Решение № 1141 от 31.03.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9560/2021
- Вид
- Решение № 1141
- Подписан
- 31.03.2022
- Състав
- ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 127, ал. 1 · Закон за марките и географските означения
- чл. 127, ал. 5 · Закон за марките и географските означения
- чл. 172б, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1141 гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110209560 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. ВЛ. ИВ., с адрес гр. А., ул. „Г.Д.“ № 99, чрез адв. Л.А.-М., против наказателно постановление № 18/12.03.2011 г., издадено от председателя на Патентно ведомство на Република България за извършено нарушение по чл. 127, ал. 1 ЗМГО, за което на И. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. На основание чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемането на стоките, предмет на нарушението, в полза на държавата, и предаването им за унищожаване.
В жалбата се навеждат оплаквания в насока незаконосъобразност на НП и се прави искане за отмяната му. Излага се становище, че е нарушен срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН и че неправилно е ангажирана отговорността на физическото лице Г. ВЛ. ИВ., вместо на юридическото лице, стопанисващо обекта, от който процесните стоки са иззети.
Алтернативно се обосновава маловажност на случая по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
За проведеното на 08.03.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят И. се представлява от адв. А., а председателят на Патентното ведомство на Република България - от юрк. В..
В дадения ход по същество адвд. А. пледира атакуваното НП да бъде отменено по съображенията, изложени в жалбата. Прави искане за присъждане в полза на доверителя й на разноските за адвокатско възнаграждение.
Юрк. В. оспорва доводите относно допуснати при издаването на НП процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, като счита, че нарушителят е правилно установен и отговорността му е ангажирана законосъобразно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено и в полза на ПВ да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност по отношение претендираните от страна на жалбоподателя разноски.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, о т надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 28.01.2020 г. С.Т. и В.Г., служители на РУ на МВР гр. А., извършили проверка на търговски обект, стопанисван от „Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с управител Г. ВЛ. ИВ. - сергия за продажба на дрехи, находяща се на територията на кооперативния пазар в гр. А.. В хода на проверката било установено, че на щанда на търговския обект били изложени за продажба стоки - облекла, а под щанда полицейските служители установили, че се съхранявали с цел продажба следните стоки: 6 /шест/ бр. къси панталони, означени със знаци „Speedo“, 1 /един/ бр. къси панталони, означени със знаци „Карра“, 14 /четиринадесет/ бр. къси панталони, означени със знаци „Adidas“, и 1 /един/ бр. тениска, означена със знаци „Nike“. На място бил установен Б.В. И., брат на Г.И.. Казал на полицейските служители, че брат му отсъства от града и го е оставил да продава. В хода на извършената проверка не били представени документи за съхраняваните с цел продажба стоки, находящи се под щанда, означени със знаци на горепосочените марки, предвид което по сигнал на свидетелите Т. и В. на място била изпратена дежурна огледна група при РУ на МВР гр. А.. Извършен бил оглед на местопроизшествие, и горецитираните стоки били иззети.
Образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК било ДП № 67/2020 г. по описа на РУ гр. А., пр. пр. № 203/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. А. за това, че на 28.01.2020 г. в гр. А., обл. Пловдив, в търговски обект са използвани в търговската дейност /продажба на дрехи/ търговските марки „Speedo“, „Карра“, „Adidas“ и „Nike“, без съгласието на притежателите на изключителното право - престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК.
В хода на производството била назначена съдебно-маркова експертиза в областта на индустриалната собственост, според заключението на която за марките „ Speedo“, „Карра“, „Adidas“ и „Nike“, обект на експертизата, е видна идентичност между обектите на марките и маркировките, поставени върху изследваните артикули, като знаците и надписите по задържаните артикули, които са идентични с цитираните марки, могат да са предпоставка за въвеждане на потребителите в заблуждение, при условие, че са ползвани без знанието и разрешението на притежателите им.
Надлежни доказателства, удостоверяващи произхода и придобиването на процесните стоки, и наличието на съгласие от страна на притежателите на търговските марки „Speedo“, „Карра“, „Adidas“ и „Nike“ за използването на съответните артикули в търговската дейност на „Г.“ ЕООД, не били представени.
Предвид това наблюдаващият прокурор приел, че би могъл да се направи извод за формалното наличие от обективна и субективна страна на състава на престъпление по чл.
172б, ал. 1 НК, но са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК поради ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед на това ДП № 67/2020 г. по описа на РУ гр. А., пр. пр. № 203/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр.
А., образувано и водено за престъпление по чл. 172б, ал. 1 НК, било прекратено, и материалите по него и веществените доказателства били изпратени на Патентното ведомство на Република България, с оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на Г. ВЛ. ИВ..
Въз основа прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 127, ал. 1 ЗМГО на Г. ВЛ. ИВ. е наложена глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв., и на основание чл. 127, ал. 5 ЗМГО е постановено отнемането на процесните стоки в полза на държавата и предаването им за унищожаване.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за изяснена въз основа 2 събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите С.Т. и В.Г., и писмени - справка за актуално състояние на „Г.“ ЕООД от ТР и приобщените в хода на воденото ДП № 67/2020 г. по описа на РУ гр. А., пр. пр. № 203/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. А. материали.
