Решение № 818 от 19.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. София, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251000502508 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на И. К. И. срещу решение № 89/ 03.07.2025г. на СОС, I ви първоинстанционен търговски състав, постановено по т.д. № 124/24г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ над 24 000лв. до пълния предявен размер за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея болки и страдания е 40 000лв. Не е съобразена в съвкупност тежестта на претърпените болки и страдания. Не са съобразени нивата на застрахователно покритие.

Счита, че не е основателно възражението за съпричиняване. Приетият принос от съда е хипотетичен, тъй като вещото лице посочва, че в процесния случай травматичните увреждания на ищеца могат да се получат и при поставен предпазен колан.

В обжалваната част решението е немотивирано. Съдът не е взел предвид инфлацията в страната.

1

Затова моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

ЗК „Лев Инс“ АД в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба. Счита я за неоснователна.

Третото лице помагач Ст. А. не взема становище по жалбата.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът И. И. твърди, че на 08.01.2023г. на 3, 5 км. от с. Долно Камарци в посока гр. София до разклона за с. Горно Камарци, е настъпил пътен инцидент. Тя е пострадала като пътник на задна седалка в лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ********, управляван от С. А.. Той е изгубил контрол над управляваното МПС и е самокатастрофирал. Образувано е досъдебно производство № 216/23г. на ОСлО по пр.пр. № 771/23г. на РП- гр. Елин Пелин. В резултат на ПТП ищецът е получила следните увреждания: мозъчно сътресениепреходно нарушение на съзнанието с антероградна редроградна и конградна амнезия; контузия на главата; дисторзио на врата; фрактура на трансверзалните израстъци на Th-4,6,7,8, 9 и 10 в дясно; контузия на меките тъкани парието-окципитално. Веднага след инцидента е прегледана в УМБАЛ „ Св. Анна“ АД-София, Клиника по неврохирургия. Тя е могла да заема единствено поза легнала по гръб, било е невъзможно да се движи и обслужва сама. Това е наложило за нея да полагат грижи близките й.

Издаден й е болничен лист. За болничния престой е изготвена епикриза № 31 към ИЗ № 530/23г Въпреки успешно проведеното лечение ищецът е изпитвала болки в продължение на месеци, което е довело до постоянен дискомфорт, вследствие на затрудняването на по- основни опорно- двигателни движения на цялото тяло и пълна липса на възможност за извършване на посложни. Изпитвала е силни болки в областта на счупванията, намаляване на чувствителността на горните крайници, скованост и изтръпване. Това е налагало да ползва чужда помощ от близките си за задоволяване на 2 елементарни битови нужди. Невъзможността да извършва каквито и да било движения в областта на главата и шията са пречели на И. И. да спи нормално.

Носела е корсет почти денонощно поради множеството фрактури на прешлени в торакален отдел е било повод за страдание, тъй като той изключва възможността за каквито и да било движения в зоната на кръста и гърдите. В следствие на мозъчното сътресение е загубила съзнание и няма пълен спомен за инцидента. Оплаквала се е постоянно главоболие и световъртеж при опит да се изправи от легнало положение, сънливост, отпадналост, повишена светлочувствителност и раздразнителност, загуба на координация на мускулите и шум в ушите. Поради контузията на главата и дисторзията на шийна мускулатура И. И. е изпитвала силни болки в областта на врата, гърба, простиращи се до кръста, независимо от позата, която заема.

Инцидентът се е отразил негативно на психиката й , страдала е от нарушения на съня, понижено настроение, тревожност и стрес.

Към датата на настъпване ПТП за „Ауди А5“ с рег. № ******** е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника. На 07.12.2023г. ищецът е подала писмена застрахователна претенция, по която е заведена щета. Не е получила отговор от застрахователя. Затова ищецът И.

И. моли съда да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., в едно със законната лихва от 07.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва иска. Оспорва да е настъпило ПТП , описано в исковата молба, в което да участвал застрахования водач на лек автомобил „Ауди А5“ по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва, че травмите на ищеца са във връзка с механизма на ПТП. Оспорва Ст. А. да е бил водач на автомобила. Прави възражение за съпричиняване от страна на И. И., защото е била без поставен предпазен колан, че не е изпълнила лекарските предписания. Оспорва, че в резултат на пътния инцидент е получила посочените в исковата молба увреди. Счита претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди за завишен.

