Решение № 247 от 29.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Пловдив, 29.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20215300900684 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се от ищцата Ю.. Л.. Г. ЕГН ********** **** **** , че е пострадала от ПТП, настъпило на 24.02.2019 г. по конкретизиран в исковата молба механизъм, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди – болки и страдания, подробно описани в исковата молба, чиято парична равностойност определя на сумата от 28 000 лв. Претендира се и обезщетение за забава, считано от датата на увреждането до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че към датата на ПТП увреждащия т автомобил имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Поради това предявила претенцията си извънсъдебно пред ответния застраховател, в резултат на което й било отправено предложение за подписване на споразумение за сумата от 2 000 лв., която намира за несправедлива и с това обосновава правния си интерес от предявяване на настоящите искове. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с ЕИК 831830482 оспорва претенцията, както по основание, така и по размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието. Оспорва се механизмът, наведен от ищеца в исковата молба, който се счита за недоказан. При евентуалност се оспорва и размерът на претенцията като прекомерна и противоречаща на принципа за справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.

С допълнителната искова молба ищцата оспорва възраженията на 1 ответника.

Ответникът не е подал допълнителен отговор.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване настъпването на вреди от соченото в исковата молба естество, които са в пряка причинно-следствена връзка с описаното в застрахователно събитие.

Следва да докаже, че последното е настъпило по сочения механизъм и е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника превозно средство. Следва да докаже и исковете си по размер съобразно наведения вид неимуществени вреди и техния интензитет.

Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения, които са за положителни факти.

В случая изрично като безспорно и ненуждаещо се от доказване е признато съществуването на валидно възникнало и породило правното си действие към датата на събитието застрахователно правоотношение с предмет автомобила, с който е причинено произшествието, както и факта на настъпването му и участниците в него, като спорен е само механизмът на осъществяването му и по – конкретно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна 2 връзка между двете и вина.

Няма спор между страните, че по случая е било образувано ДП, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК.

Противоправното поведение и вината на водача, която се предполага, се установяват категорично от заключението на САТЕ, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, а и неоспорено от страните. От него се установява следният механизъм на произшествието:

Водачът В.Й.С. е управлявал л.а. „Хонда Сивик” по северната лента на платното за движение на път 1-8 в участъка с. Звъничево - с. Лозен, в посока от изток на запад. През това време водачът Н.Г.Н. е управлявал л.а. „Алфа Ромео 166“ по южната лента на платното за движение на същия път, в посока от запад на изток, насрещно на л.а. „Хонда Сивик”. В един момент водачът на л.а. „Хонда Сивик” е навлязъл в лявата лента и така след около 1 s е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а. „Хонда Сивик” и в предната лява част на л.а. „Алфа Ромео 166“. След удара автомобилите са се установили на място. Основна причина за настъпилото произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на л.а. „Хонда Сивик” - В.Й.С., е навлязъл в лявата лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е., когато там насреща се е движел л.а. „Алфа Ромео 166“. При така определените направления на движение на телата в л.а. „Хонда Сивик” и силите действали върху тях, Ю.. Л.. Г. - пътник на предна дясна седалка в л.а. „Хонда Сивик”, е технически възможно да е получила описаните в ИМ травматични увреждания.

Относно вида и интензитета на причинените на ищцата телесни увреждания по делото са изслушани две заключения на СМЕ – основна и повторна и свидетелски показания.

Свидетелят Н. Г. /дъщеря на ищцата/ споделя следните подробности от състоянието й след инцидента: „Цялата беше в рани, цялото й лице беше в кръв, подута, това го видях по време на видео чата. Цялата беше много зле.

От удара целият й корем беше син, ребрата много я боляха. Разказа ми, че се е ударила назад и кръстът много я боли, основно болките бяха в ребрата и кръста. При престоя й в болницата, са я лекували на системи, с някакви инжекции, каза, че й е било много трудно там, не е могла да става, трябвало да й помагат. След като я изписаха, стоя вкъщи горе-долу два месеца, може и повече, толкова й беше отпуска. Изобщо не можеше да става, заради болките в кръста, в ребрата, цялата беше подута, беше на легло през цялото време, баба й помагаше, докато аз съм на училище.

