Решение № 223 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Пловдив, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Боряна Козова като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело № 20255300900421 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът А. С. П., ЕГН **********, от **********, чрез пълномощник адв.С. М., съдебен адрес ***********, твърди, че е пострадал при пътнотранспортно произшествие, състояло се на 18.11.2024 г. в 17,20 ч. на път ІІ-56 при км 93. Произшествието е виновно причинено от П. Г., която при управление на лек автомобил Мерцедес С рег.№****** е нарушила правилата за осигуряване на безопасна за движението по пътя дистанция спрямо другите участници в движението и е ударила отзад управлявания от ищеца автомобил БМВ 120 с рег.№******. В резултат от задействането на въздушната възглавница при удара, ищецът е получил счупване на носните кости и оток на носа, причинили му силни болки и страдания. Ищецът е понесъл камшичен удар, а в резултат от това – контузия на шията, която причинила допълнителни болки, които се проявяват и до сега при завъртане на главата. От действието на обезопасителния колан ищецът е получил контузия на гръдния кош, в резултат от която е търпял болки при нормално дишане и движение на тялото.

При преглед е установено, че има още контузия на долната част на гърба и таза, като при удара ищецът е получил мозъчно сътресение. Дълго време след инцидента ищецът е имал замайване и проблеми с равновесието, заради което 1 е посещавал невролог и приемал медикаменти по лекарско предписание.

Заради контузията на врата и гръдния кош ищецът е имал проблеми със съня и с лумбалните прешлени. Описват се подробно болките, страданията и неудобствата, които е преживял ищецът. Посочва се, че около месец и половина след това ищецът е имал нужда от чужда помощ в работата си, не е могъл да полага пълноценна грижа за детето и кучето си, страхувал се е да шофира, съпругата му го превозвала до работното място и обратно. Преди това е бил здрав и енергичен и другите са разчитали да им помага. Преди инцидента е бил ведър и спокоен човек, след това е започнал да проявява песимистични, негативни нагласи към обстоятелствата от живота. Болките понастоящем не са напълно изчезнали. Освен изпитаните неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени в общ размер 96,73 лв., в т.ч. разходи за преглед в медицински център и разходи за медикаменти. Понататък се твърди, че за лекия автомобил с рег.№ ****** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, който след извънсъдебна претенция, получена на 14.04.2025 г., е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца. (Въпреки, че такова е заплатено на собственика на автомобила, управляван от ищеца, за причинените по автомобила щети.) Въз основа на така изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 26 000 лв. (13 293,59 €), частично от 55 000 лв. (28 121,05 €), представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, както и сумата 96,73 лв. (49,46 €) – обезщетение за имуществени вреди, двете ведно със законна лихва от 14.04.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски. В първото по делото открито съдебно заседание се излагат твърдения и за това, че по-късно ищецът е бил диагностициран с дерматологично заболяване *****, което се дължи на преживения при катастрофата стрес. Това съС.ие създава допълнителен срам и дискомфорт за ищеца заради петната, които са се появили на главата и брадата му, като понастоящем не е излекуван въпреки предписаното и приложено лечение. В последното проведено по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, която е увеличена от 13 293,59 € на 17 895,22 €.

(Промяна относно предявяването на претенцията като частична не е заявена, поради което съдът намира, че продължава да е сезиран с частичен иск.) 2

Ответникът З. А. Д. „ОЗК

– ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Света София“ №7, ет.5, чрез пълномощник адв.Н. Ш., оспорва исковете. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил Мерцедес С рег.№****** към датата на настъпване на процесното ПТП. Оспорва произшествието да е настъпило по описания в исковата молба механизъм, като в тази връзка възразява по доказателствената стойност на приложения от ищеца двустранен констативен протокол. Изтъква, че в случая не е съставен констативен протокол от органите на МВР за ПТП с пострадали лица. Оспорва местопроизшествието да е било посещавано от органите на МВР, както и ищецът да е пострадал при същото с оглед липсата на такъв протокол. Изтъква още, че ищецът не се е съгласил да бъде откаран в болница от екип на ЦСМП, а е потърсил медицинска помощ по-късно. Оспорва наличието на предпоставки по чл.45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на сочения пряк причинител на произшествието – противоправно поведение на посоченото лице, причинна връзка с вредите и вредоносен резултат. Поддържа, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.

Развива подробни съображения в тази насока. Прави евентуално възражение за съпричиняване, като възразява, че ищецът е пътувал в превозното средство без поставен обезопасителен колан – нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Освен това поддържа, че ищецът е нарушил и разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.2 ЗДвП, които забраняват рязкото намаляване на скоростта освен при наличие на определени предпоставки. Ищецът е допринесъл за вредите и като не е потърсил медицинска помощ веднага след произшествието, съответно два пъти е отказал хоспитализация. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди по подробно изложени в отговора съображения. Възразява се и по претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, като се изтъква, че не е доказано сочените от ищеца суми да са били заплатени именно от него, за покриване именно на разходи за лечение, като не е доказана и необходимостта от такива. Претендират се деловодни разноски.

В допълнителната искова молба твърденията относно механизма на произшествието се допълват с това, че след удара отзад автомобилът на ищеца е продължил движението си напред и се е ударил в друг находящ се пред него автомобил. Оспорват се възраженията на ответника, свързани със 3 съпричиняване на вредоносния резултат.

В отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички заявени възражения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се, че на 18.11.2024 г. в 17,20 ч. е съставен двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие на път ІІ 56, при 93ти км. Като участници в произшествието са отразени лек автомобил Мерцедес С с рег.№******, управляван от П. Г., застрахован при ответното дружество, и лек автомобил БМВ 120 с рег.№******, управляван от ищеца А. П..

