Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 478 от 30.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 1320/2024
Вид
Решение № 478
Подписан
30.07.2024
В сила
30.07.2024
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Лилия Недялкова Георгиева, Атанас Николаев Атанасов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора Б. Д. П. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601320 по описа за 2024 година ., взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано по въззивна жалба от защитника на подс. Б. Ц. П. срещу присъда от 23.02.2022 г. постановена по НОХД № 13241/20 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с която подс. Б. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК и му е наложено наказание "Глоба" в размер на 1 000 лв., като подсъдимият е оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Във въззивната жалба от защитника на подсъдимия и допълнението към нея се излагат доводи, че присъдата на СРС е неправилна и постановена при липса на доказателства, които да установят по несъмнен начин авторството на инкриминираното деяние. Моли се съдът да постанови акт, с който да отмени присъдата и да признае подс. П. за невиновен по повдигнатото му обвинение.

1

Настоящето въззивно производство е второ по ред, тъй като по така подадената жалба първоначално е било образувано и разгледано ВНОХД № 3916/2022 г. по описа на СГС, НО, XV въззивен състав, по което е било постановена въззивна присъда от 31.03.2023 г., с която е била отменена присъдата на СРС и вместо нея подс. Б. П. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК. По реда на касационното производство така постановената въззивна присъда е била отменена с решение на ВКС, І НО от 27.02.2024 г. по НД № 898/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС.

В съдебното заседание на въззивния съд защитникът на подс. Б. П. поддържа въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда. Счита за установено, че не е осигурено правото на защита на подсъдимия от момента на задържането му, в който момент той се е намирал в безпомощно състояние.

Излага и доводи, че веществените доказателства не са приобщени по предвидения в закона ред, поради което и не е установена идентичност между тях и тези, които са се намирали във фактическата власт на подсъдимия.

Пледира да бъде отменена обжалваната присъда и подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на СГП оспорва въззивната жалба на защитата на подс.

Б. П.. Счита, че първоинстанционната присъда е постановена в съответствие със събраните доказателства по делото, при правилно приложение на закона и като такава, следва да бъде потвърдена.

Подс. Б. П., редовно призован, не се явява в съдебно заседание на въззивната инстанция, като е заявил нежелание да участва в него.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

2

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Преди 2015г. подсъдимият Б. Ц. П. започнал да употребява марихуана, като във връзка със зависимостта си постъпвал неколкократно за доброволно лечение в различни лечебни заведения в страната. Провежданото лечение било с променлив успех, като след временно преустановяване на приема на марихуана, подсъдимият отново го възобновявал.

За времето от 19:00 часа на 13.02.2020 г. до 07:00 часа на 14.02.2020 г. свидетелите К.Щ. и Н. М. - и двамата служители в сектор ООР в 01 РУ СДВР, изпълнявали служебните си задължения като Автопатрул /АП/ 72/71.

В 18:53 ч. на 13.02.2020г., на телефона за спешни повиквания 112 бил подаден сигнал от лице, представящо се като В.М., от телефонен номер ***, че на ул. **** в град София, в паркиран пред адреса автомобил, има лице в безпомощно състояние. Около 19:00 часа сигналът бил подаден към 01 РУ - СДВР и на място били изпратени свидетелите К.Щ. и Н. М..

Пристигайки на ул. ****, посочените двама свидетели установили паркиран автомобил марка „Рейндж Роувър“ с peг. № СА **** ТТ.

Свидетелите огледали автомобила и видели, че на шофьорската седалка има едно лице от мъжки пол, което било заспало, без в автомобила да има други лица. Свидетелят Н. М. почукал няколко пъти на прозореца на автомобила, при което лицето вътре се събудило. Полицейските служители поскали същото лице да представи документ за самоличност и въз основа на представените от него, установили същият като подсъдимия Б. Ц. П..

На свидетелите М. и Щ. направило впечатление, че подсъдимият проявява признаци на употреба на алкохол, а по таблото на автомобила забелязали остатъци от зелена тревиста маса. Полицейските служители попитали подсъдимия дали има у себе си или в автомобила забранени вещества, на което подс. П. отговорил утвърдително и извадил от задния джоб на дънките си прозрачен плик, съдържащ зелена тревиста маса, който предал на двамата полицейски служители. Подсъдимият предал на полицейските служители и втори прозрачен плик от вътрешността на автомобила, в който също имало зелена тревиста маса. Подсъдимият П. заявил, че зелената тревиста маса е марихуана.

3

Подс. Б. П. бил задържан със заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, като на място бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР, както и полицейска проверка на автомобила, като в съставените протоколи било посочено, че не са установени забранени от закона вещества.

Подсъдимият бил откаран в сградата на 01 РУ – СДВР, където бил изготвен протокол за доброволно предаване на свид. В. М., в качеството полицейски орган при 01 РУ – СДВР на двата броя прозрачни плика, съдържащи тревиста маса, които били запечатани с картон серия А 0440297 и силиконов печат № 109.

