Решение № 1009 от 13.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Пловдив, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20215300103117 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът

В.

Г.

Д.,

ЕГН

**********, с адрес

****************************************, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на „С.Г.Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет.6, че ищецът не дължи на ответника, като погасена по давност сумата 29829.58 евро с левова равностойност 58341.59 лв., главница, по договор за кредит № ***-*** от 23.02.2010г., за която е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12187/ 2011г. по описа на РС – Пловдив и е образувано изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на ЧСИ Д. М., с район на действие Окръжен съд- Пловдив. .

Исковата претенция се основава на твърденията, че против ищеца, в качеството му на солидарен длъжник по договор за кредит № ***-*** от 23.02.2010г., с кредитополучател ВГД и РП“ ЕООД, по искане на „**** ***** – клон България“ КЧТ и въз основа на изпълнителен лист и заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадени по ч.гр.д. № 12187/ 2011г. по описа на РС – Пловдив, е образувано изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на ЧСИ Д. М., за принудително събиране на 29829,58 евро, представляваща главница по договора за кредит. Твърди, че в производството по изпълнителното дело против него са искани изпълнителни действия на 1

16.10.2012г., 13.08.2012г. и 17.07.2015г., на 31.01.2019г. и на 11.05.2020г., а на 18.01.2018г. му е наложен запор на банковите сметки, като отправените искания до съдебния изпълнител са от „***** ******“ АД, като правоприемник на „**** ***** – клон България“ КЧТ. Твърди, че „***** ******“ АД е прехвърлил вземанията си по договор за кредит № ***-*** от 23.02.2010г. на ответното дружество, на основание договор за цесия от 30.06.2021г., за което ищецът е уведомен. Твърди, че цесионерът не е конституиран като взискател по изпълнителното дело, но е отправил покана до ищеца за изпълнение. Ищецът твърди, че вземането по издадения изпълнителен лист е погасено по давност, като твърди, че в периода 17.07.2015г. – 17.07.2017г. по изпълнителното дело не са искани и предприемани изпълнителни действия, предвид на което на 17.07.2017г. е настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК , като погасителният давностен срок е изтекъл на 17.07.2020г.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим, с оглед на което следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

От данните по изпълнителното дело се установява следното:

Срещу ищеца и срещу „ВГД и РП“ ЕООД е издадена заповед № 9109/ 14.07.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и въз основа на нея изпълнителен лист от 19.07.2011г., по ч. гр. дело № 12187/ 2011г. по описа на Районен съд – Пловдив, в полза на „**** ***** – клон България“, по силата на която длъжниците са осъдени да заплатят на кредитора сумата 29829,58 евро, просрочена главница по договор за кредит № ***-***/ 23.02.2010г., сумата 477,45 евро, лихва върху главницата за периода 28.12.2010г. – 23.02.2011г., сумата 2157,18 лв., наказателна лихва за периода 24.02.2011г. – 28.06.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 2354,83 лв. разноски по делото.

По молба на кредитора „**** ***** – клон България“ е образувано 2 изпълнително дело № 992/ 2011г. по описа на ЧСИ Д. М. на 27.07.2011г. С молбата за образуване е поискано налагане на запор и възбрани върху недвижимо имущество на длъжниците.

Поканата за доброволно изпълнение, ведно с приложени към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, е редовно връчена на ищеца на 12.08.2011г.

На 08.08.2011г. е наложен запор върху собствени на ищеца МПС.

През м. октомври 2011г. е наложен запор върху възнаграждение на ищеца, получавано от „Вангелови“ ООД. трудовото

На 10.11.2011г. по отношение на ищеца по изпълнителното дело като присъединен взискател е конституирана държавата, за което длъжникът е уведомен, като съобщението е получено на 16.12.2011г.

С молба от 16.10.2012г. взискателят е поискал на длъжника да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение.

С молба от 13.08.2014г. взискателят е поискал да бъде извършен опис, оценка и публична продан на запорираните на ищеца МПС.

На 03.09.2014г. на ищеца е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от „*******“ ЕООД.

На 02.10.2014г. е насрочен е опис на МПС Ауди А8 с рег. № ****** **, собствено на ищеца, за 30.10.2014г. от 10 ч.

С молба от 17.07.2015г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху притежаваните от ищеца МПС.

На 18.05.2016г. по изпълнителното дело е депозирана молба, подадена от „***** ******“ АД, с която уведомяват съдебния изпълнител, че по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в Агенцията по вписване, се явява правоприемник на „*** *** – клон България“ по процесното вземане по издаденото изпълнително основание.

С молба от 13.12.2017г. от взискателя е направено искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на ищеца.

На 05.01.2018г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца, разкрити в „***“ АД и „*********“ АД.

На 31.01.2019г. с молба от взискателя е направено искане за извършване 3 на опис на движими вещи на двамата длъжници.

С молба от 11.05.2020г. е направено искане от взискателя за налагане на запор върху банковите смети и върху трудовото възнаграждение на ищеца.

От представеното по делото Уведомление на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.13/ се установява, че „***** ******“ АД е сключил на 30.06.2021г. договор за прехвърляне на вземания (цесия) с ответното дружество, по силата на който договор процесното вземане, произтичащо от сключения договор за кредит, е прехвърлено на ответното дружество.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

По делото не е спорно, като се установява и от прието уведомление за извършена цесия, че процесното вземане е прехвърлено на основание договор за цесия на ответното дружество, което обосновава пасивната легитимация на ответника по предявения иск. Ответникът се явява частен правоприемник на кредитора „***** ******“ АД, последният правоприемник на първоначалния кредитор „*** *** – клон България“.

С иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в настоящия случай - факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. За да се уважи иска по чл.439 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи,че след издаване на изпълнителния лист, респ. на друг акт, подлежащ на изпълнение, в който е обективирано вземането на кредитора срещу него, са настъпили твърдените правопораждащи, правопрекъсващи или правоизключващи факти.

В настоящия случай, с оглед на твърденията, на които се основава исковата молба, ищецът следва да установи, че след влизане в сила на заповедта за незабавно изпълнение са настъпили предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

4

Предявеният иск е основан на твърденията, че ищецът не дължи процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност.

Приложима е общата пеггодишна давност по отношение на всички оспорени вземания по процесната заповед за изпълнение. Това е така, защото вземанията, чието изпълнение се оспорва, са установени с влязла в сила заповед за изпълнение и приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно цитираната разпоредба срокът на новата давност е винаги пет години, ако вземането е установено със съдебно решение. Издадената заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК има всички последици на съдебно решение установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и субективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила. В този смисъл е установената съдебна практика. С решение № 3/ 04.02.2022г., гр. дело № 1722/ 2021г., ІV г.о., ВКС е прието, че разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичане на срока по чл.414, ал.2 от ГПК.

Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за изпълнение.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015г. т.д. № 2/ 2013г., ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, а ППВС № 3/ 1980г. е обявено за изгубило сила. В мотивите към т.10 на тълкувателното решение е посочено, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети 5 задължени лица). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно- с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от последното предприето по време валидно изпълнително действие.