Решение № 120 от 31.07.2023, Административен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 31.07.2023г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор М. Славчева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 103 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на директор на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, депозирана чрез младши експерт В.С.в отдел „Контрол“ към РД „АА“ – Варна, против Решение № 109/28.03.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2437/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 23-0000328 от 22.06.2022г. на директор на Регионална дирекция „АА“ - гр. Варна, с което на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ на „Б.“ ООД, ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага несъгласие с решаващия извод на районния съд за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, в частност, че контролните органи коректно са отразили изискуемите от ЗАНН реквизити на тези документи.

Счита също, че не е налице и неяснота по отношение на простъпката, която е вменена на търговеца. С оглед на това и предвид застъпеното становище за безспорната установеност на приписаното на „Б.“ ООД нарушение, отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение, съответно за потвърждаване на определената на търговеца имуществена санкция, както и за присъждане на разноски. При условие, че оспорването бъде отхвърлено, моли присъденото адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано като прекомерно. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „Б.“

ООД, ***, депозира писмен отговор чрез адвокат А.П.от Адвокатска колегия – Варна, в който излага аргументи за неоснователност на оспорването. Моли за присъждане на разноски. Представя и писмено становище, с което не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, към което прилага и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.

1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Във връзка с писмо с рег. № 11-47-868/1/04.02.2022г. от ИА „АА“ - гр. София била извършена тематична проверка на „Б.“ ООД, ***, притежаващ лиценз на общността № 5971 за международен автомобилен превоз на товари. Проверката, извършена от свидетеля Й.Р.Й.- ст. инспектор при РД „АА“ - гр. Варна, приключила на 22.02.2022г. в гр. Варна в сградата на РД „АА“.

При проверката, свидетелят Й. установил, че на 31.01.2022г. в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“ № 25, ет. 4, ап. 12, превозвачът „Б.“ ООД е осъществил международен автомобилен превоз на товари с водач В.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Молдова – държава, която не е членка на Европейския съюз – видно от разрешение за пребиваване № *********, валидно до 06.10.2022г., без да притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издадено от Министъра на транспорта или упълномощено от него, длъжностно лице /Приложение № 28 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС/.

Свидетелят Й. установил това от писмо рег. № 1147-868/1/04.02.2022г., СМR от 28.01.2022г. и приключен на 31.01.2022г. – от разпечатка с програма „СТD“ на представената на магнитен носител информация от картата на водача и паметта на монтирания в МПС кат. N3, ***“ с рег. № ***, дигитален тахограф, с което МПС е извършен превоза.

Във връзка с тази констатация, на 22.02.2022г., свидетелят Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение № 319786 на „Б.“ ООД, ***, за това, че на 22.02.2022г. в гр. Варна, ул. Тролейна № 4 в административната сграда на РД „АА“ - Варна при извършване на тематична проверка на превозвача, притежаващ лиценз на общността № 5971 за международен автомобилен превоз на товари, установил: На 31.01.2022г. в гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“ № 25, ет. 4, ап. 12, превозвачът „Б.“ ООД е осъществил международен автомобилен превоз на товари с водач В.Р., ЛНЧ **********, гражданин на Молдова – държава, която не е членка на Европейския съюз – видно от разрешение за пребиваване № *********, валидно до 06.10.2022г., без да притежава сертификат за водач на моторно превозно средство, издадено от Министъра на транспорта или упълномощено от него, длъжностно лице /Приложение № 28 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС/.

Актосъставителят посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на управляващия дружеството и подписан от него със следното възражение: „Представям справки относно регистрирани... № 39-01-0080/04.02.2022г. за издаване на необходимите сертификати.“ Впоследствие юридическото лице не се възползвало от законното си право и не е депозирало допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт директорът на Регионална дирекция „АА“ - гр. Варна издал впоследствие процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи развилата се процедура. Съдът констатирал нередности при индивидуализиране на реквизитите място и дата на извършване на нарушението, както и неяснота по отношение на отразеното изпълнително деяние, вменено на дружеството. Съдебният състав изложил и съображения за „маловажността“ на описаната в акта и в НП деятелност. С оглед на това решаващият състав на Районен съд – Шумен отменил атакувания пред него правораздавателен акт.

