Разпореждане № 18051 от 01.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 18051 гр. София, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110148327 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

242549/30.08.2023 г., уточнена с молба с вх. № 254499/14.09.2023 г. от --------" (ИА ВКВПД), представлявана от Изпълнителния директор г-н И--; гр. С--срещу В. А. П., ЕГН: **********, гр. Со--" (-) № 26, тел: ----, с която се предявени следните обективно евентуално съединени искове, както следва:

1. главен иск с правна квалификация чл.236, ал.2 ЗЗД , с който да се осъди ответника В. А. П., ЕГН: **********, да заплати на ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93 лв., представляваща обезщетение равняващо се на четирикратния размер на договорената наемна цена за недвижим имот: aп. 15, находящ се в гр. С---, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., поради ползването на същия след прекратяване на Договор за наем от 23.05.1979 г. и Допълнително споразумение № РД12-2237/17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба (30.08.2023 г. ) до окончателното изплащане на вземането.

2. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения главен иск изпяло или отчасти, като неоснователен и недоказан, за неуважената част и период на главния иск да ответникът В. А. П., ЕГН:

**********, да бъде осъден да заплати в полза на ИА ВКВПД, сума в общ размер на 1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., представляващо дължимото обезщетение равняващо се на средния пазарен месечен наем за ползването, без правно основание и въпреки противопоставянето от страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в гр. С---, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на настоящия иск (30.08.2023 г. ) до 1 окончателното изплащане на вземането, на основание чл.59 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.1979 г., между гарнизонна жилищна част - София, към Министерство на народната отбрана /МНО/ и А---- П., ЕГН: **********, е сключен Договор за наем /Приложение 1/, за отдаване под наем на държавен жилищен имот от ведомствения жилищен фонд на Министерство на отбраната, находящ се в гр. С---, ап.15, с Акт за държавна собственост № 8576 от 1979 г. /Приложение 21. Видно от Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното състояние /Приложение 3/, Наемателят е декларирал, че семейството му се състои от 6 члена - наемателят, съпругата му, син - В. А. П., снаха и двама внука. На 17.12.2007 г., между наемателя А----- П. и Изпълнителна агенция „Държавна собственост на МО", е сключено Допълнително споразумение № РД-12-2237 /Приложение 4/ към Договор за наем от 23.05.1979 г. С анекса, в чл.1 и чл.2, е договорена месечна наемна цена, в размер на 23.23 лв., както и договорено, че размерът на обезщетението за задържането на имота след прекратяване на наемното правоотношение се променя на четирикратния размер на определената месечна наемна цена. С едномесечно писмено предизвестие, с изх. № 12093/14.09.2017 г. /Приложение 5/, изпратено от изпълнителния директор на ---------" /ИА ВКВПД/, наемното правоотношение е прекратено.

На гърба на същото на 16.10.2017 г. собственоръчно е удостоверено, както и подписано, получаването на уведомлението от страна на наемателя А- П..

Въпреки прекратяване на наемното правоотношение имотът не е предаден доброволно, като към настоящия момент продължава да се задържа на отпаднало правно основание, поради което се начислява обезщетение равняващо се на четирикратния размер на договорената месечна наемна цена, възлизащо на 92.92 лв. месечно.

Твърди се, че наемателят А----- П., ЕГН: **********, е починал, като наследник на същия е синът му-В. А. П., ЕГН: ********** - ответник в настоящото производство.

Ищецът твърди, че към момента ответникът продължава да ползва и да живее в ап. 15, находящ се в гр. С---. Били съставяне няколко протокола.

В допълнителна молба твърди, че договорът за наем е прекратен на 16.10.2017 г., и А- П. е продължил да ползва имота, поради което дължи обезщетение в размер, съгласно уговореното в договора. Счита, че след смъртта на А- П., ответникът като наследник отговаря за задълженията на своя наследодател. Затова претендира това обезщетение за ползване на имота, след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г. Твърди, че към 31.07.2023 г, задълженията, във връзка с начисляваното обезщетение за задържане на имота след прекратяване на наемното правоотношение, възлизат на сума в общ размер на 1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., по 92.92 лв. месечно, като единствено дължимата сума за м.02.2022 г., е в размер на 42.29 лв. (42.29 лв. за м.02.2022 г. + 17*92.92=1621.93 лв., от м.03.2022 г. до 31.07.2023 г.).

