Определение № 116 от 19.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 116 гр. София, 17.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Кристияна Генковска Частно касационно търговско дело № 20248003900006 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Ф. А. срещу определение № 890/26.10.2023г. по т.д. № 1/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, I I т.о., с което е върната искова молба от частния жалбопадател за прогласяване нищожността на арбитражно решение № 618/ 28.05.202009г. по арб.д. № 618/2009г. на арбитър Бисерка Газдова и при условията на евентуалност за отмяна на същото решение на осн. чл.47, ал.1, т.3 ЗМТА.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Твърди, че чл.48 , ал.1 ЗМТА свързва началото на срока за подаване на искова молба за отмяна на арбитражното решение с момента на почучаването му от страната, а не с момента на узнаването му. Счита за необосновани изводите на предходния състав на ВКС относно наличието на трудово правоотношение на частния жалбоподател и работодателя, чрез който са връчвани съобщения. Прави доказателствени искания в тази връзка. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ЕООД е подал писмен отговор, в който оспорва основателността й.

1

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е намерил, че исковата молба е била подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Изложил е съображения, че ищецът е узнал за арбитражното решение чрез няколко алтернативни начина – покана за доброволно изпълнение по изп.дело по описа на ЧСИ Н.Митев, връчена чрез работодателя на 27.04.2011г., с индивидуализация в същата на самото арбитражно решение, издадения въз основа на него изпълнителен лист и на самите вземания по решението, към която покана са били приложени преписи от решението и изп.лист; запорни съобщения от 26.03.2011г., 25.01.2012г., 01.07.2014г.; чрез запознаване със съдържанието на цялото изпълнително дело по описа на ЧСИ Н.Митев от пълномощника на Ал.А. адв. В.Т. на 25.06.2021г. Направил е извод, че най-късно към 25.06.2021г. ищецът е бил запознат с арбитражното решение и подаването на исковата молба на 30.11.2022г. е след изтичане на срока.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Във връзка с въпроса за момента, от който започва да тече срокът за подаване на искова молба по чл.47 ЗМТА, е формирана константна съдебна практика, в която е прието, че при липса на предходно редовно уведомяване за арбитражното решение, получаването на поканата за доброволно изпълнение може да служи за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА: определение № 613 от 24.09.2013 г. по ч.т.д. № 3099/2013 г. на II т.о., определение № 17 от 20.01.2016 г. по ч.т.д. № 3579/2015 г. на I т.о., определение № 31 от 22.01.2016 г. по ч.т.д. № 1982/2015 г. на I т.о., определение № 153 от 04.02.2016 г. по т.д. № 930/2015 г. на II т.о., определение № 132 от 23.02.2018 г. по ч.т.д. № 464/2018 г. на II т.о., определение № 175 от 10.07.2018 г. по т.д. № 1308/2017 г. на I т.о.

В случая направените в частната жалба доказателствени искания касаят един от приетите за осъществени от състава на ВКС способи за уведомяване на ищеца – връчване на ПДИ чрез работодателя. Дори и да се приеме, че 2 връчването по този ред е било ненадлежно, следва да се провери хипотезата на уведомяване чрез пълномощника на длъжника предвид запознаване на първия с цялото изпълнително дело № 2011841040134 по описа на ЧСИ Н.Митев. Видно от книжата по същото на 22.06.2021г. адв. В.Т., като пълномощник на Ал.А., с представено пълномощно, е поискал да се запознае с изпълнителното дело. Пълномощникът е удостоверил върху молбата, че на 25.06.2021г. е извършил справка по делото. Към посочената дата по изп.дело са се съдържали молба за образуване на изпълнително производство, изпълнителен лист по т.д. № 1093/2010г., покана за доброволно изпълнение, в които подробно е посочено арбитражното решение с номер, дата на постановяване, номер на арбитражното дело и арбитър, възпроизведен е буквално диспозитивът на арбитражното решение – страни и предмет.

Налага се извод, че А. А. е узнал за арбитражоното решение най-късно към дата 25.06.2021г. Подаването на исковата молба по чл.47 ЗМТА на 30.11.2022г. е след преклузивния срок по чл.48 , ал.1 ЗМТА, поради което се явява просрочена.

Поради изложеното определението на ВКС, I I т.о. следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №890/26.10.2023г. по т.д. № 1/2023г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, II т.о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3