При касационната проверка на оспореното решение настоящата инстанция намира следното:

Противно на застъпеното от районния съд становище, касационният състав намира, че не е налице погрешно конкретизиране на мястото на извършване на простъпката. От прочита на обстоятелствената част на НП се установява, че са отразени два адреса – първият е този на Регионалната дирекция, на който е била извършена проверката и който следва да бъде определен като мястото на установяване на деятелността. Тук неяснота не е налице. Вторият адрес, упоменат в констативно-съобразителната част на НП, еднозначно припокрива реквизита място на извършване на нарушението. В случая, нарушението е реализирано в седалището на дружеството, чийто адрес изрично е вписан от актосъставителя, а впоследствие и от наказващия орган. Естеството на конкретната простъпка е такова, че то се осъществява от задълженото лице /превозвач/ в неговото седалище, защото от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на водач, който не притежава сертификат на водач. В тази връзка, не би могло да бъде възприето друго становище, а именно, че мястото на нарушението е там, където се извършвал превоза. Началният и краен пункт на международния превоз не е от значение за определяне мястото на нарушението, доколкото релевантният факт за отговорността по чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтП е този, че превозвачът допуска до управление на МПС за международен превоз водач, който не притежава сертификат за такъв. В тази връзка, този атрибут е достатъчно ясно и точно посочен и това е гр. Шумен, на ул. „Васил Априлов“ № 25, ет. 4, ап. 12.

Не се споделя и вторият мотив за отмяна на конкретното наказателно постановление, възприет от районния съд като наличие на яснота по отношение на възведеното изпълнително деяние. В случая отговорността на дружеството се ангажира на основание чл. 96г, ал. 1, предл. второ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Правилото на чл. 96г., ал. 1 от закона визира две отделни и различни нарушения. За да е налице нарушение на чл. 96г, ал. 1, предложение 1 от ЗАвтП е достатъчно превозвачът на назначи на работа като водач на ПС /да сключи трудов договор/ лице, което не отговаря на някое от изискванията на ЗАвтП и наредбите по прилагането му да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В този случай не е необходимо това лице да е управлявало превозното средство. При нарушението по предложение 2 на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтП, каквато е и настоящата хипотеза, е необходимо превозвачът да е допуснал фактически превозното средство за обществен превоз на товари да бъде управлявано от водач, който не отговаря на някое от изискванията на ЗАвтП и наредбите по прилагането му, а когато се твърди, че е нарушено изискването на чл. 57, ал. 5 от Наредба № 11, то управлението на превозното средство трябва да е при извършване на конкретен международен превоз и този факт е елемент от обективния състав на нарушението. Задълбоченият прочит на НП в случая дава основание на касационния съд да приеме, че макар и не дословно съответстващ на санкционната разпоредба, подходът на наказващия орган е достатъчно ясен и не е създал неяснота за привлеченото към отговорност лице по отношение на приписваното му провинение, съответно не е ограничил в съществена степен правото му на защита. Поради това коментираната непрецизност решаващият състав на Административен съд – Шумен намира за несъществена.

Независимо от изложеното, касационната инстанция се солидаризира с възприетото становище от районния съд липса на надлежно отразяване на датата на извършване на простъпката. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Всеки един от посочените елементи от описанието на нарушението е кумулативно задължителен. Нормата е императивна. Съобразявайки това положение, съдът констатира, че в акта, а впоследствие и в НП, са отразени две дати.

Първата е времето на установяване на нарушението – 22.02.2022г. Фигурира и датата 31.01.2022г. Приложените по делото писмени доказателства, сред които са и екземпляр от международна товарителница и пътен лист, установяват с категоричност, че това е моментът, в който е приключил международният превоз с пристигане на превозното средство в гр. София. Самият превоз е започнал в по-ранен етап, който би следвало да бъде отразен като датата на осъществяване на деянието. Тук е мястото да се акцентира, че прецизното посочване на датата и място на извършване на нарушението са предвидени като задължителни реквизити на АУАН и на НП, в чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от закона, тъй като чрез тях се описва и индивидуализира установеното нарушение и се очертава предмета на доказване. Вписването в АУАН, съответно в НП, на точната дата и място на извършване на нарушението има съществено значение и с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си. Ето защо непосочването на датата на осъществяване на нарушението представлява съществена нередовност, която не може да бъде санирана в процеса на обжалването на наказателното постановление. Както правилно е отбелязал и районният съд, коректното ѝ индивидуализиране има съществено значение и в контекста на извършваната проверка за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обобщение на изложеното и в унисон с решаващия извод на предходната инстанция, касационният състав намира, че в НП не е посочена по категоричен и еднозначен начин коректната дата на извършване на нарушението, което опущение правилно е било възприето за достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт.

Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75e8357d-7241-49e5-b047-7b8bb6c00f97