В писмено становище третото лице помагач Ст. А., конституирано на страната на ответника, е оспорил иска, направил е възражение за съпричиняване, че ищецът е била без поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП. Излага, че към настоящия момент И. И. е 3 възстановена напълно. Оспорва тя да е получила описаните в исковата молба увреди при пътното произшествие.

Не се спори, че на 08.01.2023г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при което е пострадала И. И..

Не се спори, че за лек автомобил „Ауди А5“ с рег. № ******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника към датата на ПТП.

Безспорно е, че на 08.01.2023г. на ищеца е оказана медицинска помощ в УМБАЛ „ Света Анна“ АД- София с престой в лечебното заведение до 11.01.2023г. За лечението е издадена епикриза № 31. Издаден е болничен лист за периода 08.01.2023г. до 10.02.2023г.

От ОП- София са постъпили писмени доказателства.

Безспорно е, че ищецът е отправил застрахователна претенция към ответното дружество на 07.12.2023г., но то не е определило и платило застрахователно обезщетение. Към отговора на исковата молба е представено писмо, изходящо от застрахователя до ищеца във връзка с образувана щета, с което на основание чл.106, ал.3 от КЗ е поискано пострадалата да представи определени доказателства.

В хода на съдебното дирене е допусната автотехническа експертизаосновна и допълнителна, която е посочила скоростта на лекия автомобил при удара - над 78 км/ч. Вещото лице е посочило механизма на инцидента, както и че ищецът е била без поставен предпазен колан. Автомобилът е бил снабден с триточкови предпазни колани за всички седящи места. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението си.

В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза.

Според нея ищецът И. И. е получила: счупване на напречните израстъци вдясно на 4, 6, 7, 8, 9 и 10- ти гръдни прешлени; мозъчно сътресение; контузия на главата съчетана с охлузвания в областта на лицето; навяхване на шията. Травмите са в причинна връзка с пътния инцидент. Лечението е било консервативно с медикаменти. Срокът на възстановяване е в рамките на 2, 53 месеца. Било е предписано ищецът да носи шийна яка и дорзалолумбален корсет за 30 дни. При тези травми се постига пълно възстановяване. Имало е силни болки в първия месец след травмата, които са намалявали по 4 интензитет до окончателното им изчезване в рамките на възстановителния период. Няма остатъчни увреждания и усложнения. За в бъдеще е възможно да се наблюдава болезненост при промяна на времето и физическо натоварване. Няма предписана рехабилитация и такава няма данни да е извършвана. Най- тежката травма – счупване на израстъците на гръдните прешлени, би се получила и при поставен предпазен колан. Останалите мекотъканни увреди могат да се избегнат, ако е ищецът е била с поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. В съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението.

Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза като компетентна, безпристрастна, основана на научните и опитните правила, професионалния опит на експерта.

Кредитира заключението на медицинската експертиза с изключение на частта, в която вещото лице приема, че МПС е спряло в канавка и това е довело до фрактурата на прешлените като без значение дали ищецът е била с или без предпазен колан, тъй като противоречи на приетия механизъм от автотехническата експертиза.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И. е майка на ищеца и желае да свидетелства. Тя заявява, че на 08.01.2023г. дъщеря й И. И. е претърпяла ПТП. Постъпила е в УМБАЛ „Св. Анна“, където я е видяла. Била е с охлузвания и подута, синини по лицето. Била е в съзнание, но уплашена. Останала е в болница около една седмица и са я изписали. Не е имало оперативна намеса. Ищецът е носила метален корсет и яка за врата. Свидетелят споделя впечатленията си от състоянието на дъщеря й след инцидента, както и че в момента тя се движи и живее нормално.

Свидетелят Б. е очевидец на пътния инцидент. Тя е пътувала в същото МПС на предна дясна седалка.

Свидетелства за това как е настъпил инцидента, както и че И. И. е била пътник на задната седалка, без да уточни къде, точно е седяла.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на лични впечатления за обстоятелствата, които излагат. Тези на свидетеля Иванови ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близкото 5 родство с ищеца, но ги счита за достоверни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди 40 000лв. Приел и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. И. в размер на 40%.

Присъдено е такова от 24 000лв. В тази част решението е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ и с изтичането му е обусловена допустимостта на претенцията./ опр. № 332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр.

№ 179/15.04.2019г. по ч.т.д. № 859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът И. е отправила писмена претенция към въззивника. В тримесечния срок застрахователят е поискал да представи конкретни доказателства на основание чл.106, ал.3 от КЗ. Не е платил обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от 6