Хранеше я, носихме й храна, вода, не можеше да става, трябваше ние да я преобличаме. Ако баба не е била в дадения момент при нея, тя трябваше да става сама до тоалетна, пълзейки по земята, заради болките в кръста, които бяха ужасни, много силно я болеше. Не спеше изобщо, беше много травмирана, аз я чувах, ставах през нощта да й помагам, давах й вода, каквото има нужда, помагала съм й да става до тоалетна. През времето, 3 когато не съм била на училище, й помагах. През другото време, баба я оправяше изцяло, а те също са болни. Стресът, който преживяха баба и дядо, допълнително и стресът, който мама преживя, беше ужасен. След това, когато трябваше да се върне на работа, беше много травмирана, не искаше да се връща, страхуваше, че може да си изгуби работата при толкова дълъг болничен, а в малък град трудно може да си намери работа след това, а за да работи в гр. Пловдив, трябва да се ангажира да пътува, което за нея беше изключителен стрес и то все още е стрес. След като се върна на работа, беше й много трудно да работи, защото нейната работа изисква физическа натовареност в ръцете, в кръста, целият гръбнак все още я болеше. Личният й лекар, по време на болничния, идваше няколко пъти вкъщи да й слага инжекции, болкоуспокояващи, беше и на успокоителни хапчета, заради стреса и заради цялото преживяване. Майка ми е коренно различна след инцидента, много е напрегната, изнервена е постоянно, ако трябва да пътуваме някъде – страхува се постоянно, страх я е все още да шофира, а аз като съм ученичка и пътувам – постоянно ми се обажда да ме пита как съм, дали съм пристигнала добре с автобуса, с който пътувам, дали съм стигнала до училище. Много е притеснена и психическите травми, които преживя, изключително много я промениха, до ден-днешен тя е страхлива. Аз съм вече на 18 години, време ми е да изкарам книжка, но тя не ми позволява, заради този инцидент, страх я е, казва, че все още не съм готова за това. Много е променена след всичко, което се случи. Около два месеца, може и повече, да е била в болничен. Това беше възможно найдългият болничен, който можеше да й отпуснат, ходеше по комисии, за да може да й отпуснат повече, личният лекар също колкото дни можеше й отпусна. След като се върна на работа, един ден, мисля, че беше лятото, мама ми разказа, че докато е била на работа, са се обадили от работата, че нейна колежка е претърпяла инцидент. В момента, в който е чула какво се е случило, на мама й е станало много зле, припаднала е. Обадили са се на личния лекар, за да може да дойде да провери как е, бил й е някакви инжекции, дал й е успокоителни, за да я свести, за да може да се пооправи.

След това й е препоръчал да посети психолог заради травмата, като е разбрал какво се случило с нейната колежка“.

За да може да се направи пълноценна преценка на достоверността и обективността на споделеното от свидетелката съобразно правилото на чл.

172 ГПК, първо на коментар ще се подложат експертните изводи като обективна база за съпоставка.

Изводите на експерта в основното заключение, които съдът възприема като компетентно и обективно формирани, са следните: на ищцата в резултат на произшествието са причинени няколко травматични увреждания: травма на други интраабдоминални органи без открита рана в корема, малко ивечесто кръвонасядане над лявата гърда, оток под ляво коляно. Травмата на други интраабдоминални органи без открита рана в корема е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК . Малкото 4 ивечесто кръвонасядане над лявата гърда и отокът под лявото коляно по отделно и по съвкупност са й причинили болка и страдание без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания съответстват по механизъм и степен на причиняване при ПТП на пътник на предна дясна седалка с поставен правилно обезопасителен колан. Налице е пряка причинноследствена връзка между описаните травматични увреждания и процесното ПТП. Лечебният процес е продължил от 24.02.2019г. до 01.03.2019г.

Протекъл е с прием в хирургично отделение на МБАЛ, където са били извършени редица образни и клинични изследвания, било е проведено стационарно наблюдение. По време на стационарното лечение Г. е приемала:

„рингер; дексофен; квамател; аналгин; бромхексин“. При изписването от болницата не е давана терапия за дома. В представената етапна епикриза, издадена от личния лекар, е записано, че същата е приемала болкоуспокоителни и успокоителни за психичното състояние.

Оздравителният процес е траел 15-20 дни при благоприятен ход на същия и липсата на усложнения в неговото протичане, за каквито липсват писмени и гласни доказателства в кориците на делото.

От заключението на повторната СМЕ се потвърждават първоначалните експертни изводи със следните допълнения:

По повод на преживените травматични увреждания на Ю.Г. е определена временна нетрудоспособност първоначално в размер на 26 дни - болнично лечение от 24.02.2021 г. - 6 дни болничен престой и 20 дни домашно лечение.

От 22.03.20219г. от ЛКК от 22.03.2019 г. още 15 дни домашно лечение. Общо болнични - 41 дни. Обективно наличните данни дават основание за извода, че след изписването от болничното заведение състоянието на пострадалата Г. е било добро, с «редуциран напълно болков синдром», с назначени два контролни прегледа и лечение в дома. Напълно е възможно да са причинени контузионни изменения /натъртвания/ на гръдния кош и корема, както и лансираната травма на кръста, които да са останали нерегистрирани в медицинската документация. Експертът не приема като база за разсъждения описаното от св. Н. Г., защото съобщеното от нея противоречи на медицинските документи и вероятно е в резултат на превъзбуденото състояние на психиката и възприятията й скоро след травмата. Все пак се касае за състоянието на майка й съобразено с ученическата възраст и липса на житейски опит при възприемане на трагични за нея събития. Експертът приема, че определената от 41 дни временна нетрудоспособност по болест е била обективно налична и е била необходима за лечение по съвкупност - остатъчни болкови явления от травмата и психо-емоционалната компонента на травмата, която почти винаги е налична, изразена е в различна степен и понякога създава проблеми на пострадалите, които са значително по-тежки и по-продължителни като страдание от самите травматични увреждания. Описаните травматични увреждания на гръдния кош и корема по съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК /по смисъла 5 на чл. 130 ал. 1 от НК. По отношение на психо-емоционалните последици от ПТП и наличните по делото документи със записана диагноза: Тревожно депресивно разстройство, експертът не може да даде заключение за наличието на такова разстройство, неговата причинна свързаност с претърпяното ПТП, тежестта му, влиянието върху цялостното здравословно състояние и евентуално налична реализирана телесна повреда в резултат на психотравма. Тези въпроси и съответно отговори са във възможностите на специалист психиатър. По отношение на оздравителния процес на причинените при ПТП травматични увреждания може да се приеме, че е било необходимо лечение в рамките на временната нетрудоспособност от 41 дни. Не се установява затегнат ход на оздравителните процеси или налични усложнения, свързани с травмата.