Решение № 1704 от 31.08.2017, Софийски градски съд

Р E Ш

Е Н И

Е гр. София, 31.08.2017 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : М. ВРАНЕСКУ

При секретаря: ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. № 5372 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 145 ТЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „НТО – Н.Т.О.” ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ЕООД), ЕИК ******** срещу С.Н.Б., ЕГН **********.

КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ помагач в производството е конституиран М. М.К..

ИЩЕЦЪТ твърди в исковата молба, че ответникът е бивш управител на ищцовото дружество и че е освободен от длъжност с решение на едноличния собственик на капитала от 20.08.2010 г., без да бъде освободен от отговорност за дейността си като управител. Твърди, че след освобождаването на ответника като управител на „НТО – Н.Т.О.” ЕООД е констатирано, че през периода от 12.07.2007 г. до 20.08.2010 г. е сключвал от името на дружеството неизгодни сделки, по които насрещни страни са били самият той или контролирани от него юридически лица. Твърди, че на 01.08.2007 г. „НТО – Н.Т.О.” ЕООД, представлявано от управителя С.Н.Б. и „И.М.– К.К.“ ЕООД, представлявано от С.Н.Б., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала е сключен договор за наем на собствен на второто дружество недвижим имот: етаж 1 от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, с обща квадратура от 153 кв.м. Ищецът твърди, че съгласно така сключения договор, „Б.“ ЕООД (сега „НТО – Н.Т.О.” ЕООД) е следвало да заплаща месечна наемна цена в размер на 3 000 евро, която сума била значително над средната наемна пазарна цена за недвижими имоти с характеристики, които са сходни с тези на наетия имот. Цената за периода на договора 01.08.2007г. до 31.07.2010г. е заплащана и то авансово.

Твърди се, че така сключеният договор целял да облагодетелства наемодателя „И.М.– К.К.“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е С.Н.Б.. Твърди още, че процесният имот е бил собственост на „Б.“ ЕООД до 13.07.2007 г., на която дата ответникът, който тогава е управител и едноличен собственик на капитала на „Б.“ ЕООД продава имота на „И.М.– К.К.“ ЕООД, представлявано от него като управител и едноличен собственик на капитала и същия ден прехвърля дружествените си дялове от капитала на „Б.“ ЕООД. Твърди и че, уговорената продажна цена в размер на 580 000 лева и до момента не била платена, като това обстоятелство било предмет на висящ съдебен спор. Сключеният впоследствие договор за наем е действал в периода от 01.08.2007 г. до 31.07.2010 г., като за този период заплатените наемни вноски били в общ размер от 204 188.66 лева.

На осн. чл. 145 ТЗ вр. чл. 45 ЗЗД ответникът е бил осъден да заплати сумата от 4 000 лв., представляваща част от обезщетението от 108 047.70 лв. по проведено предходно съдебно производство с влезли в сила съдебни актове на СГС / гр.д.8198/2012г., VІ-14 св./ и САС / т.д.53 по описа за 2015г., 9 св./.

Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от 50 000 лв. като обезщетение за вреди на осн.чл.145 ТЗ вр.чл.45 от ЗЗД приблизително определени в общ размер от 54 000 лева по договора за наем, като в последствие претенцията е увеличена на 106 090 лв.. Претендира се и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното заплащане на присъдената сума, претендират се и направените съдебни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че искът е недопустим поради нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 вр. чл. 127, ал. 2 ГПК – в исковата молба не е посочено в какво се състои причинената вреда и кои действия на ответника като управител са в причинно-следствена връзка с твърдяната причинена вреда и нейният размер, не са представени каквито и да било писмени доказателства, установяващи причиняването на вредата и нейния размер. Прави възражение, че вземането на ищеца, произхождащо от вреди от плащане на наемни вноски е погасено по давност, тъй като твърдяната вреда била за платени месечни наемни вноски по Договор за наем от 10.11.2006 г. за период от 01.07.2007 г. до 31.08.2010 г. Погасена по давност била и претенцията за вреда относно специалната отговорност на управителя, тъй като от твърдяното ѝ настъпване са минали повече от 5 г. преди датата на подаване на исковата молба.

