Определение № 33 от 13.01.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 40/2025
- Вид
- Определение № 33
- Подписан
- 13.01.2025
- В сила
- 13.01.2025
- Състав
- Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова
Цитирани разпоредби
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33 гр. София, 13.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Митева
Членове:
Татяна Грозданова
Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20251000600040 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГЛАВА 22 от НПК.
С определение от 27.11.2024г. СГС, НО, 31 състав, по НОХД №6890/2024г., е оставил без уважение молбата на К. М. Д. и е отказал да конституира същия като частен обвинител в производството. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че молбата е подадена със съгласието на баща му М. В. Г., като по делото не събрани данни това лице действително да баща на непълнолетния молител. Поради това молбата е оставена без уважение.
Срещу определението на СГС е постъпила жалба от пострадалия от твърдяното в рамките на първоинстанционното производство по същество деяние К.
Д., чрез провереника му адв. Ч., в която се моли за отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се твърди, че е налице молба от повереник за конституиране като частен обвинител на лицето, като упълномощаването е с участието и на двамата родители. Моли се за отмяна и за постановяване на определение, с което К. Д. да бъде конституиран като частен обвинител поделото.
Срещу така подадената жалба е постъпило възражение от адв. В., защитник на подсъдимия Н. К.. Твърди се, че правилно е отказано конституирането, тъй като има неяснота относно това кое лице се иска да бъде конституирано. Поради това и не следва да се приеме, че е налице редовно подадена молба по смисъла на чл. 76 от НПК. На следващо място се твърди, че продължава да е налице неяснота относно това кои са родителите на непълнолетния пострадал, като в тази насока не са събрани доказателства на фазата на досъдебното производство, а и не са представени дори и с 1 жалбата. Поради това се моли за потвърждаване на атакуваното определение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение и обсъди доводите и възраженията на страните, намери следното:
Жалбата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по внесен в СГС срещу подсъдимия Н. Д. К. обвинителен акт за извършено престъпление по чл.
142, ал. 2, т. 3, пр. 1, вр. Ал. 1 от НК. Като пострадала лице е посочен непълнолетният К. М. Д.. За насроченото пред първоинстанционния съд заседание на 27.11.2024г. е постъпила молба от адв. Ч. за конституирането на К. Д. като частен обвинител. По повод на така подадената молба е постановено атакуваното определение, с което така искането е оставено без уважение.
Настоящият въззивен състав намира, че така подадената молба се явява основателна, а атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Налице са всички основания Д. да бъде конституиран като частен обвинител, като поставеният отказ не почива на предвидени в закона конкретни и налични основания.
На първо място, налице е подадена молба с ясно искане по реда на чл. 76 от НПК, от текста на която е ясно очертано искането именно К. Д. да бъде конституиран като частен обвинител по делото. Молбата изхожда от лице, сочено в обвинителния акт като пострадал от деянието, което обосновава легитимацията му да иска конституиране като ЧО. Следва да се посочи също така, че при валидно подаден а молба от лице, сочено като пострадал, съдът се явява обвързан с направеното искане и няма дискреция да преценява дали да го приеме или не.
Молбата е подадена от надлежно упълномощен повереник. В тази насока следва да се посочи, че в кориците на посъденото производство, т. 3, л. 26 от ДП е налично пълномощно в оригинал на адв. Ч.. Същото, независимо, че е изготвено от името на майката на пострадалия, Р. Д., съдържа името на пострадалия, както и негов подпис. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на адв. Ч. е налице упълномощаване от пострадалия К. Д., действащ със съгласието на неговата майка Р.
Д.. С оглед възражението срещу жалбата, следва да се посочи, че Р. Д. е разпитана в качеството си на свидетел именно като майка на пострадалия и именно като такава е представяла на фазата но досъдебното производство документи за здравословното му състояние и претърпяното лечение. Независимо от това, че в текста на пълномощното фигурира единствено съответния орган на досъдебното ръководство, както и посочване на СРП и СГП, съдът намира това за разбираемо с оглед процесуалния етап 2 на делото, когато е извършено упълномощаването и следва да се приеме, че това пълномощно действа и занапред, освен ако не е налице отказ или оттегляне, каквито не са налични по делото. Именно въз основа на това пълномощно, в разпореждането от 31.10.2024г. на съдията докладчик по делото, адв. Ч. е призован за насроченото разпоредително заседание. При наличието на валидно упълномощаване на адв. Ч. да представлява пострадалия К. Д., без правно значение се явява обстоятелството, дали за конкретното действие е налице съгласие от страна на родител на непълнолетния.
Именно това се явява целта на надлежното упълномощаване – действията на повереника да заместват тези на страната. Следователно, независимо, че формално липсват преки доказателства, че М. Д. е баща на пострадалия К. Д., това се явява без правно значение за валидността на направеното искане по реда на чл. 76-77 от НПК, тъй като за целта е достатъчно изявлението на повереника адв. Ч.. С оглед пълнотата на изложението, следва да се посочи, че е налице очевидно противоречие в доводите на първоинстанционния съд, който от една страна е отказал да конституира пострадалия, поради това, че е неясно, дали М. Д. му е баща, а в същото време е приел, че е налице редовно призоваване на К. Д., като е посочил, че призовката е връчена на баща му М. Д..
По изложените съображения, този въззивен състав намира, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е отказал конституирането на К. Д. като граждански ищец по делото, водено срещу Н. К., като са били налице всички основания за уважаване на молбата и неговото конституиране.- Следователно, на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, постановеното определение следва да бъде отменено, а пострадалият К. М. Д. следва да бъде конституиран като Частен Обвинител по делото.
Водим от горното,
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 27.11.2024г. СГС, НО, 31 състав, по НОХД №6890/2024г., с което е оставена без уважение молбата на К. М. Д. за конституирането му като частен обвинител в производството.
КОНСТИТУИРА К. М. Д. като ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в настоящото производството, водено срещу Н. Д. К. за извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т.
3, пр. 1, вр. Ал. 1 от НК.
3
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4