Решение № 811 от 24.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 811 гр. Стара Загора, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100707 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Д. Г. К. твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на кредитополучател и „ЮтеКредит България“ ЕООД, в качеството си на кредитодател, е сключен Договор за кредит № *** от ***г. По силата на този договор, последният се е задължил да предостави заемни средства в размер на 1500лв на К., а тя от своя страна се е задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно уговорките в раздел „Основни условия“ от договора, годишния лихвен процент на кредита бил в размер от 12%, а годишният процент на разходите 52,00%. Уговорения срок на договора е 12 месеца. Между същите страни, в същите качества бил сключен и Договор за кредит № *** от ***2г. По силата на този договор, кредитодателят се е задължил да предостави заемни средства в размер на 800лв на К., а тя от своя страна се задължила да възстанови заемната сума, ведно с възнаградителна лихва върху предоставената главница. Съгласно уговорките в раздел „Основни условия“ от договора, годишния лихвен процент на кредита е в размер от 12%, а годишният процент на разходите е 43,98 %. Уговорения срок на договора бил 36 месеца. Процесните договори за кредит по своята същност били договори за потребителски кредит, намиращи правната си регламентация в ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора). В § 1, т. 1 от ДР от ЗПК била дадена легална дефиниция на понятието "Общ разход по кредита за потребителя" - това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за 1 кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Следователно в ГПР, който представлява вид оскъпяване на кредита, следвало да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника. В настоящия случай, въпреки че бил приложен действителният годишен процент на разходите от кредитодателя от 52,00 % в Договор за кредит № *** от ***г. и 43,98% в Договор за кредит № *** от ***2г., смята, че не се дължала по договора „такса за разглеждане“ обективирана в раздел „Основни условия“ от договорите, която била определена в размер на 247,06лв по Договор за кредит № *** от ***г., равняващи се на 126,32евро и 120,79лв, равняващи се на 61,76евро по Договор за кредит № *** от ***2г. Това било така, защото в разпоредбата на чл. 10а ЗПК се давала възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора.

Това обаче трябвало да са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. Смята, че таксата за разглеждане на заявката за отпускане на кредита, представлявала установено задължение на заемополучателя, свързано именно с усвояване на кредита, поради което клаузата за дължимост на сума за такса била уговорена изцяло в противоречие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установявала забрана за начисляване на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Освен горното, намира сочената клауза за нищожна и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като основната цел на така уговорената клауза била да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума със значителен размер, което се явявало в контраст с разумните граници на добрите нрави и не се толерирало от закона, а било и изцяло във вреда на потребителя. Ответното дружество предоставяло кредитно финансиране по занятие, като тази му дейност била неразривно свързана с разглеждането на документите (заявката), подадена от всеки потенциален клиент. Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. След като ищцата подала заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явявало задължителна и необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не следвало да изисква заплащане на такса за разглеждането на документите (без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране). Дейността по одобряване на кредитната заявка (което включва в себе си разглеждането на документите, подадени от потребителя ) и оценката на кредитния риск се явявали действия, свързани с основната търговска дейност на дружеството и именно предвид това чл. 10а, ал. 2 ЗПК установявал императивна забрана кредиторът да изисква 2 заплащане за тях. В тази връзка, възлагането в тежест на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредитора, били в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на кредитополучателя като икономически по-слабата страна по правоотношението. На практика, клаузата, уговаряща дължимост на „такса за разглеждане“ единствено водела до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като давала възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Моли да бъде прието, че е заплатила, въпреки липсата на основание по Договор за кредит № *** от ***г., сумата от 126,32евро на ответника в настоящото производство. В тази връзка, моли да бъде осъден последния да й възстанови процесната сума. За пълна изчерпателност, моли да бъде прието, че паричните средства в общ размер на 126,32евро - недължимо платена сума от страна на ищцата към „ЮтеКредит България“ ЕООД, с ЕИК 205559807, представляваща платена „такса за разглеждане“ обективирана в раздел „Основни условия“ от договора за кредит. Същото намира и що се касае до Договор за кредит № *** от ***2г. – заплатила е, въпреки липсата на основание по Договор за кредит № *** от ***2 година, сумата от 61,76евро, на ответника в настоящото производство. В тази връзка, моли да бъде осъден последния да й възстанови процесната сума. За пълна изчерпателност, моли да се приеме, че паричните средства в общ размер на 61,76евро- недължимо платена сума от страна на ищцата към „ЮтеКредит България“ ЕООД, представляваща платена „такса за разглеждане“ обективирана в раздел „Основни условия“ от договора за кредит.

Искането до съда е да постанови решение, с което на осн. чл. 55 от ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищцата сумите, както следва: 126,32евро представляваща недължимо платена сума във връзка с Договор за кредит № *** от ***г., 61,76евро представляваща недължимо платена сума във връзка с Договор за кредит № *** от ***2г.

Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който прави признание на така предявените искове както по основание, така и по размер. Моли да бъде задължен ищеца да посочи банкова сметка, по която да му бъдат платени сумите по осъдителните искове, съобразно изискванията на чл. 127, ал. 4 от ГПК. Сочи, че срокът на Договор за кредит № *** е 12 месеца. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК да не бъде осъждан на разноски, тъй като ищецът не се е свързвал с дружеството-кредитор преди да иницира настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по отношение на пълномощника на ищеца. Искането е съдът да постанови решение при признание на иска – чл. 237 от ГПК.

От фактическа страна:

Приложен по делото е Договор за кредит № L311617/***г. сключен между страните, в който е посочена като сума на кредит: 1500лв, ГЛП: 12%, такса за разглеждане: 247,06лв, ГПР: 52%. Приложено по делото е Приложение №1-погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Приложен по делото е Договор за кредит № L304803/***2г. сключен между страните, 3 в който е посочена като сума на кредит: 800лв, ГЛП: 12%, такса за разглеждане: 120,79лв, ГПР: 43,98%. Приложено по делото е Приложение №1-погасителен план, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Отбелязано в договорите е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план Приложение към индивидуалния договор за кредит.

Приложено по делото е Рамково споразумение за потребителски кредити №***.

От правна страна:

Съдът, като взе предвид направеното изявление от ответника с отговора на искова молба, а именно, че признава исковете както и, че не е налице възражение от ищцовата страна за постановяване на решение при признание на иска намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл.237 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск.

По разноските:

Ищеца претендира разноски, представя списък, в който са посочени следните разноски 51,13 евро –държавна такса, 204.52 евро-адв. възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от който ищеца заплатил възнаграждението в брой.

Така мотивиран Старозагорски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38 ет.1, офис 4 да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 126.32евро по Договор за кредит № L311617/***г.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38 ет.1, офис 4 да заплати на Д. Г. К., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 61.76евро по Договор за кредит № L304803/***2г.

ОСЪЖДА „ЮтеКредит България“ ЕООД ЕИК 205559807, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Черковна“ №38 ет.1, офис 4 да заплати на Д. Г. К., ЕГН 4

**********, с адрес: *** сумата в размер на 255,65 евро-разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5