Решение № 7 от 02.06.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№7 гр. К. , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен А. Александров

Кирил М. Димов

Габриел Р. Русев като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело № 20215100500064 по описа за 2021 година

С решение № 61/ 12.03.2021г. постановено по гр.д. № 262/ 2020г. по описа на Районен съд- М., са отхвърлени предявените от Е. К. У. против „И.” ЕООД, искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка в основанието за уволнение вписано в трудовата книжка, като неоснователни.

С решението Е. К. У. е осъдена да заплати на „И.” ЕООД, сумата в размер на 500.00 лева, разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по подадена от Е. К. У., чрез адв. М.Ч. от АК- К., въззивна жалба, против решение № 61/ 12.03.2021г. постановено по гр.д. № 262/ 2020г. по описа на Районен съд- М.. Решението се атакува като неправилно и постановено в противоречие със събраните доказателства по делото, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Неправилно съдът бил отхвърлил иска като бил приел че, срокът за обжалване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудово правоотношение е изтекъл по см. на чл.358, ал., т.2 от КТ. Неправилно бил приел в тази насока, че срокът започва да тече от узнаването/в случая на 11.05 .2020г./, а не от връчването респ.

1 получаването на заповедта. Алтернативно и при обратната хипотеза, неправилно бил приел за начална дата на узнаването-11.05.2020г. По силата на чл.358, ал.2, т.1 от КТ двумесечният срок за обжалване на заповедите за налагане на дисциплинарно наказание започвал да тече, считано от датата на връчване на заповедта. Срокът за обжалване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение започвал да тече, считано от датата на прекратяването на трудовото правоотношение. В случая работодателят бил издал две заповеди в един акт, първата от които била за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", а втората била за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.б от КТ. И двете заповеди били получени от ищцата на 18.06.2020г., когато с искова молба по повод, която било образувано гр.д. № 216/20г.- заповедно за признаване за установено, че ищцата дължала сумата в размер на 2304.51лв.-обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Към тази искова молба била приложена като доказателство заповед № 9/19.04.2017г. и № 160/11.05.2015г. издадени от „И." ЕООД. От съдържанието на тази заповед, доверителката била узнала, че трудовото й правоотношение било прекратено на основание различно от реалното, а именно че й било наложено дисциплинарно наказание за неявяване на работа в продължение на седем последователни дни, както и че трудовото й правоотношение било прекратено именно на това основание, а не на друго/в случая взаимно съгласие/. От там се било породило и порочното право на работодателя да търси обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, по повод което е образувано и гр.д. № 216/20г.-продължение на заповедно по чл.410 от ГПК.

На дата 11.05.2020г. ищцата била получила, не процесната заповед, а заповедта за изпълнение на парично задължение, към която включително и към заявлението по повод която е издадена не била приложена процесната заповед за налагане на наказание и за прекратяване на трудово правоотношение. Това означавало, че на 11.05.2020г. Е.К. била узнала за имуществената претенция на работодателя към нея, но не и за основанието на което е наложено дисциплинарното и наказание и било прекратено трудовото правоотношение. Писменият акт на работодателя „И." ЕООД бил връчен на У., респ. бил получен от нея заедно с искова молба на дата 18.06.20г. и считано от тогава за нея започвал да тече срокът регламентиран в чл.195, ал.3 от КТ. Тази разпоредба била категорична и гласяла, че дисциплинарното наказание се смятало за наложено от деня на връчване на заповедта на 2 работника или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В този случай, съдът следвало да отмени наложеното със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", вместо да приеме, че срокът за нейното обжалване бил изтекъл и да не разглежда спора по същество. Никъде в КТ не било регламентирано, че срокът на този вид заповеди, а именно за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение, започвал да тече считано от датата на узнаването. Спор нямало, че заповедта не била получена от Е. по пощата с обратна разписка и това било видно от материалите по приложеното НОХД. Спор нямало, че заповедта е връчена на Е., респ. била получено от нея заедно с материалите към искова молба по гр.д. № 216/20 МРС на 18.06.2020г. По силата на задължителната норма на чл.358, ал.1, т.2 от КТ, това било денят, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед. Сроковете започвали да текат от връчването, а не от узнаването. Заповедта издадена по реда на чл.410 от ГПК, не можело да се приеме за уведомление за наложено дисциплинарно наказание. Считано от 11.05.20г. за Е. не били възникнали предпоставките да упражни правата си по съдебен ред срещу заповед за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото и правоотношение, тъй като първо същата не била могла да насочи исковата си молба към определен акт в т.ч. да посочи номера на акта и основанието въз основа на който е издаден и да я приложи към исковата си молба и второ тъй като към тази дата не и била връчена, респ. получена от нея. Съдът следвало да приеме, че подадената по настоящото дело искова молба е в срок и да разгледа спора по същество, като даде мотиви относно правилността и законосъобразността на обжалвания акт. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи исковете, като основателни. Претендира разноски.

