Присъда № 133 от 11.07.2023, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 133/11.07.2023 г. по НЧХД № 4129/2022г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на Д. Д. С., ЕГН:

**********, с която против Т. Д. А., ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление, както следва –за това, че на 16.05.2022 г. в търговски обект- магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, ул. „*“ ***, чрез нанасяне на удари с юмруци и ритници по тялото и главата, извиване на ръката, блъскане и поваляне на земята, причинил на Д. Д. С., ЕГН: **********, лека телесна повреда, изразяваща се в отоци на меките тъкани на главата, кръвонасядания по дясна предмишница, охлузвания и кръвонасядания по шията, първи пръст на дясна ръка силно оточен, кръвонасядания по долна челюст, болки в областта на последните два шийни прешлена, което е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота- престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

По делото бе приет за съвместно разглеждане предявения от Д. Д. С. срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 5000,00 /пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху исковата сума от деня на извършване на деянието – 16.05.2022г.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Д. Р. – БАК прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда, както и за уважаване на приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Частният тъжител Д. С. в пледоарията си оспорва част от изложеното от подсъдимия в неговите обяснения.

Защитникът на подсъдимия - адв. Б. П. – БАК, счита, че подзащитният му следва да бъде признат за невиновен. Прави детайлен анализ на доказателствената съвкупност, като счита, че от същата не се доказват твърденията в тъжбата. Пледира за постановяване на оправдателна присъда, както и за отхвърляне на предявения глраждански иск.

Подсъдимият Т. А. пледира, че не е извършил деянието, което му е повдигнато с тъжбата, сочейки, че същото не се доказва. Моли да бъде оправдан.

Пред съда бяха разпитани всички свидетели посочени от частното обвинение и от защитата и бяха приобщени относимите и необходими писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Т. Д. А., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр.***, ул. „***, българин, български гражданин, * образование, неженен, неосъждан, работи като *** и ***.

Частната тъжителка Д. С. работила в „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ул. „С***, което дружество стопанисвало търговски обект- магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, бул. „*“ ***. Управител на дружеството бил подсъдимият Т. Д. А.. Имало период, в който С. и А. имали връзка, която към 16.05.2022 г. вече била приключила.

На 16.05.2022г. С. отишла на работа в търговския обект втора смяна в 16,00 часа, като приела смяната от подсъдимия Т. Д. А.. Подсъдимият направил забележка, че С.

1 трябвало да смени в програмния продукт, с който работел обектът, цената на определен артикул и започна скандал между двамата. По време на скандала подсъдимият А. нанесъл на тъжителката С. удари с юмруци и ритници по тялото и главата, извил ръката й, блъснал я и я повалил на земята.

С. избягала в тоалетната на обекта и се обадила на своя приятелка- св. Д.Н. С., която работела в ОДМВР-Бургас. Първоначално С. опитала да подаде сигнала на постовия на сградата на ОДМВР-Бургас, но той й указал да се обади на ЕЕН 112.

След подаването на сигнала на място в търговския обект- магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, бул. „*“ ***, пристигнали полицейски служители от 01 РУБургас- А. Г. и св. К. Д. Н.. На тях черз мобилния си телефон С. показала запис от охранителните камери на обекта, на които се виждал физичекси контакт между нея и подс.

А.. Последният бил задържан за срок от 24 часа, а С. била отведена с линейка до УМБАЛБургас.

По пътя към лечебното заведение С. отново се чула по телефона със св. С., която отишла към болницата. Там двете се разбрали С. да закара своята дъщеря и дъщерята на С. на тренировка по танци в Младежкия дом. След като направила това, С. отново се върнала до УМБАЛ-Бургас, като след това с автомобила си закарала С. до сградата на 01 РУ-Бургас.

С. забелязала зачервявания по гърлото на тъжителката, както и оток по челюстта й и синини по едната ръка. Тъжителката казала на св. С., че имала разкъсвания в устата, защото подсъдимият се опитал да бърка с пръст в устата й, за да не вика.

Вследствие на нападението на тъжителката С. били причинени отоци на меките тъкани на главата, кръвонасядания по дясна предмишница, охлузвания и кръвонасядания по шията, първи пръст на дясна ръка силно оточен, кръвонасядания по долна челюст, болки в областта на последните два шийни прешлена.

По повод случая била образувана прокурорска преписка № 6325/2022г. по която прокурор от БРП постановил отказ да се образува досъдебно производство, тъй като деянието съставлява такова от частен характер и е наказуемо по тъжба на пострадалия.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. Д.Н. С. (л. 30- л. 31); св.

В.Д.И. (л. 81-гръб-л. 82), св. Г.А.К. (л. 82-гръб- л. 83), св. С.Н.А. (частично, л. 83- л. 84), св.

К. Н. (л. 106-гръб- л. 107-гръб), частично от обясненията на подсъдимия (л. 107-гръб-л. 110, както е тези в съдебно заседание от 11.07.2023 г.).

