Решение № 176 от 09.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Пловдив, 09.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно търговско дело № 20255001000174 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №65 от 07.08.2024г., поправено с Решение №66 от 07.08.2024г. и с Решение №20 от 21.02.2025г., постановено по търг.дело №46/2023г. по описа на Окръжен съд-Х., ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Б.

Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, сумата от 25000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, негативни психо-емоционални промени, причинени в резултат на ПТП, станало на 24.06.2022г., виновно причинено от М.Я.Р. при управление на лек автомобил марка „С.“, с рег.№..., ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2022г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 30000лв. искът е отхвърлен; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е 1 осъдено да заплати на Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, сумата от 332,58лв. – обезщетение за имуществени вреди /под формата на медицински разходи/, причинени в резултат на ПТП, станало на 24.06.2022г., виновно причинено от М.Я.Р. при управление на лек автомобил марка „С.“, с рег.№..., ведно със законната лихва върху главницата от 14.07.2022г. до окончателното изплащане, като в останалата част до пълния предявен размер от 355,85лв. искът е отхвърлен; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, сумата от 802,18лв. – деловодни разноски съразмерно на уважената част от иска; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к.

...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати в полза на съдебната власт, по бюджетна сметка на ОС-Х., държавна такса в размер на 1014лв. и деловодни разноски в размер на 170лв.; ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“, представлявано от адв.К. Г., сумата от 3800лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство по чл.38,ал.1,т.2 вр. чл.36 от ЗАдв на ищцата Б.

Б. Б.; Б. Б. Б. от гр.Х., със съдебен адрес: гр.Х., бул.“Б.“№150, ет.2, офис 217, е осъдена да заплати на ЗАД“Д.“АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ...., бул.“Г.М.Д.“№1, сумата от 116,70лв. – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

С Определение №309 от 08.10.2024г. по същото дело е оставена без уважение молба вх.№8409/05.09.2024г. от „Застрахователно акционерно дружество Д.“АД за изменение на решението в частта му за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение с ДДС.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят „Застрахователно акционерно дружество Д.“АД, който чрез пълномощника юрисконсулт П. Н. го обжалва в частта му, с която е осъдено да заплати на Бейрие Б. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5000лв. до присъдения от 25000лв. със законна лихва от 14.07.2022г., с конкретни доводи за неправилност като постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД при 2 несъобразяване на конкретните обстоятелства относно характера на претърпените травматични увреждания и краткия възстановителен период без усложнения в оздравителния процес, на застрахователните лимити и икономическите условия в страната към 2022г. и на съдебната практика, с оглед на което счита присъденото обезщетение за прекомерно и необосновано завишено, като поддържа и неправилно да не е зачетена значителната степен на съпричиняване. Претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 5000лв. до присъдения размер от 25000лв., евентуално за редуциране на размера, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Б. Б. Б. е депозирала чрез пълномощника адв.А. М. писмен отговор на въззивната жалба с подробно развити съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението и за присъждане на всички съдебни разноски, сторени пред двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство, защита и съдействие.

Против определението за разноските е подадена частна жалба от „Застрахователно акционерно дружество Д.“АД с доводи за неправилност относно начисляването на ДДС върху определеното по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение и искане за отмяна на определението и изменение на решението чрез намаляване на определените разноски за безплатно процесуално представителство с присъдения от 20% ДДС.

Ответникът по частната жалба Б. Б. Б. е подала чрез пълномощника адв.А. М. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на определението.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от Б. Б. Б. против „ЗАД Д.“АД иск с правна квалификация чл.432,ал.1 от КЗ за сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за 3 неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от нея вследствие получените при ПТП на 24.06.2022г. в гр.Х., причинено по вина на водача М.Р. на лек автомобил „С.“ с рег.№...., за който е сключена валидна от 08.01.2022г. до 07.01.2023г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, травматични увреждания – фрактура на нивото на проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, контузия на други неуточнени части на подбедрицата, контузия на лакътя, болки в двете стъпала, подбедрица и лява лакетна става, спонтанна и палпаторна болезненост, хематом в областта на дясна подбедрица, ограничени и болезнени движения в двете стъпала, охлузна рана и хематом в областта на лява лакетна става, болка, хематом, оток в областта на 5-ти пръст на ляво стъпало, ведно със законната лихва от 14.07.2022г.

С отговора на исковата молба ответникът е признал наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП. Оспорил е механизма на настъпване на произшествието, поддържайки водачът на застрахования автомобил да се е движил в рамките на позволената за градски условия скорост и да е бил внимателен към уязвимата категория участници в движението. Заявил е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалата пешеходка преди да предприеме пресичане на платното за движение и да премине през пешеходната пътека не е съобразила приближаването на автомобила, неговото положение, скорост и сравнително близкото разстояние, на което се намира, при положение, че е имала ясна видимост, разполагала е с възможност да се огледа, изчака и пропусне, а с внезапното си изскачане е направила удара непредотвратим, с които свои неотговорни и необмислени действия е нарушила обективните правила на чл.5,ал.1, чл.113,ал.1 и чл.114 от ЗДвП. Оспорил е иска за неимуществени вреди по размер, оспорвайки ищцата и към настоящия момент да не е възстановена, да е получила при произшествието фрактура на нивото на проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, да е претърпяла контузия на коляното и изкълчване на глезенната става, да не е могла да се обслужва самостоятелно, както и да е претърпяла психологически проблеми.

