Решение № 99 от 18.07.2024, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Силистра, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20243420200428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят „ИНТЕР ЛЕС-11” ООД, ЕИК ., седалище и адрес на управлениегр.Силистра, , представляван от управителя Г. Д. Г. обжалва Наказателно постановление № 19-2400057/ 25.04.2024г., издадено от Д. Д. Д. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Силистра, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.9, ал.1 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.

Административно-наказващ орган – Д. Д. Д.- Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Силистра, надлежно уведомен чрез ст.юрисконсулт И. А., не се явява, вместо него се яви негов процесуален представител- ст.юрисконсулт И. А..

Жалбоподателят ”ИНТЕР ЛЕС-11” ООД, надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него- проц.представител адв.И. Р. при АК- Силистра, упълномощена и приета от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост като незаконосъобразно и навежда доводи в тази насока.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото съда призова в качеството на свидетели актосъставителя С. И. Б. и свидетелите по акта Р. М. П. и Д. Р. Ц., 1 които се явиха и дадоха своите показания добросъвестно, поради което и съда ги прие и приобщи към доказателствения материал по делото.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО беше направено искане за приемане на ново писмено доказателство, касателно ведомствената принадлежност на актосъставителя С. Б.. Съда като взе предвид становището на ответната страна, счете искането за допустимо и прие като надлежно доказателство представеното ново писмено такова- копие от Заповед № ЧР-503/ 23.06.2023г.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прие за установено следното:

На 13.03.2024г. в ДИТ- Силистра е постъпил сигнал за трудова злополука с лицето Т.

Ж.П., ЕГН **********. Същата е била настъпила на 05.03.2024г. по време на демонтаж на метална конструкция, намираща се на открита площадка в селскостопанска база в с.Алеково, обл.Силистра, собственост на „Интер Лес-11“ ООД. По този повод на 13.03.2024г. е била извършена проверка по работните места в подконтролния обект. По време на направения оглед на мястото на настъпването на злополуката е било установено, че металната конструкция / с височина около 10 метра / е част от нефункционираща елеваторна система за транспортиране на зърно от сушилня към силози. Непосредствено до металната конструкция се е намирала масивна сграда, която се използвала към него момент за съхранение на зърно.

В хода на проверката е бил представен договор за услуга от 08.02.2024г., сключен между „Интер Лес-11“ ООД, в качеството на възложител и „Надин 22“ ЕООД, в качеството на изпълнител. Предмет на договора е бил демонтаж и рязане на метална конструкция, намираща се в стопанската база в с.Алеково.

След запознаване с материалите по преписката АНО е преценил, че за трудовите дейности по събарянето и разрушаването на сгради и съоръжения се прилагат изискванията за здравословни и безопасни условия на труд при извършването на строителни и монтажни работи, съгласно чл.2, ал.1, т.8 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Фирмата на жалбоподателя- „Интер лес-11“ ООД, в качеството и на възложител не е предоставила на строителя „Надин 22“ ЕООД изготвен план за безопасност и здраве за етапа на проектирането, преди откриването на строителната площадка, съобразно изискванията на чл.9, ал.2, т.1, б.“к“ от Наредбата, и с изискуемото в чл.10 от нея съдържание.

Предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН № 19-2400057/ 29.03.2024г., който бил съставен и връчен на представител на нарушителя на същата дата. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.413, ал.2 от КТ нарушителя е бил наказан с имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено от него нарушение на чл.9, ал.1 о т Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

2

Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на събраните доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на актосъставителя С. Б. и свидетелите по акта Р. П. и Д. Ц.; писмени – заверено копие на НП № 19-2400057/25.04.2024г. /л.6-8/; заверено копие на АУАН № 19-2400057/29.03.2024г. /л.10-11/; заверено копие на Възражение № 240343/04.04.2024г. от „Интер Лес -11“ООД. /л.12/; заверено копие на Протокол № ПР 2410252/26.03.2024г. /л.13-15/; заверено копие на Споразумение за прекратяване на договор за услуга /л.17/; заверено копие на Писмено обяснение от Г. Д. Г. от 29.03.2024г. /л.18/; заверено копие на Договор за услуга от 08.02.2024г. /л.19-20/; копие на Заповед № З0693/15.08.2022г. /л.21-22/; копие на Заповед № ЧР-988/01.09.2016г. /л.23/; заверено копие на Заповед № ЧР-503/23.06.2023г. /л.33/; заверено копие на Заповед № З-0537/27.05.2024г. /л.34/ и другите, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Доказателствените материали по делото са еднопосочни и изясняват в пълнота фактическата обстановка, поради което по-подробното им обсъждане се явява ненужно.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН.

Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:

АУАН № 19-2400057/ 29.03.2024г. и обжалваното НП № 19-2400057/ 25.07.2024г. са издадени при неправилно приложение на материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.9, ал.1 от Наредба № 2/ 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Д.Д.Д. на длъжност Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Силистра.

В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Но настоящия съдебен състав намира, че неправилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.9, ал.1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като не е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.

Съобразно нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата „Възложителят или упълномощеното от него лице възлага на проектанта или на координатора по безопасност и здраве за етапа на проектирането изготвянето на план по безопасност и здраве и го предоставя на строителя преди откриването на строителната площадка“. В обжалваното НП е засегната и 3 административнонаказателната отговорност на нарушителя, съобразно нормата на чл.9, ал.2, т.1, б.“к“ от сочената по-горе Наредба, съобразно който пък „Планът по ал. 1 се разработва в следните случаи: …когато СМР са свързани със специфични рискове за безопасността и здравето на работещите при извършване на: …работи, изискващи монтаж или демонтаж на тежки или обемисти готови строителни елементи…“.

Съгласно нормата на чл.413, ал.2 от КТ, въз основа на която е бил наказан жалбоподателя, се санкционира обаче работодателят, но не и възложителя.

В конкретният случай от събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че жалбоподателя „Интер лес-11“ ООД няма качеството на работодател, не само с оглед легалната дефиниция на понятието, дадена в КТ, но и по смисъла на цитираната от АНО Наредба № 2/22.03.2004 г. В Допълнителните разпоредби / ДР / на Наредбата е дадена легална дефиниция на понятията възложител и работодател. Съгласно § 1, т.1 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. "възложител" е всяко физическо или юридическо лице, за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект и има качеството на възложител по смисъла на ЗУТ". Текстът на чл.161, ал.1, изр. 1-во от ЗУТ гласи:

"Възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон ". От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя само формално притежава качеството на възложител, като АНО е извел извода си за тази си преценка единствено въз основа на Договора за услуга от 08.02.2024г., сключен между „Интер лес-11“ ООД, вписан в него като възложител от една страна и от друга-„Надин 22“ ЕООД, вписан в договора като изпълнител. Видно от събраните доказателства е, че по документи жалбоподателя не е собственик на имота в който се извършва СМР, а е такъв само на металните конструкции.

Но дали в действителност той е лицето, което извършва СМР доказателства липсват.

Дефиницията на понятието работодател, дадена в § 1, т.10 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. определя като работодател всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). " Дори и съгласно КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разС.ие и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В конкретния случай жалбоподателя се е явявал възложител на обекта и по никакъв начин не би могъл да бъде свързан с наемането на работна ръка за конкретния обект.

От изложеното следва, че дори и при уреждането на тази материя - минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и 4 монтажни работи, законодателят разграничава тези две понятия. По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че жалбоподателя самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, поради което твърдението на АНО в обратен смисъл остава недоказано. Напротив, по делото се събраха гласни доказателства, че не той, а фирмата-изпълнител „Надин 22“ ЕООД е наела работниците и именно с него те имат породени трудови правоотношения.

От друга страна в нормата на чл.413, ал.2 от КТ категорично е посочено кои лица носят административнонаказателна отговорност по този ред: "Работодател, който не изпълни.... " и след като е наложил административно наказание на лице, което не е доказано, че е субект на нарушението, АНО неправилно е приложил материалния закон, още повече, че такива възражения са били направени още и в хода на АНП, но са били приети за неоснователни.