Решение № 260 от 13.10.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 1368/2025
- Вид
- Решение № 260
- Подписан
- 13.10.2026
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 236, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 260 гр. Ихтиман, 13.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело № 20251840101368 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Министерство на отбраната, ЕИК * против Н. М. И. ЕГН ********** от гр. К., ж.к. „*“ №*, ет. 3, ап. 9 за установяване съществуване на вземане в размер на 10 832,40 лева, представляващо обезщетение за ползване на имот на отпаднало правно основание за периода от 24.06.2021 г. до 04.06.2025 г., ведно със законна лихва, считано от 23.06.2025 г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е собственик на имот с идентификатор * с площ от 94 794 кв. м, находящ се в гр. Ихтиман, местността „Димов Алчак“, за който е съставен Акт за частна държавна собственост № * от 31.05.2021 г. На 01.03.2021 г. с ответницата е бил сключен договор за наем № */01.03.2021 г., с който на Н. М. И. е предоставено за временно и възмездно ползване част от поземления имот с идентификатор * , представляващ терен пред сграда № 30 от 440,00 кв. м за изграждане на приют за бездомни животни. Срокът на договора е бил 3 месеца при месечна наемна цена от 180,00 лева и е предаден с протокол от 24.03.2021 г. След изтичане на срока на договора същият е бил прекратен, считано от 24.06.2021 г., но Н. И. е продължила да го ползва. На 05.11.2024 г. е била отправена покана за освобождаване на имота и за заплащане на дължимата наемна цена съобразно чл. 23 от договора, но наемната цена за периода от 24.06.2021 г. до 04.06.2025 г. не е била заплатена.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът представя писмен отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените от ищеца претенции. Твърди, че след изтичане на срока на договора съобразно правилото на чл. 266 ЗЗД договорът за наем е се счита продължен за неопределен срок, поради което се дължи заплащането на наемната цена.
Навеждат се доводи за това, че между Н. И. и Министерство на отбраната е имало устна уговорка тя да продължи да използва процесния имот като приют за бездомни кучета, като частично е заплащала наемната цена, като общият размер на заплатените суми е 9430 лева.
Прави се възражение за изтекла давност за периода от 24.06.2021 г. до 04.06.2022 г.
Възразява се и по размера на претенцията.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, 1 съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № */2025 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № */26.06.2025 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК за сума в размер на 10 832,40 лева, ведно със законната лихва върху главницата от дата на подаване на заявлението –23.06.2025г. до окончателното изплащане на задължението. В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от страна на длъжника, поради което и на заявителя е дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземане.
Страните не спорят, а и от представения по делото договор за наем № * от 01.03.2021 г. се установява, че Министерство на отбраната е предоставило на Н. М. И. за временно и възмездно ползване част от недвижим имот – държавна собственост – поземлен имот с идентификатор * , представляващ терен пред сграда № 30 от 440,00 кв. м, находящ се в землището на гр. Ихтиман, м. „Димов Алчак“ за изграждане на приют за бездомни животни.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора имотът е предоставен за срок от 3 месеца при месечна наемна цена от 180,00 лева. В чл. 23 от договора е уговорено, че за времето, през което имотът е бил зает след прекратяване на договора, наемателят заплаща на наемодателя обезщетение в двоен размер на наемната цена.
Видно от приложения приемо-предавателен протокол имотът е предаден на наемателя на 24.03.2021 г.
На 31.05.2021 г. е съставен акт за частна държавна собственост № *, съгласно който Министерство на отбраната е собственик на поземлен имот с идентификатор * с площ от 94 794 кв. м, трайно предназначение :земеделска, начин на трайно ползване: за база за селскостопанка или горкостопанска техника.
Съобразно приложените констативни протоколи от 25.06.2021 г., 28.07.2021 г., 18.08.2021 г., 24.09.2021 г.20.10.2021 г., 26.11.2021 г., 07.12.2021 г.09.01.2022 г.28.01.2022 г.22.02.2022 г., 28.03.2022 г., 20.04.2022 г., 17.05.2022 г., 20.06.2022 г., 15.07.2022 г.05.08.2022 г.27.09.2022 г., 26.10.2022 г., 14.11.2022 г., 113.12.2022 г., 10.01.2023 г.14.02.2023 г., 17.03.2023 г., 11.04.2023 г., 19.05.2023 г., 27.06.2023 г., 14.07.2023 г., 11.08.2023 г., 28.09.2023 г., 20.10.2023 г., 17.11.2023 г., 14.12.2023 г., 29.01.2024 г., 14.02.2024 г., 15.03.2024 г., 19.04.2024 г., 17.05.2024 г., 20.06.2024 г., 03.07.2024 г., 19.08.2024 г., 27.09.2024 г., 27.10.2024 г., 19.11.2024 г., 13.12.2024 г., 10.01.2025 г., 14.02.2025 г., 14.03.2025 г., 16.04.2025 г., 16.05.2025 г. и 20.06.2025 г., процесният имот е бил проверяван от представител на Министерство на отбраната и е установено, че същия продължава да се ползва от Н. М. И. за приют за бездомни животни.
Видно от приложеното уведомление от 05.11.2024 г., връчено на 15.11.2024 г. Н. М. е получила покана от Министерство на отбраната да предаде ползвания имот, тъй като срокът на договора за наем е изтекъл на 24.06.2021 г.
