Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6321 от 24.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 3170/2023
Вид
Решение № 6321
Подписан
24.04.2023
Състав
МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6321 гр. София, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110103170 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ., срещу В. С. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 13.09.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 41227/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: г., аб. № ., за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове в пълен размер.

Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. И. Н., оспорва предявените искове и по-конкретно основанията на същите. Заявява възражение за изтекла погасителна давност, но изрично заявява, че признава претенциите по размер.

Оспорва ответникът да има качеството на потребител на топлинна енергия по см. на ЗЕ – да е собственик или вещен ползвател на процесния имот. Имало други вещни 1 ползватели на имота. Видно било също така, че друго лице е сключило с ищеца изричен договор, като е подало молба-декларация до ищеца партидата да се води на съответното име. Ищецът освен това не бил ангажирал доказателства за публикуването на общите фактури, с оглед което не е било установено изпадане на ответника в забава.

Намира за неоснователна претенцията на ищеца за главница и лихва относно услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на предявените срещу него искове.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства, становищата на страните и отделените с доклада за безспорни между страните обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, а именно обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ответника е да установи, че е било учредено вещно право на ползване в полза на трето за спора лице през процесния период, както и че с трето за спора лице ищецът е сключил писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди за същия имот, който договор е бил действащ към процесния период, за които твърдения, съдържащи се в отговора на исковата молба, на ответника с доклада по делото е указано, че не сочи доказателства.

С доклада по делото съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК за общоизвестно и ненуждаещо се от установяване по делото съдържанието на приложимите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са обявени следните обстоятелства: че за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е доставил ТЕ до процесния апартамент № 5, находящ се в ., с аб. № ., чиято стойност възлиза на сумата от 1414,85 лева, че същата е резултат от изравняване, извършено от „., че дяловото разпределение през периода е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредва от това дружество, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи, че общият топломер, монтиран в АС е преминавал 2 съответните метрологични проверки, с оглед което е бил годно средство за измерване на ТЕ, че ищецът е начислил обезщетение за забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за времето от 15.09.2020 г. до 13.07.2022 г. в размер на сумата от 197,70 лева; че цената на услугата за дялово разпределение е в размер на сумата от 40,55 лева за периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., че е била начислена лихва за забава върху тази главница в размер на сумата от 8,15 лева за периода 31.07.2019 г. – 13.07.2022 г., както и че ответникът не е извършвал плащания за погасяване на претендираните от ищеца вземания, възникнали в процесните периоди.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че считано от 29.11.2016 г. ответникът е придобил правото на собственост върху имота, като е изкупил дяловете на останалите съсобственици – Е. и Г.. Следва да се посочи, че този извод на съда се базира на анализа на следните представени и приети в производството доказателства: искова молба, подадена от Е. срещу В. С. С. и А. С. И. през 2009 г., с която е бил предявен иск за делба по отношение на прцесния ап. № 5 и въз основа на която е било образувано гр.д. № 38061/2009 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, заповед РД-41-1226/19.08.1987 г. на председателя на ИК на СНС, решение от 31.07.2014 г. по в.гр.д. № 5537/2013 г., предмет на инстанционен контрол по което е обжалваното решение от 30.01.2013 г. по гр.д. № 38061/2009 г. на СРС, ГО, 63 с-в по допускане на делба на процесния ап. № 5 и с което решение, след като е отменен първоинстанционния съдебен акт е допусната съдебна делба между съделителите при квоти 4/12, 7/12 и 1/12; удостоверение за наследници на Д. К. И.а; нотариален акт за 3 покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти от 31.05.2016 г., с който Е. е продала на ответника своите 4/12 ид.ч. от съсобствения между страните ап. № 5; нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти от 29.11.2016 г., с който Г. е продал на ответника своята 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. Видно е също така, че при сключване на договорите за покупкопродажба на нотариуса е било представено решение от 31.07.2014 г. на СГС, IV-Д с-в по в.гр.д. № 5537/2013 г., с което е било отменено първоинстанционното решение и е допусната съдебна делба между Е., В. С. С. и Г.. Ето защо и съдът приема, че към началото на процесния период – 01.05.2019 г., доколкото от страна на ответника не се твърди и не се установява нещо различно, той е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот. Следователно и съдът приема, че в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника право на собственост върху недвижимия имот, с оглед което и последният се явява задължен за цената на доставената до имота топлинна енергия в посочения период. Следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през периода в имота топлинна енергия.

За пълнота следва да се посочи, че ответникът не установява основателността на бланкетно заявените в производството възражения, че върху имота е имало учредено вещно право на ползване на друго лице, респ. че ищецът е сключил с трето за настоящия спор лице писмен договор за покупко-продажба на топлинна енергия за битови нужди по отношение на процесния недвижим имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведеното на 19.11.2000 г. общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „., като в изпълнение на взетото решение е сключен и представеният по делото договор № 273/24.11.2000 г.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.