От писмените доказателства: Преписка № 6325/2022 г. по описа на Районна прокуратура- Бургас (л. 34-л. 65); Съдебно-медицинско удостоверение (л. 6); Справка за съдимост (л. 27), извадки от КЛЕН на търговски обект- магазин за пакетирани стоки, находящ се в гр. Бургас, бул. „*“ ***.

От заключението на изготвената по делото съдебномеицинска експертиза и отговорите на вещото лице в съдебно заседание на 11.07.2023 г.

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал.3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Следва да се отбележи, че се очертават две групи свидетелски показания, като едната покрепя обвинителната теза, а другата косвено- защитната. Съществен момент по делото е, че никой от свидетелите, които бяха разпитани не е очевидец на ситуацията.

2

Съдът намира за най-съществени и кредитира изцяло показанията на св. Д. С., които намира за последователни, логични и взаимносвързани и които подкрепят изложените в тъжбата твърдения. Същата почти веднага (в рамките на около два часа) след случката е видяла пострадалата, като е забелязала наранявания по нея- зачервяване по шията, оток на челюстта и синини по едната ръка. В тези им части показанията на С. категорично се подкрепят от приложеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 30/2022 г., което е изготвено един ден след това- на 17.05.2022 г. Освен всички външни видими наранявания, в него е отразено и че е налице червеникаво кръвонасядане на дъното на долна челюст, което е болезнено при допир, което подкрепя изложеното от С. в показанията й, че тъжителката С. й казала в колата след случката, че в устата има разкъсвания, както и че е видяла въпросното нараняване. В подкрепа на свидетелските показания на С. е и изготвената по делото СМЕ, която потвърждава, че на тъжителката действително са били причинени телесни увреждания, които могат да бъдат получени именно по описания от нея начин. На практика, показанията на св. С. потвърждават, че малко след случката тъжителката е изложила пред нея събитията по същия начин, както пред съда. Вярно е, че относно главния факт – нанесения побой, показанията на свидетелката се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от частния тъжител, но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017г. по к.н.д. № 1222/2016г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни. В случая е налице втората хипотеза, доколкото по отношение на частния тъжител– поради невъзможността да бъде разпитан като свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества, същите успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните доказателства), доколкото последните са „недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни. Действително са налице приятелски отношения между св. С. и тъжителката, но както бе посочено, нейните показания се подкрепят от медицинското удостоврение, както и от съдебномедицинската експертиза.

И не само. Съдът намира, че останалите доказателсвени източници също се явяват в подкрепа на изложеното от св. С., респ. на твърденията в частната тъжба, или най-малкото не ги оборват. На първо място, по отношение на това дали е имало телесни увреждания по тъжителката е налице безспорна медицинска документация. Този извод не може да се обори от показанията на свидетелите И. и К., които твърдят, че след инцидента тъжителката С. извършвала физически дейности, като св. К. дори твърди, че не е видял синини по нея. И двамата свидетели са видели С. около една седмица след инцидента. Св. И. посочва, че я е видял на 21-22.05.2022 г.- пет-шест дни по-късно, а св. К. посочва, че я е видял около една седмица след инцидента, когато са носили ламинат за апартамента й. Изложеното от тях напълно кореспондира със заключението на съдебномедицинската експертиза, която посочва, че охлузванията могат да отминат за срок от 7 до 12 дни, т.е. и за една седмица. В експертизата е посочено също по отношение на кръвонасяданията също, че след 6-7 дни могат да преминат в зеленикав цвят, а след 8-12 дни в жълтеникав, но и че тези срокове за ориентировъчни и зависят от множество фактори. Поради това е напълно възможно нараняванията на С. в по-голямата си част да са отшумели, когато е била видяна от св. И. и св. К. около седмица след инцидента. Освен това, св. И. посочва, че малко преди да види С. на 21-22.05.2022 г., бил разбрал, че тя имала травма на пръста и на прешлените, което кореспондира с медицинската документация.

В този смисъл, съдът кредитира показанията на св. И. и св. К., като намира, че 3 същите добросъвестно са изложили своите възприятия по случая. Следва да се уточни, че в частта, в която сочат какво им е разказал подсъдимият за инцидента, показанията им представляват преразказ, а не твърдение за конкретен факт,т.е. в тези им части съдът кредитира показанията по отношение на това, че подсъдимият им е разказал нещо.

Следващият съществен момент по делото е свързан с това как са били причинени телесните увреждания на С.. Както вече стана ясно, съдът кредитира показанията на св. С., които изцяло подкрепят твърденията в частната тъжба. По делото не се установиха данни нараняванията на тъжителката да са причинени по някакъв друг начин, различен от посочения от нея. Вещото лице заяви в последното съдебно заседание, че няма данни С. да е получила епилептичен припадък, при което някой да е бъркал в устата й, поради падане на гълтача (гълтане на езика), и от там да са получени нараняванията в устата й. Всъщност такава версия изобщо не бе изложена, макар да беше поставен въпрос в такава насока от защитата. Самият подсъдим в обясненията си относно конкретната ситуация на л. 108 не е посочвал, че С. е припаднала и той бъркал в устата й, зад а й помогне. Свидетелят И. на л.