Решение № 375 от 11.10.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. ХАСКОВО, 09.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря П.Д. Д.А-Ш. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500618 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.

С Решение № 153 от 13.05.2024 г., постановено по гр.д. № 91/2024 година, РС Д.град е признал за установено по предявения от М. К. Д., ЕГН ********** срещу „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. К. Д., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 115552190, сума в размер на сума в размер на 492,77 лева, начислена за периода от 22.11.2023 г. до 07.12.2023 г., във връзка с установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електроенергия за електромер № ***, находящ се в обект ИТН ***, с адрес: с. ***, общ. ***, ул.***, кл. № ***, за която сума е издадена от ответника фактура № 8308035679/11.01.2024 г.

С Решение № 154/13.05.2024 г., постановено по делото съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като в Решение № 153 от 13.05.2024 г., постановено по гр. дело № 91/2024 по описа на Районен съд – 1

Д.град, във втория диспозитив вместо „П.Д.М., ЕГН **********“, да се чете „М. К. Д., ЕГН **********“.

Съдът е осъдил „Електроразпределение Юг“ ЕАД да заплати на М. К.

Д. сумата от 400 лв. направени по делото разноски.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Твърди още,че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание адв. Х., пълномощник на въззиваемата Д. оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Д.град решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Д.град решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Д.град е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, 2 предявен от М. К. Д. от с. ***, общ. *** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните 3 неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя. В случая , е констатиран достъп до електромера още на 18.11.2023 г., при което не е извършена проверка и не са предприети действия за подмяна на електромера, в случай,че се установи неточно измерване. Проверката е извършена по-късно, на 07.12.2023 г.

На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ и което изрично е предвидено в чл.98а, ал.6 от ЗЕ.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото, пред въззивната инстанция, разноски в размер на 200 лв. – платено възнаграждение на адвокат.

По делото е представен договор за правна помощ, видно от който е,че е платено възнаграждение на адвокат в размер на 500 лв. Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата платено възнаграждение на адвокат. Съдът намира направеното възражение за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на делото, материалният интерес и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 съдът намира,че възнаграждението за явяване във въззивната инстанция следва да бъде определено под мининума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,а именно в размер на 200 лв. В този размер въззивникът дължи разноски на въззиваемата сторени пред въззивната инстанция.

Водим от горното съдът

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153 от 13.05.2024 г. на РС Д.град, постановено по гр.д. № 91/2024 година, поправено с Решение № 154/13.05.2024 г.,постановено по делото.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Д., ЕГН **********, с.*** , общ.***, ул.*** сумата от 200 лв. направени по делото разноски пред въззивната инстанция

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5