2

При условията на евентуалност, счита че ответникът ползва имота без правно основание и претендира заплащането на наемната цена за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.

По отношение на активната процесуална и материална легитимация, ищецът се позовава на параграф (§) 6, ал. 1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на МС от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., е прието следното: „Дейността, архивът, правата и задълженията по договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем, управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните административни звена на Министерството на отбраната в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА „ВКВПД"/. На основание цитираната разпоредба, Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно -почивно дело" /ИА ВКВПД/, се явява правоприемник на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на Министерство на отбраната", сключила Допълнително споразумение № РД-12-2237/17.12.2007 г., както и е легитимно лице за предявяване на вземанията по настоящото исково производство.

Моли съда да уважи исковете. Посочва банкова сметка: BIC:

UNCRBGSF, IB AN: BG 22 UNCR 7000 3122 8481 32. Претендира разноски – държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и експертиза. Моли съда да постанови решение по признаване на иска или неприсъствено решение, както и делото да се гледа в негово отсъствие.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Договор за наем от 23.05.1979 г. - копие; 2. Акт за държавна собственост № 8576 от 1979 г. - копие; 3. Декларация от 13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното състояние -копие; 4. Допълнително споразумение № РД-12-2237 - копие; 5. Писмено предизвестие, с изх. № 12093/14.09.2017 г. - копие; 6. Писмо, с вх. № 5700/20.06.2022 г.копие; 7. Констативен протокол от 28.07.2022 г., ведно със снимков материал - копие; 8.

Констативен протокол от 25.10.2022 г. - копие; 9. Констативен протокол от 11.11.2022 г.

– копие 10. Документ за внесена държавна такса; 11. Списък на разноски;

Моли да се допуснете до изслушване на Съдебно - оценителна експертиза (СОЕ), на която вещото лице, след като се запознае с доказателствения материал по делото и след като извърши проверка в счетоводството на ИА ВКВПД, както и като съобрази средния пазарен наем за имот: ап. 15, находящ се в гр. С---, предоставен в управление на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", да отговори на следните въпроси: 1. Какъв е бил размерът на претендираното обезщетение по главния иск към 31.07.2023 г., равняващо се на договорения четирикратен размер на месечната наемна цена и дължимо вследствие на ползването на процесния имот след прекратяването на договор за наем, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г. включително?; 2. Каква е средната пазарна месечна наемна цена за горепосочения недвижим имот за всеки един от месеците, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.; 3.

Като се вземе предвид средния пазарен наем за процесния имот, какъв е общият размер на 3 дължимото обезщетение, за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.;

Моли да се изиска на основание чл.186 ГПК от С---- удостоверение за наследници на наследодателя А----- П., ЕГН: **********, с адрес: в гр. С---, ап.15.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулт Тодор Колев с надлежно пълномощно за всички инстанции (л.25 от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Предявени са евентуално два съединени иска – защита на един интерес.

Цената на двата иска е еднаква – 1 621.93 лева. Държавната такса по чл.1 ТДТССГПК е в размер на 64.88 лева (л.23 от делото).

По редовността на ИМ

На този етап от производството, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК.

Следва да се изиска от СО – удостоверение за наследници.

По процедурата по чл.131 ГПК

Съобщенията до ответника са върнати изцяло от адрес: гр. София, --- (-), като е отбелязано, че ответникът не живее там. Направена е справка за работодател, като книжата са върнати изцяло, като на тях е отбелязано, че няма никакви отличителни значи на търговеца.

При това положение, съдът приема, че следва да се направи опит да се връчат книжата на ответника в гр. София, ------- /стар 25-28/, вх. А, ет.4, както и уведомления по чл.47 ГПК и връчване чрез работодател.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие 4

(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;