Твърди, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като не е посочено наличието на нито един от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Твърди, че процесния Договор за наем от 10.11.2006 г. е сключен със съгласието и без противопоставянето на едноличния собственик на капитала и че видно от решенията на едноличния собственик на капитала за процесния период всички ГФО на ищеца са одитирани, в тях фигурират всички разходи за външни услуги, включително и за наем, и са приети от ЕСК. Твърди, че наемната стойност съгласно договора не надвишава пазарните наемни цени за периода, както и че ищецът е ползвал процесния имот за периода от 01.07.2007 г. до 31.08.2010 г., без да прави допълнителни разходи за охрана, тъй като същата е била осигурена. Твърди неоснователност на твърденията изложени във връзка с разпореждането с правата на собственост с процесния имот. Прави искане за конституиране на страната на ответника като трети лица помагачи М. М.К. и „Б. и Ко“ ООД, като в първото открито съдебно като трето лице помагач е конституира М. К..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото доказателства намира, за установено следното :

Между страните не се спори, че ответникът С.Н.Б. е бил управител на „НТО – Н.Т.О.“ ЕООД (с предишно наименование „Б.“ ЕООД в периода от 12.07.2007 г. до 20.08.2010 г. Не се спори факта и че, в качеството си на управител, на 01.08.2007 г. ответникът е сключил договор за наем, по силата на който „НТО – Н.Т.О.“ ЕООД, в качеството на наемател е наело от „И.М.– К.К.“ ЕООД, в качеството на наемодател недвижим имот: етаж 1 от сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, с обща квадратура от 153 кв.м. при наемна цена в размер на 3 000 евро.

Управител и едноличен собственик на капитала на наемодателя през процесния период е бил ответника С.Н.Б..

По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещо лице арх. Б.В. Б.– Н.. Съгласно представеното заключение, общият размер на платените наемни вноски от наемателя за процесния период е в размер на 204 188.66 лева с ДДС. При използване на сравнителния /пазарен/ метод, средната пазарна цена на наема за периода е в размер на 94 098 лв. При така направените изчисления, вещото лице посочва, че разликата между пазарната стойност и уговорения наем за процесния период е 110 090 лв., като след като бъде извадена сумата в размер на 4 000 лв., платена по друго дело като обезщенеие, се получава сума в размер на 106 090 лв. Експертното становище е оспорено от ответника.

Допуснато е изготвянето на ново заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещо лице маг. Инж. А.А.К.. Съгласно тази оценка, общият размер на платените наемни вноски е общо 170 157.25 лв. без ДДС. При използване на метода на приходната /вещна/ стойност за аналогични имоти и метода на пазарните аналози и комбиниране на тези два метода с еднаква тежест между двата, вещото лице сочи, че наемната цена на имота за процесния период е в размер на 98 674 лв. Тази експертиза също дава разликата между платения и пазарния наем с и без ДДС, като се приспада и вече присъдената сума. Ответникът оспорва експертизата.

По делото е приета и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица М.Г., В.П. и Т. К.. Съгласно това заключение заплатената от ищеца наемна цена за целия процесен период е в размер на 170 157.21 лв. без ДДС или 204 188.66 лв. с ДДС. Съгласно тази експертиза пазарната стойност на наема на процесния имот изчислен по метода на сравнителната стойност за процесния период е 166 968 лв. без ДДС, при средна пазарна цена на наема на кв.м. за процесния период между 28 и 33 лв.. Вещите лица са направили изчисления съгласно поставените задачи в два варианта – с включен ДДС и без включен ДДС, и съответно разликата при наема заплатен с ДДС и пазарния изчислен от вещите лица възлиза в размер на 37 220 лв. с ДДС, а без вкл.

ДДС разликата е 3 189.21 лв. – сума по-малка от присъденото като обезщетение при предходното разглеждане на спора.