Кредитирайки доказателствената съвкупност като еднозначна и безпротиворечива, съдебният състав прие за доказано, че на 28.01.2020 г., в търговски обект, стопанисван от „Г.“ ЕООД, ЕИК ***** - сергия за продажба на дрехи, находяща се на територията на кооперативния пазар в гр. А., под щанда са били съхранявани с цел продажба стоки, както следва:
- 6 /шест/ бр. къси панталони, означени със знаци „Speedo“, които знаци са идентични с марка на ЕС с рег. № 000493502, комбинирана, регистрирана за стоки от клас 25 от МКСУ, със срок на закрила до 20.03.2027 г., с вписан притежател Speedo Holdings B.V. NL;
- 1 /един/ бр. къси панталони, означени със знаци „Карра“, които знаци са идентични с марка на ЕС с рег. № 001847649 - фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 от МКСУ, със срок на закрила до 11.09.2030 г., с вписан притежател Basic Trademark S.R.L. IT;
- 14 /четиринадесет/ бр. къси панталони, означени със знаци „Adidas“, които са идентични със следните марки:
1. марка на ЕС с рег. № 5271580 adidas, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ, със срок на закрила до 28.07.2026 г., с вписан притежател Adidas AG, Германия;
2. марка на ЕС с рег. № 005271572, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ, със срок на закрила до 2026 г., с вписан притежател Adidas AG, Германия, и 3. международна марка с рег. № 414037, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ, със срок на закрила до 2025 г., с вписан притежател Adidas AG, Германия - 1 /един/ бр. тениска, означена със знаци „Nike“, които знаци са идентични със следните марки:
1. марка на ЕС с рег. № 002803005, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ, със срок на закрила до 12.07.2022 г., с вписан притежател Futbol Club Barcelona, и 2. марка на ЕС с рег. № 4288486, фигуративна, регистрирана за стоки от клас 25 на МКСУ, със срок на закрила до 12.03.2025 г., с вписан притежател NIKE InternationL, Itd, USA.
Въз основа свидетелските показания и писмените доказателства се изяснява също, че към момента на проверката на 28.01.2020 г. на сергията се намирал Б.В. И., който съобщил, че брат му Г. ВЛ. ИВ. е извън гр. А., както и че търговската дейност в процесния търговски обект се осъществява от „Г.“ ЕООД, ЕИК *****, с управител жалбоподателя Г.И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и съдържа всички задължително изискуеми реквизити, с което отговаря на формалните изисквания за законосъобразност, регламентирани съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. и т. 6 ЗАНН описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и дадената му правна квалификация. Твърдените обстоятелствата по извършването му са точно и ясно конкретизирани и е налице съответствие между фактическото описание и дадената правна квалификация.
Нарушение на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се констатира, доколкото наказателното постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, която предвижда, че административнонаказателна преписка се образува без съставен АУАН в случаите, когато производството е прекратено от прокурора и е препратено на наказващия орган, каквато е настоящата хипотеза. Предвид това срокът по чл. 34, ал. 1 ЗАНН в случая 3 не е приложим.
Въпреки това обаче, и въпреки обективното установяване на факта на извършено нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО, настоящият съдебен състав прецени, че атакуваното НП подлежи на отмяна, тъй като неправилно е индивидуализиран субектът на отговорността - физическото лице Г. ВЛ. ИВ., вместо действителният нарушител „Г.“ ЕООД, при което материалният закон е приложен неправилно.
Съображенията си решаващият съд черпи от обстоятелството, че нормата на чл. 127, ал. 1 ЗМГО постановява, че субект на нарушението е всяко лице, което използва в търговската си дейност стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател. При това е предвидено, че наказателноотговорни могат да бъдат едноличен търговец или юридическо лице, които подлежат на санкциониране с имуществена санкция, или физическо лице, извършващо описаните дейности, за което е предвидено да се налага наказание глоба. С процесното НП е ангажирана отговорността на физическото лице Г.И. за извършено нарушение по чл. 127, ал.
1 ЗМГО, което обаче се явява в разрез със събраните по делото доказателства, от които еднозначно се установява, че субектът, използвал в търговската си дейност процесните стоки, означени със знаци, идентични на регистрирани марки, без съгласието на техните притежатели, е юридическото лице „Г.“ ЕООД, в чийто търговски обект стоките са били открити, като Г.И. дори не е бил на мястото при извършването на полицейската проверка.
Предвид това и тъй като съхраняването с цел продажба на процесните стоки, е било осъществявано от „Г.“ ЕООД, именно последното е субектът, извършващ търговската дейност, респективно използващ за това описаните по вид и количество стоки. Поради това юридическото лице, а не неговият управител, е следвало да отговаря за неизпълнение на забраната, произтичаща от разпоредбите на чл. 13, ал. 2, т. 2 и чл .127, ал. 1 ЗМГО /в аналогичен смисъл Решение № 4 от 4.01.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 6442/2021 г./.
С оглед на това, ангажирайки незаконосъобразно отговорността на жалбоподателя Г.И., наказващият орган е издал неправилно наказателно постановление, което подлежи на отмяна.