По реда на чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемия „И.” ЕООД е постъпил отговор на въззивна жалба, с който намира подадената въззивна жалба, за неоснователна. Сочи, че решението на първоинстанционния съд било правилно. Срокът по чл.358, ал.1, т.2 КТ бил давностен и при констатация за изтичането му исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Погасителната давност погасявала правото на иск, поради което съдът не се 3 произнасял по съществото на спора - в случая дали законосъобразно било упражнено правото на уволнение на приложеното от работодателя основание.

Дисциплинарното наказание се смятало за наложено, освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание. От приложената към делото разпечатка от деловодната програма на съда по ч.гр.д. № 145/ 2020г. на РС М. се установявало, че същото е образувано по заявление от „И."ЕООД срещу Е. К. У. с правно основание чл.410 от ГПК, с което се претендирало заплащане на посочената в заявлението парична сума, произхождащо от обезщетение, дължимо при дисциплинарното й уволнение. По това заявление била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, по силата на която ищцата по настоящото дело била осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 1 784,91 лева, както и разноски. От разпечатката на делото се установявало, че заповедта била връчена на Е.У. на 11.05.2020г., която на 26.05.2020г. била подала възражение по смисъла на чл.414 от ГПК за недължимост на посочената в заповедта парична сума. Именно по повод това възражение, било образувано гр.д. № 216/20г. по описа на РС - М..

Производството по гр.д №262/2020г. било образувано на 16.07.2020г., което водело до извода, че срокът по смисъла на чл.358 ал.1 т.2 от Кодекса на труда бил изтекъл на най- късно на 13.07.2020г. /датата 11 юли 2020г. бил неработен /съботен/ ден/. Ищцата Е.У. била узнала за наличие на заповед, с която били прекратени трудовите й правоотношения с ответното дружеството, и било следвало в 2-месечен срок да предяви иск за отмяната й, като непредявяването на иска в срока, водело до извода, че искът бил неоснователен. Изводите на съда за изтекъл срок по чл.358 вл.1 т.2 от Кодекса на труда за предявяване на иска били правилни и обосновани. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът Е. К. У. не се явява.

Представлява се от адв. М.Ч. от АК- К., която поддържа подадената въззивна жалба. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемият „И.” ЕООД не се 4 представлява. От адв. М. С. - С. е постъпило становище, с което поддържа подадения отговор на въззивна жалба. Излага подробни съображения. Моли съда да потвърди постановеното решение. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въззивната жалба подадена от Е. К. У. е в срок и от лице имащо правен интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Е. К.

У. против „И.” ЕООД, искова молба с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и с правно основание чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка в основанието за уволнение вписано в трудовата книжка.

Ищцата в исковата молба твърди, че със заповед № 9/ 19.04.2017г. на управителя на „И.“ ЕООД, й било наложено дисциплинарно наказание и е било прекратено трудовото й правоотношение с дружеството за длъжността „полевъд“. За заповедта узнала от съдържанието на искова молба по гр.д.№ 216/ 2020г. по описа на Районен съд- М. и приложените към нея доказателства. Тази заповед не й била връчвана по надлежния за това ред.

Узнала била за нея на 18.06.2020г. Счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не съдържала регламентираното в чл.195 ал.1 от КТ съдържание, не била мотивирана, не било посоченото конкретното нарушение и кога е извършено, както и правното основание. Заповедта била неправилна, тъй като правното основание въз основа, на което било прекратено трудовото правоотношение, не било налице. Работодателят не бил съобразил критериите на чл.189 ал. 1 от КТ и в разрез с разпоредбата на чл.193 ал.2 от КТ не бил снел писмени обяснения от нея и не бил събрал доказателства за извършено нарушение.

Сочи, че работодателят неправомерно бил прекратил трудовото правоотношение без да й връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

5

В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от „И.” ЕООД, в който счита предявените искове, за недопустими и неоснователни.

Излага съображения, че заповедта за уволнение била връчена на ищцата с известие за доставяне на 21.04.2017г, което било връчено на майката на ищцата. Давностните срокове за обжалване на заповедта били изтекли.

Неоснователно било твърдението на ищцата, че наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение” било незаконосъобразно. Работодателят бил изпълнил изискванията на чл.193 ал.1 от КТ. Неоснователно било твърдението на ищцата, че работодателят не бил взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и поведението й, обусловили налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Процедурата по налагане на наказанието била спазена. Моли съда да остави без уважение предявените искове. Претендира разноски.

От приложения по делото трудов договор № 160/ 11.05.2015г. се установява, че на 11.05.2015г. между страните е възникнала трудовоправна връзка, по силата на която ищцата е назначена на длъжността „полевъд”, считано от 12.05.2015г, до завършване на определена работа.