Определение № 726 от 03.02.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 726 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20242120107814 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от “Милат Карпет България“ ЕООД, ЕИК 205947457, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Хаджи Димитър“ 42, представлявано от Еркан Япаджъ против Териториална дирекция Митници Бургас за приемане за установено, че документ, озаглавен ***, приобщен като доказателство по митническо разследване, възложено със заповед № ****. въз основа на протокол № ***** е неистински по причина, че е съставен на чужд език и е подписан от лице, което няма представителна власт нито по отношение на ищеца, нито по отношение на неговото дружество майка *** Твърди се, че в рамките на последващ контрол митническите служители на ответника са изискали изготвянето на документ, наречен ****, изготвен и подписан от ** търговски сътрудник на ищеца. Този документ не отговаря на изискванията на закона за официален документ. Справката е приета с протокол, подписан от митническите служители и в нея е записано, че се основава на данни, предоставени от собственика на капитала на българското дружество, а не представляват собствени данни на ищеца. Този документ бил в основата на направените констатации за допуснати митнически нарушения от страна на ищеца по общо 29 административно-наказателни преписки, по които са издадени АУАН и НП, обжалвани пред съда. В рамките на съдебните следствия пред СлРС по образуваните дела, ищецът е оспорил използването на тази справка като официален документ, позовавайки се на чл.134 НПК, понеже превод на документа не е бил направен. Не било взето от съда предвид възражението на ищеца, че документът е подписан от лице без представителна власт. В съдебното следствие по всички дела справката била оспорена и било поискано тя да се изключи от доказателствения материал. Установено било чрез разпит на свидетели, че справката не е съставена въз основа на управление на производствените процеси на жалбоподателя, а въз основа на информация на дружеството-майка. Документът съдържа информация на турски и английски език и не е преведен на български език нито в рамките на административното производство, нито в рамките на съдебното следствие.

Жалбоподателят е считал, че документът е дописван, но при съдебното следствие този въпрос не бил разгледан от съда и не била назначена икономическа експертиза. Според ищеца, документът, макар да е неистински, е послужил за ангажиране на административнонаказателната му отговорност. При съдебното следствие и двете инстанции не са допуснали оспорване на документа, поради което ищецът счита, че единствената му защита е по чл.124, ал.4 ГПК, за установяване на неистинността му.

С нарочна молба от 05.12.2024г. ищецът е конкретизирал ответника по делото, а 1 именно Агенция Митници и е уточнил, че документът е използван като доказателство по 29 административно-наказателни производства, по които има издадени наказателни постановления. Всички НП са били обжалвани пред Районен съд-Сливен, като са образувани отделни НАХД. Районният съд е постановил решения по 28 дела, с които е потвърдил наказателните постановления. Решенията са обжалвани пред АС Сливен, който е постановил решения по 19 дела, с които е потвърдил първоинстанционните решения. Другите 9 дела още не са преминали касационен контрол. За влезлите в сила решения са подадени молби за възобновяване на производствата пред АС-Сливен. Той е оставил без уважение исканията по 6 от тях. По други две дела АС-Ямбол също е отхвърлил молбите за отмяна. Останалите производства не са приключили.

Ответникът е подал отговор, с който счита иска за недопустим и неоснователен.

Заявява, че ищецът няма интерес от заведеното производство. Невярно е становището му, че в производствата по НАХД няма процесуални способи да докаже, че документът е неистински. Според ответника, съдебното следствие по НПК съдържа много по-широки възможности страните да оспорват авторството на документа, без да има преклузивен срок за това. Може да се ангажират експертиза, както и писмени и веществени доказателства. Не може по чл.124, ал.4 ГПК да се пререшават въпроси за доказателствената стойност на един документ, които са били разглеждани по административно-наказателни дела. Решението, постановено от гражданския съд, не би имало никаква правна стойност, защото по НПК действа принципа на непосредственост. Единствено съдебният състав по наказателното дело може да извършва оценка на доказателствения материал. Решението по иска по чл.124, ал.4 ГПК би имало действие само между страните и няма да обвързва наказателния съд и няма да доведе до исканата правна промяна. Счита, че исковата молба е заведена против ненадлежен ответник. Исковата молба е недопустима, понеже в нея не са посочени пороци на документа, които да обосновават неговата неистинност. Ищецът не оспорва, че документът е подписан от лицето, сочено за негов автор, не оспорва и верността на данните. Искът е недопустим, понеже има протекло или висящо друго производство, в което ищецът е можел да упражни с процесуални действия възможността да оспори авторството или съдържанието на документа. Евентуално се твърди, че искът е неоснователен. Справката е подписана от лице, което е търговски сътрудник на дружеството. Тя не е с подправен подпис или съдържание.