Заявил е, че, ако възстановителният процес не е приключил, то това се дължи на неспазването на лекарските предписания и неосъществяването на периодични прегледи, консултации и рехабилитации, с което си поведение е допринесла за продължаващите болки. Оспорил е претенцията за лихва, 4 позовавайки се на разпоредбата на чл.380,ал.3 от КЗ.

С подадената допълнителна искова молба ищецът поддържа вина за настъпилото произшествие да има единствено водачът на застрахования автомобил, при произшествието да е претърпяла травма в областта на проксималната фаланга на пети пръст на лявото ходило, а констатираните няколко месеца по-късно травми да са в причинно-следствена връзка със същото, тъй като са усложнение на първоначалните. Поддържа и към момента все още да изпитва болки в областта на дясната подбедрица, двете стъпала и глезенните стави, както и да се страхува, когато трябва да пресече уличното платно, и гледа винаги да има придружител. Относно законната лихва се позовава на чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.

С допълнителния отговор ответникът поддържа възражението си във връзка с размера на обезщетението и твърди ищецът към настоящия момент да е напълно възстановена от получените при произшествието травми.

С първоинстанционното решение е прието за установено въз основа на заключението на КСАТМЕ и показанията на св.Р. и св.М., че на 24.06.2022г. св.Р. управлявала процесния автомобил по платното за движение на бул.“О.“ в гр.Х. в посока от юг на север към центъра и в района до Първа поликлиника възприела стоящите до пешеходната пътека, от дясната страна на пътното платно, две жени – ищецът Б. и св.М., при което спряла пред пешеходната пътека, за да им даде път, но в един момент потеглила, а след 0,6 секунди, практически едновременно, ищецът и св.М. тръгнали да пресичат платното за движение в посока от изток на запад, от дясно наляво спрямо автомобила и след около 2,5 секунди настъпил удар в дясната страна на автомобила, към който момент той се движел със скорост около 10-11км/ч, като контактът започнал в областта на десния калник, след което дясното огледало контактувало с левия лакът на пострадалата, а задната дясна гума с лявото ходило на ищеца, при което тя паднала, а лекият автомобил се установил на платното за движение. Прието е, че вина за произшествието има единствено водачът на автомобила, която, вместо да прояви нужното внимание към поведението на пешеходците, е привела в движение същия и е продължила не само до настъпване на удара, но и около 2 метра след това, при положение, че, с оглед действията на пешеходците, е следвало да не потегля от място и е била 5 длъжна да спре незабавно, което е било технически възможно. Отречено е съпричиняване. Прието е, че вследствие на пътния инцидент ищецът е получила травма на десния крак – хематом, оток, болка и ограничени движения на дясната подбедрица, травма на ляв крак – счупване на близката фаланга на пети пръст, хематом и болка, травма на лявата ръка – охлузвания и хематом в областта на лакътната става. Прието е, че установеното към 14.11.2022г. изкълчване на левия глезен няма връзка с процесното ПТП. При определяне на размера на дължимото обезщетение на база заключението на КСМАТЕ и показанията на св.С. е взето предвид, че кракът на ищеца е бил имобилизиран до нивото на глезена, като домашното лечение е продължило поне пет месеца, през които тя първоначално е била на легло, след това се движела с две патерици, а после с една, приемала болкоуспокояващи медикаменти, не била в състояние сама да се грижи дори и за хигиенните си нужди, а оздравителният процес все още не е приключил – при прав стоеж кракът се подува, има болки и все още се налага да приема болкоуспокоителни, но, според експертизата, състоянието е преодолимо и не би следвало да останат трайни последици. Преди пътния инцидент Б. била напълно самостоятелна жена, която отглеждала двете си деца сама, тъй като съпругът й бил на работа в чужбина, и вследствие травмите изпитвала сериозни затруднения в домакинството и отглеждането на децата. Според приетото заключение на СПЕ, тя е в състояние на хроничен стрес и симптомите продължават, което оказва негативно влияние върху емоционалното й състояние, а предвид индивидуалните особености на психиката, тя се нуждае от провеждане на психотерапия, комбинирана с медикаментозно лечение, като не може да се очаква бързо и пълно възстановяване и съществува риск за пожизнени негативни последици. При тези обстоятелства е определен за дължим размер от 25000лв. на обезщетението за неимуществени вреди. Прието е, че законната лихва се дължи от 14.07.2022г. – датата на предявяване на претенцията пред застрахователя, съгласно чл.429,ал.3,изр.2 от КЗ.