Отбелязано е, че първият автомобил е увреден в предницата, а вторият е с увредени предница и задница. Нарисувана е схема на произшествието, при което участват повече от два автомобила. В графа „забележка“ е отбелязано, че виновен за произшествието е водачът на лек автомобил Мерцедес С с рег.

№******.

Установява се, че в 17,28 ч. на 18.11.2024 г. на мястото на произшествието е пристигнал екип на спешна медицинска помощ (л.10), като ищецът е бил прегледан, без да е транспортиран с линейка. При прегледа са констатирани травматични увреди – контузия в областта на главата, контузия на С2, причинени от ПТП. Отразено е в съставения фиш за спешна медицинска помощ, че ищецът не е пожелал хоспитализация. Установява се, че по-късно в същия ден (около 21,00 ч.) ищецът е посетил болнично заведение. Там са проведени образни изследвания, при които е установена фрактура на носни кости, без дислокация, която не налага оперативно лечение в УНГ-клиника. Поставена е диагноза „контузия на гръдния кош (контузия на долната част на гърба и таза)“ и „счупване на костите на носа (повърхностна травма на други части от главата)“. С амбулаторен лист от 20.11.2024 г., въз основа съобщаване на пациента за кратка загуба на съзнание, е поставена и диагнозата „мозъчно сътресение“. В същия ден е издадено медицинско свидетелство (л.22) в уверение на това, че при ищеца са установени контузия на главата, мозъчно сътресение, фрактура на носа, контузия на гръдния кош двустранно, контузия на шиен и лумбален прешлен.

Установява се, че на ищеца е издаден болничен лист (л.23), с който на същия е отпуснат отпуск поради временна неработоспособност за четири дни 4

– от 19.11.2024 г. до 22.11.2024 г.

На 25.11.2024 г. ищецът е прегледан от невролог, който в издадения за това амбулаторен лист е отразил оплаквания от главоболие без гадене, както и, че е предписана терапия със „Сомазина сироп“ 2х2 мл и „Аналгин“ при главоболие. Представени са рецептурна бланка за последното от същата дата, както и фактура за закупуване на въпросния сироп на стойност 14,58 лв. с ДДС, а така също и фискален бон от 25.11.2024 г. за заплатени 70 лв. за преглед в медицински център в гр.Пловдив.

От документа на л.149 се установява, че на 30.08.2025 г. на ищеца е поставена диагноза „******“. В графа „медицински мотиви“ на документа е посочено, че заболяването е провокирано от стрес. Издадено е и медицинско предписание за лечение.

Признато е за безспорно в отношенията между страните, а това се установява и от приложената по делото застрахователна полица (л.204), че за лек автомобил Мерцедес С 180 с рег.№****** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на покритие 06.04.2024 г. – 05.04.2025 г.

Ответното дружество е сезирано с извънсъдебна претенция от ищеца на 14.04.2025 г., по която е прието, че отсъстват основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Като причина за отказа в писмото на л.32 е посочено, че не е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставен от органите на МВР. Няма спор и се установява, че на собственика на управлявания от ищеца автомобил е изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди по автомобила в размер 3 285,09 лв. по щета, заведена по повод същото пътнотранспортно произшествие (л.151 и сл.).

Разпитани са четирима свидетели. От показанията на свидетеля П. Г. се установяват данни относно механизма на произшествието. Установява се, че е настъпило верижно произшествие, при което автомобилът, управляван от ищеца, е бил ударен веднъж отзад от движещ се зад него автомобил, управляван от Г., а след това е настъпил удар с предно движещия се автомобил. При движение по околовръстното платно свидетелката се загледала в страни и не спазила съответната дистанция, като ударила автомобила, шофиран от ищеца. След това тя се обадила на тел.112, като на място пристигнала линейка, която прегледала потърпевшите, в т.ч. ищеца, 5 който се оплаквал от болки във врата. Пристигнал и екип на МВР, по чието нареждане автомобилите били отбити от пътя и по-късно – репатрирани. Били съставени двустранни констативни протоколи за ПТП от една страна между свидетелката и ищеца, а от друга – между свидетелката и лицето, управлявало автомобила пред този на ищеца. Разпитан е като свидетел М. З., */*****, който няма конкретен спомен за произшествието. От показанията му се установява, че при липса на спор за вината между двете страни, участвали в произшествието, органите на реда приканват гражданите да съставят двустранен протокол за ПТП. Като свидетели са разпитани още Р.Я. и П.Д., от показанията на които се установява, че ищецът е бил в шок след инцидента, когато приятелите му дошли на място. Имал е нужда от чужда помощ, за да попълни съответните документи. Оплакал се от болки във врата, гърба и в носа, който бил силно подут. Бил е прегледан от бърза помощ на място, но останал там, за да премести автомобила си. По-късно същият ден свидетелят Я. го закарал до болницата, където му били направени съответните изследвания. Оплакванията от болки в гърба и кръста продължили около 2-3 месеца. Ищецът се срамувал, че му е отекъл носът. Дълго време след произшествието се страхувал да шофира. Спрял да излиза с приятелите си, затворил се, върнал се на работа скоро, но му било трудно да мести кашоните и други товари. Преди това бил спокоен, лъчезарен и контактен човек, общувал редовно със свидетелите, ходели за риба в почивните дни. По-късно започнала да му опада косата на тила и по брадата, лекарите му казали, че това е на стресова основа.