Справката не е в основата на направените констатации за допуснати митнически нарушения.

Тя само подкрепя изводите на митническите органи.

Бургаският районен съд намери иска за недопустим.

Според чл.124, ал.4 ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. Следователно, законът допуска да се предяви иск за неистинността на документ, но следва да има правен интерес от такъв иск. Без правен интерес искът би бил недопустим. В случая БРС намира, че ищецът няма интерес от предявяване на иска. Искът по чл.124, ал.4 ГПК цели да разреши гражданско-правен спор между страните относно истинността на дадения документ. В конкретната хипотеза, видно от твърденията, не е налице гражданскоправен спор, а се касае до административно-наказателноправен спор, който е бил разгледан по ЗАНН. При това положение липсва правен интерес от произнасянето на гражданския съд по спора. Дори и гражданският съд да се произнесе по иска, той с решението си бил сложил край на гражданско-правен спор относно документа, а в случая такъв няма. Има спор по повод на множество висящи НАХД, по които жалбоподател е ищецът и които касаят ангажирането на неговата административно-наказателна отговорност. Така че само на това основание искът се явява недопустим.

Следва да се отбележи и друго: Твърденията са, че ищецът е бил жалбоподател по множество НАХД и в хода на съдебното следствие както пред първата, така и пред 2 касационната инстанция, той е оспорил доказателствената стойност на справката с аргумент, че това е документ, представен на чужд език, без превод на български и че този документ е подписан от лице без представителна власт. Също според твърденията му, и двете съдебни инстанции са игнорирали оспорванията му и не са назначили икономически експертизи или не са събрали други доказателства в тази насока. В производствата по ЗАНН и НПК жалбоподателят, сега ищец, има правото да оспори документа и той явно се е възползвал от това си право. Доколкото делата са водени по ЗАНН и НПК, съдилищата по тези дела, при провеждане на съдебното следствие, могат и са длъжни да събират всякакви доказателства, за да открият обективната истина, като събирането на доказателства може да стане и служебно. След като ищецът, тогава жалбоподател е повдигнал въпроса за оспорване на справката пред наказателния съд, той се е възползвал от правото си на защита в административно-наказателния процес, което обстоятелство изключва допустимостта на настоящото гражданско дело. Основателно е възражението на ответника, че не може с иска по чл.124, ал.4 ГПК да се пререшават въпроси за доказателствената сила на документ, които са били разгледани в съдебното следствие по НАХД. Така че искът се явява недопустим и на това основание. Фактът, че наказателният съд е игнорирал направените оспорвания /както се твърди от ищеца/, не прави настоящия иск допустим. В процеса, воден по ЗАНН, съдът провежда съдебно следствие и събира доказателства, т.е. негова е била преценката дали да събере данни във връзка с оспорването на документа. Доказателствената сила на процесната справка следва да се прецени от наказателния съд, пред който тя е била представена, а явно е била и преценена при решаване на делата. Това изключва правния интерес от подаване на иск по чл.124, ал.4 ГПК.

Изводите за недопустимост на производството не се разколебават и от обстоятелството, че по молбите за възобновяване на производството по ЗАНН /при влезли в сила съдебни решения/ съдът е спрял делата до приключване на настоящото дело. Това е преценка на АССливен по движението на производството, като не е ясно дали в последствие евентуално решение по настоящото дело би послужило за възобновяване на НАХД.

По изложените съображения искът се преценява за недопустим и следва производството да бъде прекратено.

На основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника разноски от **** за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран Бургаският районен съд, на основание чл.130 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото като недопустимо.

ОСЪЖДА “Милат Карпет България“ ЕООД, ЕИК 205947457, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.“Хаджи Димитър“ 42, представлявано от Еркан Япаджъ да заплати на Агенция “Митници“ с адрес гр. София, ул.“Г. С. Раковски“ 47 сумата от **** /сто лева/ разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред Бургаския окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3