По делото е приета повторна тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещи лица Н.И. К., А.Д.Ц. и Г.Р.Л.. Съгласно данните представени в тази експертиза, общият размер на представените фактури за наемния период е в размер на 204 188.66 лева с включен ДДС. Средната месечна пазарна наемна цена на кв. метър през същия период, изчислена по два метода – пазарен и вещен, за имоти с параметри като процесния /клас В -/ е : за 2007 г. - 22.03 лв., за 2008 г. – 26.19 лв., за 2009 г. - 22.56 лв., за 2010 г. - 19.80 лв. на кв.м. Общият размер на наема за претендирания период според експертизата е в размер на 128 332 лв. без включен ДДС при комбинация на използвания сравнителен метод – 70 % и приходен подход – 30 % . При тези стойности, разликата в размера на наема, който е бил заплатен спрямо средната пазарна стойност е в размер на 41 854.21 лева без включен ДДС, като след като от тази сума бъдат приспаднати 4 000 лева, присъдени с влязло в сила съдебно решение, разликата е в размер от 37 825.21 лева без включен ДДС.

По реда на чл. 176 ГПК, обяснения са дадени от третото лице-помагач М. М.К.. Последният заявява, че от 1991 г. и до сега представлява едноличен собственик на капитала на „НТО – Н.Т.О.“ и е управител на „Б. и Ко“. Заявява, че не знае какви са причините за наемане на офиса на ул. „Л.“ и за периода на ползването му, както и че тези договори не са коментирани и не е участвал при вземане на решение относно одобряване, сключване и изпълнение на процесния договор за наем с действие от 01.07.2007 г. до 31.08.2010 г., нито пък за определяне размера на наема. Не знае други фирми да са ползвали процесния офис на ул. „Л.“.

По делото са изслушани свидетелските показания на свидетеля К.Й.И.. Същият заяви, че е работил като оперативен счетоводител в счетоводството на „Б.“ ЕООД от 01.12.2006 г. до 15.11.2010 г. Заявява, че офисът на дружеството е бил на ул. „********, но същият е бил собственост на „И.М.К.-К.“ ЕООД. Офисът е бил преместен там, защото в офиса на ул. „******, след като дейността на дружеството се е разсрастняла не е имало достатъчно работни места за всички служители на дружеството. Твърди, че в сградата, където е разположен офисът на ул. „Л.“ е имало денонощна жива охрана, като заявява, че не знае кой е плащал за нея. Имало е паркинг срещу централния вход на ул. *******, за който се е плащало на физическо лице. Свидетелят заяви, че е имало окабеляване и мрежа за компютри, както и сървър, който за командва офиса на ул.

„****** и на „********, които се намират на 5-6 минути пеша един от друг.

Свидетелят заяви, че е работил в друг офис на 2-ри етаж, който не е собственост на „И.М.К.-К.“ ЕООД, но знае как изглежда офиса на „И.М.К.-К.“ ЕООД, намиращ се на първия етаж, защото е слизал там при колеги. Заяви, че в офиса на първия етаж са се събирали около 30 или 25 човека – проектанти. Свидетелят твърди, че наемът се е плащал авансово за цялата година, като фактура също се е издавала за година , а не за месец. През 2007 г. плащането е било след изтичане на съответния период, а от 2008 г. фактури са издавани авансово. Не знае дали плащанията са извършвани наведнъж за целия период, но това било видно от счетоводството. През 2009г. настъпва спад в дейността на дружеството и това е довело до намаляване на персонала и съответно отново използване само на един офис , този на Бистрица № 5.

Свидетелката

С.Й.Д.изслушана дава показания, че офисът в който работи от 2003 г. - „НТО Н.Т.О.“ се намира на бул. „*******. В периода от 2006 до 2010 г. фирмата е имала два офиса, като основният е на ул. „****** под наем, а другият на ул. „Л.“, като посочва , че в момента вторият офис не се ползва. Свидетелката заяви, че не е работила в офиса, намиращ се на ул. „Л.“, но е ходила там. Преди наемането му са обсъждани и други варианти, наложило се е поради обема на работата и пресонала през този период. Твърди, че наетите помещения са на целия първи етаж – 4 или 5 малки помещения. Правен е ремонт. Офисът на „Л.“ е освободен, поради напускането на голям брой служители на дружеството.

Разпечатката съдържа 31 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75df9b52-3bf9-491c-920b-8b688af26f5a