Първоинстанционният съд се е позовал на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза, съгласно което растителната маса в двата обекта по външни белези и химичен състав представлява коноп с нетно тегло, както следва: обект № 1 - 6, 43 грама, обект № 2- 0, 45 грама с процентно съдържание на наркотичния компонент тетрахидроканабинол в двата обекта 15 %.

Първоинстанционният съд е посочил и че съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, общата стойност на двата обекта възлиза на сумата от 41,46 лева.

За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода да съдебното следствие доказателства: обясненията на подс. Б. П.; показанията на свидетелите К.Щ., Н. М., В. М., М.И., съответно от разпитите им в съдебно заседание и приобщените чрез прочитането им протоколи от разпити по досъдебното производство; заключението на изготвената по досъдебното производство физико-химическа експертиза; писмените доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по делото.

В производството пред настоящия въззивен съдебен състав, с оглед на решението на ВКС, с което е отменена постановената по делото при предходното разглеждане на делото в СГС въззивна присъда, беше допуснато провеждане на съдебно следствие, при което беше извършен разпит на свидетелите Н. М., В. М. и К. Ч..

4

Извършвайки самостоятелен анализ на събраните в хода на съдебното следствие, проведено съответно в първоинстанционното и въззивното производства, настоящият съдебен състав не намира основания за ревизиране на фактическата обстановка, възприета в мотивите към обжалваната присъда.

Въззивният съдебен състав също счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите М. и Щ., дадени при разпитите им пред първоинстанционния съд, както и прочетените техни показания от досъдебното производство, относно обстоятелствата, свързани с установеното от тях при изпращането им до паркирания автомобил, за наличието в който на лице в безпомощно състояние е бил подаден сигнал до тел. 112. Макар и да са демонстрирали липса на спомен при разпита им пред първата инстанция, след прочитането на показанията им досъдебното производство, двамата свидетели са дали последователни и еднопосочни показания за посочените обстоятелства. Първоинстанционният съд е обсъдил установените противоречия между показанията на свидетелите М. и Щ. относно обстоятелството колко са били пликовете, предадени от подсъдимия и като е установил, че показанията на свид. М. се подкрепят и от останалите доказателства по делото, обосновано е счел, че следва да ги кредитира.

Разпитът на свид. М. в съдебно заседание на настоящата въззивна инстанция не обосновава възприемане на различни фактически изводи, доколкото при него същият демонстрира липса на спомен за посочените обстоятелства, свидетелствайки за практиката по принцип по отношение на документиране на предаването на вещества, за които задържани лица дават сведения, че са забранени.

Първоинстанционният съд надлежно е аргументирал отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие, в частта, в която той е отрекъл да е предавал друг обект на задържалите го полицейски служители, освен остатъка от марихуана, с която си приготвил цигара, която изпушил, който остатък бил на барчето на автомобила.

Настоящият въззивен състав също счита, че тези обяснения се явяват несъответстващи на показанията на свидетелите М. и Щ., които по еднопосочен начин сочат, че подсъдимият е предал и пликче със зелено тревисто вещество, което и извадил от задния си джоб, като същевременно в обсъжданата им част, обясненията на подс. П. се опровергават и от 5 заключението на физико-химическата експертиза, приложена по досъдебното производство, която е изследвала два отделни обекта, съдържащи такава тревиста маса.

Настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционният съд обосновано е приел за установено по категоричен начин, че са били предадени от подсъдимия два отделни обекта, съдържащи зелена тревиста маса, независимо от описанието в протокола за доброволно предаване, приложен на л. 37 от досъдебното производство, съгласно което е документирано предаването на 1 бр. полиетиленов плик. Както е посочил първоинстанционният съд, в същия протокол е документирано и запечатването на обекта на предаване с картон серия А 0440297 и силиконов печат № 109, като именно в запечатан по този начин плик са били изследваните два обекта при изготвянето на физико-химическата експертиза, назначена по досъдебното производство. Доколкото по досъдебното производство са приложени като веществени доказателства и опаковките, в които са се намирали така изследваните при изготвяне на същото заключение вещества, първоинстанционният съд е констатирал, което и настоящият въззивен състав също констатира, че представляват един полиетиленов плик, в който се съдържат две различни по размери опаковки, съответно полиетиленова и целофанова, което съответства именно на установеното при изследването от вещото лице, изготвило заключението на назначената по досъдебното производство физико-химическа експертиза.

От показанията на разпитания в хода на въззивното производство свид.

Н. М. се установи, че той потвърждава своето авторство в изготвянето на протокола за доброволно предаване, приложен на л. 37 от досъдебното производство, но няма конкретни спомени за обстоятелствата, при които го е съставил. С оглед на това и настоящият съдебен състав не счита, че от показанията на свид. М., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, се установяват различни от установените от първоинстанционния съд обстоятелства.

Не се установяват различни от приетите за установени от първоинстанционния съд обстоятелства и от показанията на разпитания във въззивното следствие по настоящето дело свид. К. Ч., който потвърди, че той е автор на текста в картона с горепосочения сериен номер и че е извършил 6 техническите действия по запечатване с този картон на плика, който е описан като подложен на изследване от назначената в хода на досъдебното производство физико-химическа експертиза.