Решение № 1433 от 02.11.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1433 гр. Варна, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Таня Г. И.а като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110203208 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на С. И. Р. ЕГН ********** от с. Изворско, против НП № 22-0445000193/16.03.2022год. на ВПД началника на група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково, с което са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 140, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивника твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че НП било постановено при допуснати съществени нарушения на процес. правила и в нарушение на материалния закон и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание, въззивника редовно призован, не се явява и не се представлява.По делото са постъпили писмени бележки от упълномощен от него защитник - адв. А. Д., в които същият изразява становище за незаконосъобразност на НП, навежда доводи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила, така и за нарушение на материалния закон и моли НП да бъде отменено. Отправя и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение като представя договор за правна защита и съдействие както и списък на разноските.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и моли съда 1 потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за определяне на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2022год. срещу въззивника С. И. Р. бил съставен АУАН № 565803 за това, че бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДП, тъй като на 30.01.2022год. в 08:58ч. в Община Аксаково на път Варна – Аксаково-Добрич – Генерал Тошево – граница Румъния, по пътен възел Летище Варна, в посока гр.Варна, управлявал л.а. „БМВ 330Д“ с рег № В8461НР, собственост на Й. С. Р. с ЕГН **********, което МПС било със служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска отговорност.

Актът бил предявен и връчен на въззивника.

С мотивирана резолюция № 22-0445-М000007/15.02.2022год. на ВПД началник група в ОДМВР Варна административнонаказателното производство образувано въз основа на цитирания по-горе АУАН съставен срещу въззивника било прекратено на основание чл. 54, ал.1, т.9 от ЗАНН (поради наличие на данни за извършено престъпление) и започната проверка по преписка УРИ І445р-937/30.01.2022год. по чл. 345 от НК.

Материалите по преписката били изпратени на ВРП където била образувана пр. пр. 2736/2022год. по описа на ВРП.

С постановление от 10.03.2022год. прокурор при ВРП отказал да образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма данни за извършено престъпление.

На 16.03.2022год. ВПД началник група в ОДМВР Варна, РУ Аксаково издал атакуваното НП като е посочил в него, че въззивникът е нарушил разпоредбата на 140, ал.1 от ЗДП, тъй като на 30.01.2022год., в 08:58часа, в Община Аксаково, на път втори клас № 29, по пътен възел Летище Варна, в посока гр.Варна, управлявал л.а. „БМВ 330Д“ с рег № В8461НР, собственост на Й. С. Р. с ЕГН **********, като водача управлявал МПС което било със служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска отговорност.

С постановлението АНО наложил на въззивника санкция на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.

Като писмени доказателства към АНП са приложени постановление на прокурор при ВРП от 10.03.2022год. постановено по пр. пр. 2736/2022год. по 2 описа на ВРП; мотивирана резолюция № 22-0445-М000007/15.02.2022год. на ВПД началник група в ОДМВР Варна; АУАН № 565803/30.01.2022год. справка картон на водача С. И. Р.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.

Допълнително в хода на съдебното следствие са представени от въззиваемата страна и приети Удостоверение УРИ 365р-4919/24.08.2022год.; писмо от началника на сектор ПП при ОД МВР Варна ведно с приложени към него 2бр. справки от АИС КАТ.

Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан Д. Х. Д. – лицето посочено като издател на АУАН № 565803/30.01.2022год. Същият пред съда заявява, че работи като мл. автоконтрольор в РУ Аксаково, но няма никакъв спомен за случая при който е съставил акта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както тези приложени към АНП така и тези представени в хода на съдебното следствие, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

От правна страна съдът прие следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е допустима.

Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административнонаказателното производство констатира следното:

Наказателното постановление № 22-0445-000193/16.03.2022год. е издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.

В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно производството срещу въззивника за същото деяние.

В същото време обаче съдът констатира, че атакуваното НП е било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В него липсва описание в достатъчна степен на вмененото във вина на въззивника нарушение от субективна страна, както и обстоятелствата при които то е било извършено.

Декларативно е посочено, че въззивникът управлявал МПС което било със служебно прекратена регистрация поради изтичане на застраховка гражданска отговорност. Липсват обаче факти досежно това кога (на коя дата е била прекратена регистрацията) и наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията.

Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е било издадено и в нарушение на 3 материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

В случая по делото няма спор, че на дата посочена в НП въззивникът е управлявал МПС-то описано в него.

В същото време обаче по делото липсват каквито и да било доказателства за субективна съставомерност на нарушението.

От приложената към делото справка от АИС КАТ се установява, че към часа посочен в НП управляваното от въззивника МПС е било с прекратена регистрация – регистрацията е била прекратена служебно с отбелязване в системата на 15/12.2021год. в 11:17ч. поради липса на застраховка гражданска отговорност (т.е. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДП) и е била възстановена на 30.01.2022год. в 09:31ч.

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно прекратената регистрация.

В случая по делото липсват каквито и да било доказателства на първо място, че собственикът на МПС-то, който е лице различно от въззивника, а именно Йордан С.ов Р. (така е прието и в НП), е бил уведомен за служебно прекратената регистрация от органите на МВР. Нещо повече видно от приложеното по делото писмо началника на Сектор „ПП“ рег. № 819р-24110/ по УРИ 445р-8960/22.08.2022год., в него изрично е посочено, че собственика на МПС-то не е бил уведомен по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І45/24.03.2000год. Липсват и доказателства, че същия изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. По-важно обаче е друго. Дори и собственика на МПС-то да е бил уведомен от ГФ, то това не дерогира задълженията на органите на МВР да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото липсват.

На следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от въззивника автомобил не е негова собственост, то дори и уведомяване на 4 собственика на МПС-то, че регистрацията е била служебно прекратена, то доказателства, че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице.

И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на въззивника към 08:58ч. на 30.01.2022год., то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по КНАХД № 2342/2021год. и мн. други.

За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.

Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП (идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.