Решение № 17377 от 28.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17377 гр. София, 28.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20231110160470 по описа за 2023 година

Ищецът З. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника си АД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М., е предявил срещу „С“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., искове за следното:

Да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит № .../26.09.2022г., сключен между страните по делото, като предвиждаща заплащане на неустойка в противоречие на чл. 26, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл. 11 и чл. 19 от ЗПК.

Да се осъди „С“ ООД да плати на З. Ж. Ж. сума в размер на 309, 46 лв., недължимо платена по процесния договор, на осн. чл. 55, ал.1, т.1 от ЗЗД, съгласно изменение на размера на иска, направено с молба от 28.02.2025г., допуснато в съдебно заседание на 04.03.2025г.

Ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва наличието на облигационно отношение между страните, възникнало по силата договор за паричен заем № .../26.09.2022г., както и че в същия е уговорена неустойка за непредоставяне на обезпечение на заема.

Оспорва посочената клауза да е нищожна.

От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо отношение:

Между ищеца З. Ж. Ж. като кредитополучател и ответното дружество „С“ ООД като кредитор е сключен договор за потребителски кредит № .../26.09.2022г., въз основа на искане и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /СЕФПИПК/ на „С“, последните две представени по делото, по силата на който на ищеца е отпуснат кредит в размер на 1800,00 лв., при ГПР 49,88% и ГЛП 40,05%, като ищецът се е задължил да върне сума в общ размер на 1986,29 лв. на 23 погасителни вноски.

Между страните е било постигнато съгласие за заплащане на неустойка /според представения СЕФПИПК в размер на 1026, 71 лв./, която ищецът следвало да заплати при 1 неизпълнение на задължението си да предостави обезпечение по заема – поръчител или банкова гаранция, съгласно чл. 5 от договора.

При преценка на доказателствата по делото за сключения между страните договор за потребителски кредит № .../26.09.2022г. и представената от ответника справка за платени суми по него, съдът счита предявените искове за основателни, поради следното:

Предмет на делото е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 -5 от ЗПК за прогласяване нищожността на клауза на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит .../26.09.2022г., сключен между „С“ ООД като кредитор и З. Ж. Ж. като кредитополучател, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на кредита от страна на кредитополучателя, поради противоречие със закона.

Неустоечната клауза е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, чл. 22, чл. 11, ал.1, т. 10, чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на кредита и следва да се включи в годишния процент на разходите, което не е сторено. Съгласно чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В нарушение на императивните правила на закона, ГПР е посочен единствено като процент, без да са описани данните, които са послужили за неговото изчисляване. Няма разписана методика за формиране на ГПР. По този начин, уговореният в договора годишен процент на разходите, за което данни по делото се намират в Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на „С“, не съответства на действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което е нарушено изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. Именно по изложените съображения, оспорената клауза от договор за паричен заем № .../26.09.2022г., сключен между страните по делото, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение поръчителство или банкова гаранция, е нищожна и съдът трябва да прогласи тази нищожност.

Видно от справката за платени от кредитополучателят суми по договор № .../26.09.2022г., той е платил неустойка в размер на 309, 46 лв., която се явява платена по недействителна клауза, поради което и без основание. Затова по силата на чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, платеното без основание подлежи на връщане. Предявения иск на това основание следва да се уважи като основателен и доказан.

Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по делото. На същия е предоставена безплатна правна помощ от пълномощника му, поради което на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в полза на последния следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото е в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.

2

Мотивиран от посоченото, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 10, чл. 19, ал. 5 и ал. 4 от ЗПК, предявен от З. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника АД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. срещу „С“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., нищожността на клаузата от договор за паричен заем № .../26.09.2022г., сключен между страните по делото, която предвижда заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на З. Ж. Ж. за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция), предвидено в чл. 5 от договора, за нищожна, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на З. Ж. Ж. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез пълномощника АД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М. сума в размер на 309, 46 лв., представляваща недължимо платена по договор за паричен заем № .../26.09.2022г., на осн. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „С“ ООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на АД „Д. М.“, с БУЛСТАТ № 177492004, представлявано от адв. Д. М., на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА сумата в размер на 480 лв. с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3