Съгласно представената счетоводна справка, издадена от Министерство на отбраната, която не е оспорена от ответницата, същата след 24.06.2021 г. е извършила в размер на 9430,00 лева.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че за периода от 24.06.2021 г. до 04.06.2025 дължимото обезщетение с в размер на удвоената сума на месечния наем е в размер на 20 462,40 лева.
Установява се също така, че ответницата за периода от 19.08.2021 г. до 29.10.2024 г. е извършила плащания в размер на 9430,00 лева. Според вещото лице, като се приспаднат извършените плащания и внесената гаранционна вноска от 200 лева, дължимият остатък възлиза на 10 832,40 лева или 5538,52 евро.
С оглед установените фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни 2 изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД и евентуално по чл. 59 ЗЗД
Според заявеното в исковата молба искът има за предмет установяване съществуване на вземане в размер на 10 832,40 лева, представляващо обезщетение за ползване на имот за периода от 24.06.2021 г. до 04.06.2025 г., изчислено като удвоения месечен наем от 180 лева без ДДС, и след приспадане на платена сума от 9430 лева.
В производството по чл. 422 ГПК, образувано за установяване съществуването на вземане, ищецът следва да докаже фактите, от които произтича претендираното вземане, а ответникът – фактите, на които основава възраженията си срещу него. В настоящото производство доказателствената тежест се разпределя съобразно твърденията на страните, като ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обосноваващи претенцията му за изпълнение от страна на ответника, а именно, че последният дължи обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора за наем.
За уважаването на иск с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД е необходимо да се установи наличието на наемно правоотношение, неговото прекратяване и продължаването на ползването на наетата вещ от наемателя след прекратяването на договора, въпреки противопоставянето на наемодателя. При осъществяването на тези предпоставки наемодателят има право да получи обезщетение за периода на ползване след прекратяване на наемното правоотношение.
Разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД урежда специална последица от продължаването на ползването на наетата вещ след прекратяване на договора, когато наемателят не я върне въпреки противопоставянето на наемодателя. Целта е да се компенсира лишаването на последния от възможността да ползва вещта си и да се предотврати неоснователното извличане на облаги от продължаващото ползване без правно основание.
В конкретния случай претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота след прекратяване на договора за наем е основана и на твърдението за наличието на договорна клауза, с която страните предварително са определили размера на евентуално дължимото обезщетение в тази хипотеза, а именно в размер на двукратния размер на уговорената наемна цена.
От събраните по делото доказателства се установява, че между страните е съществувало срочно наемно правоотношение по силата на договор за наем на имот – частна държавна собственост, който е прекратен с изтичането на уговорения срок.
Неоснователно е възражението на ответницата, че след изтичането на срока договорът се е трансформирал в безсрочен и за последващия период се дължи единствено уговорената наемна цена.
Съгласно трайно установената практика на Върховния касационен съд специалният режим за отдаване под наем на имоти – частна държавна собственост, изключва приложението на общото правило на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, съгласно което, ако след изтичането на уговорения срок наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок с оглед приложимия специален режим за сключване на договори за наем по чл. 19 от Закона за държавната собственост /Решение № 97 от 07.07.2017 г. по т. д. № 1108/2016 г. на ВКС, II т. о., ТК, и Решение № 172 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3065/2014 г. на ВКС, II т. о., ТК/.
Специалната регламентация на режима на отдаване под наем на имоти – частна дъэржавна собственост в Закона за държавната собственост обаче не изключва останалите общи правила на уредбата на договора за наем, включително и чл. 236, ал. 2 ЗЗД По делото се установява, че след изтичането на срока на действие на процесния 3 договор за наем на 24.06.2021 г. ответницата не е изпълнила задължението си да върне наетия имот и е продължила да го ползва.
По отношение на правото на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД съдът приема, че предпоставките за възникване на вземане за обезщетение са налице от момента, в който наемодателят се е противопоставил на продължаващото ползване на имота.
В случая противопоставянето е обективирано в покана за освобождаване на имота с изх. рег. № 1*/05.11.2024 г., получена от ответницата на 15.11.2024 г. Ето защо за периода от 15.11.2024 г. до 04.06.2025 г., през който ответницата е продължила да ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя, е налице основание за ангажиране на отговорността по чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Затова и за периода от 15.11.2024 г. до 04.06.2025 г. тя дължи обезщетение в договорения двукратен размер на наема, а именно 360,00 лева без ДДС (432,00 лева с ДДС) на месец. В този случай общата дължима сума като обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД /за 6 месеца и 20 дни/ възлиза на 2880,00 лева.
За периода от изтичането на срока на договора /24.06.2021 г./ до получаването на поканата за освобождаване на имота /15.11.2024 г./ следва да се съобрази, че по делото не е установено противопоставяне на наемодателя срещу продължаващото ползване. При това положение не е доказана една от предпоставките за възникване на вземане за обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за този период. Представените по делото констативни протоколи, от които се установява продължаването на ползването на имота, не установяват надлежно противопоставяне на наемодателя на това ползване след прекратяване на договора за наем, т.е. не са налице основания за ангажиране на отговорността на ответницата на това основание.
Едновременно с горното обаче, съдът съобрази, че при ползване на чужд имот без правно основание е налице обогатяване на ползвателя се изразява в спестените разходи за наем, които той би направил, за да ползва имот със същото предназначение. Съответното обедняване на собственика се изразява в лишаването му от възможността да ползва имота или да реализира доходи от отдаването му под наем.
Разпечатката съдържа 38 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75e37e58-df13-43ab-b633-177cc6def7e0