Решение № 435 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в заседание при закрити врати на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100902157 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Молителят „ВМГ БГ Груп“ ЕООД твърди, че е неплатежоспособен, тъй като липсват средства за издръжка на дружеството, същото е преустановило стопанската си дейност и не е в състояние да извършва нормална икономическа дейност, да посреща своевременно плащанията си към кредиторите, както и че дружеството има публични задължения в големи размери към НАП. Сочи, че изискуемите задължения на дружеството не могат да бъдат покрити, тъй като дружеството не разполага със средства, нито с имоти или други активи, с които да ги обслужва. Към датата на подаване на молбата дружеството има публични задължения към НАП, които са в общ размер от 243 398,75 лв., а именно – задължения по ДДС по справки – декларации по ЗДДС. Сочи, че тези публични задължения са изискуеми, но не са погасени и не са обезпечени, както и че за събирането им е образувано изп. дело № 251651971 от 2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Твърди, че към датата на подаване на молбата дружеството не разполага с активи, няма длъжници, нетните приходи от продажби за предходен отчетен период (2024 г.) са 0 лв., а средната численост на персонала 1 за предходен отчетен период е 0. Посочва, че съгласно установената в чл. 608, ал. 3 ТЗ презумпция неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Освен това ГФО за 2024 г. не бил съставян. Поддържа, че началната дата на неплатежоспособността е 14.11.2024 г., когато търговецът е спрял плащанията. Твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност, поради което иска от съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на състоянието на неплатежоспособност:

Молителят е търговско дружество, регистрирано на 06.03.2024 г., с предмет на дейност, свързан с търговия, производство, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни и превозни сделки, хотелиерски, ресторантьорски, туристически, рекламни, информационни, програмни и импресарски услуги, лизинг, внос и износ на стоки и всички други сделки и услуги, които не са забранени със закон.

От представената към молбата справка за задълженията на молителя към 22.10.2025 г., издадена от НАП, се установява, че към 22.10.2025 г. дружеството има изискуеми задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно – публичноправни задължения към НАП в общ размер 243 398,74 лв. (124 447,80 евро), като от тази сума падежиралите задължения за главница са в размер на 232 065,11 лв., а за лихва – 11 333,63 лв. Наличието на други задължения или кредитори не се установява.

На следващо място, следва да се обсъди дали неизпълнението на публичноправните задължения от молителя се дължи на трайно влошеното му финансово състояние, т. е. на неплатежоспособността му.

Легалното определение на състоянието на неплатежоспособност се съдържа в чл. 608, ал. 1 ТЗ. Тя се изразява в невъзможността на търговеца да изпълни посочените в чл. 608, ал. 1 ТЗ видове изискуеми парични задължения.

Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.

Тази презумпция не е оборена от служебно събраните по 2 делото писмени доказателства. От същите се установява, че в периода м. 10.2024 г. – м. 09. 2025 г. дружеството не е разполагало с бързоликвидни краткотрайни активи, нито дълготрайни, които да са достатъчни, за да удовлетвори кредиторите си по краткосрочни задължения (основно данъчни задължения).

Това дава основание да се направи извод, че през посочения по – горе период, както и към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството – молител е било в лошо финансово състояние, като затрудненията за изпълнение на задълженията не са временни.

При тези факти може да се направи извод, че по отношение на молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие.

Налице е и трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, няма изразено намерение да я възстанови, нито има активи, с които да стори това (не притежава право на собственост върху недвижими имоти и МПС). Освен това не разполага и с парични средства по разплащателни и депозитни сметки.

Ето защо, съдът намира, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, поради което по отношение на молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на това основание.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността:

Началната дата на неплатежоспобността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от вида, посочен в чл. 608, ал. 1 ТЗ.

За да се определи началната дата на неплатежоспобността, следва да се установи моментът, в който са били налице двата елемента на неплатежоспобността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1

ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.

От справката за задълженията на молителя към 22.10.2025 г., издадена от НАП, се установява, че молителят има непогасени публичноправни задължения, като най – старото падежирало задължение за главница (232 065,11 лв.) е от 14.11.2024 г.

Съдът намира, че за начална дата на неплатежоспособността следва да се определи датата, на която дружеството е спряло плащанията – 14.11.2024 г.

3

По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:

От събраните по делото писмени доказателства се установява липсата на средства за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива средства не са привнесени и в дадения с определението от 13.03.2026 г. 1 – седмичен срок от обявяването му в търговския регистър, който е изтекъл на 25.03.2026 г. Ето защо, производството по делото следва да се спре.

Воден от горното и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът РЕШИ:

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК:

207739017.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността – 14.11.2024 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: 207739017.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: 207739017.

ОБЯВЯВА „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: 207739017, в несъстоятелност.

СПИРА производството по т. д. № 2157/25 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав.

УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от вписване на решението, не представят доказателства за наличие на достатъчно ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.

УКАЗВА на „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: 207739017, в едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за прекратените трудови правоотношения в съответното териториално поделение на НОИ, като представи по делото удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие за заличаване на търговеца.

4

ОСЪЖДA „ВМГ БГ Груп“ ЕООД, ЕИК: 207739017, да заплати по сметка на СГС сумата от 127,82 евро - държавна такса, която на основание чл. 620, ал.

1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на имуществото.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7 – дневен срок от вписването му пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5