Решение № 59 от 27.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Варна, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20243001000342 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „Вип консулт инженеринг“ ЕООД-гр. Варна, представлявано от управителя П Д Х. срещу решение № 19/04.04.2024 г. постановено по т.д.№ 102/2022г. на ШОС, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от „Вип консулт инженеринг" ЕООД против „Ню пауър груп" ЕООД искове: 1) с правно основание чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД, вр. чл.88, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 25 425,79 лв., заплатена по фактура № 89/10.05.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на образуване на делото до окончателното погасяване на задължението, както и 2) предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 25 425,79 лв., заплатена по фактура № 89/10.05.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на образуване на делото до окончателното погасяване на задължението, и същевременно е осъдил ищеца по първоначалният иск „Вип консулт инженеринг" ЕООД да заплати на „Ню пауър груп" ЕООД сумата по предявения от последния насрещен иск в размер на 43 340,42 лв., представляваща общия размер на неизплатените части от дължимите суми по фактури №№ 71/26.02.2020 г., 78/28.09. 2020 г. и 90/24.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

1

Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че събраните по делото доказателства безспорно установяват основателността на исковата претенция, излагайки подробни съображения за това. Навежда доводи за неоснователност на насрещния иск предявен от „Ню Пауър Груп" ЕООД твърдейки, че „Вип консулт инженеринг" ЕООД не дължи на ищеца сумата от 43 340, 42 лв., тъй като с оглед направени плащания от едноличният собственик на капитала на „Вип консулт инженеринг" ЕООД - П Д Х., задълженията са изцяло погасени. Твърди, че плащането от П Х. е извършвано във връзка с договори за СМР сключени между „Вип консулт инженеринг" ЕООД и „Ню Пауър Груп" ЕООД и поради тази причина като основание за извършваните плащания в банковите извлечения е посочено „съгласно договор за СМР" и „съгласно СМР договор".

Във връзка с фактурите издадени на физическото лице П Д Х. и извършените от него плащания счита, че се цели чрез осчетоводяване на задължения на физическото лице, вместо на „Вип консулт инженеринг" ЕООД, да останат непогасени задължения от „Вип консулт инженеринг" ЕООД към „Ню Пауър Груп" ЕООД. Излага подробни съображения за това, че „Ню Пауър Груп“ ЕООД дължи на „Вип консулт инженеринг" ЕООД сумата от 53 559,58 лв. с ДДС, а не обратното. Това обосновава извода за основателност на претенцията на „Вип консулт инженеринг" ЕООД по ф-ра №0000000089/10.05.2021г. в размер на 25 425,79 лв. с ДДС, респ. за неоснователност на насрещния иск.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение, като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и вместо това да уважи исковата претенция на „Вип консулт инженеринг" ЕООД, както и да отхвърли насрещната претенция на „Ню пауър груп“ ЕООД. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Ню пауър груп“ ЕООД-гр. Шумен поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски за двете инстанции.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, по допустимостта - в обжалваната му част, а по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

За да се произнесе по същество по въззива съдът прие за установено следното:

По главния иск :

Ищецът „ Вип консулт инженеринг“ ЕООД претендира от ответника „Ню Пауър Груп" ЕООД връщане на сумата от 25 425,79 лв. с ДДС по фактура № 89/10.05.2021 г., авансово преведена сума по развален поради неизпълнение от страна на ответника на сключен между страните договор за строителни 2 работи в детска градина „Зорница“ с. Никола Козлево. В исковата молба и в допълнителната искова молба се обосновават и трите хипотези на чл.55 ал.1 ЗЗД в условията на евентуалност – връщане на сумата на отпаднало основание, на неосъществено основание и като получена без основание.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че между Община Никола Козлево, в качеството му на възложител и „Вип консулт инженеринг“ ЕООД, в качеството му на изпълнител е сключен Договор за възлагане на обществена поръчка № 85/06.07.2021 г., по силата на който изпълнителят се задължил да извърши строително-монтажни работи по договор за финансиране с Държавен фонд земеделие № BG06RDNP001-7.004-0002C01 от 01.08.2020 г., представляващи ремонт на детска градина „Зорница“, находяща се в с. Никола Козлево, общ.

Никола Козлево. Договорът е сключен на основание чл.112 от ЗОП, след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с уникален номер в РОП 01387-2020-0010 и влязло в сила Решение № D6033403/12.05.2021 г. на зам. кмета на Община Никола Козлево, с което ищецът е определен за изпълнител ремонта на детската градина.

Безспорно е още, че ответникът издал процесната фактура № 89/10.05.2021 г., с получател „Вип консулт инженеринг“ ЕООД за сумата 25 425.79 лв., е посочено основание – „съгласно договор“. От извлечението на банковата сметка на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД се установява, че на 11.05.2021 г. е наредено изплащането на сумата от 25 425.79 лв. на „Ню пауър груп“ ЕООД. Ответникът по първоначалния иск не оспорва издаването на фактурата и получаването на сумата по банковата си сметка.

От заключението на ССчЕ, приета пред първата инстанция, се установява, че счетоводствата на двете дружества за процесния период са водени редовно. Фактура № 89/10.05.21г. на обща стойност 25 425,79лв е осчетоводена по счетоводните регистри и на двете дружества, включена е в дневника за продажбите и СД по ДДС на „Ню пауър груп“ ЕООД за данъчен период 01.05. -31.05.21г. и в дневника на покупките и СД по ДДС на „Вип консулт инженеринг“ ЕООД за данъчен период 01.10.-31.10.21г. По нея от ищцовото дружество е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. По счетоводни данни и на двете страни по нея не е налице остатък за плащане.

Ищецът твърди, че е превел авансово сумата въз основа на сключен с ответника устен договор за извършване на СМР на Детска градина „Зорница“, с.Никола Козлево, като видовете СМР са подробно описани и остойностени в приложената към исковата молба КСС, включваща покривни работи, фасади, вътрешен ремонт, подмяна на дограма и вертикална планировка при обща цена на цялостното изпълнение 438 011,93лв с ДДС. Възложителят поел задължение да осигури всички необходими строителни материали за изграждането на покрива, както и да заплати предварително договорената цена за труда в размер на 25 425,79лв с ДДС, а ответникът – да извърши ремонта на покрива веднага след като бъде открита строителната площадка.

3

Тъй като обаче изпълнителят не предприел договорения ремонт след многократни покани и отлагания, възложителят наел друг изпълнител. Въз основа на горното е предявил настоящата искова молба, в която изрично е направил изявление за разваляне на договора поради неизпълнение от страна на ответника.

„Ню пауър груп“ ЕООД не оспорва получаването на сумата, а единствено воденето на преговори между страните и постигането на съгласие за сключването на договора за СМР на покривните работи на детската градина. Твърди, че до него не е стигало изявление за разваляне на договор от ищеца, както и че липсата на писмена форма на договора за строителство съгласно ЗУТ се приравнява на липсата на такъв.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извода за основателност на предявената искова претенция по следните съображения:

Съгласно трайно установената съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав, изразена в решение № 23 от 07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължение, че инкорпорираната в нея сделка е реализирана и резултатите от тях са приети от страните. В този смисъл са и Решение № 185 от 14. 04.2020 г. по т.д. № 3224/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.;

Решение № 160 от 17.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г. на ВКС, ТК, І т.о.;

Решение № 65/24.04.2012 г. по т. д. № 333/2011 г. на ВКС, ТК ІІ о.; Решение № 47/08.04.2013 г. по т. д. № 137/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; Решение № 138/17.10.2011 г. по т. д. № 728/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; Решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК ІІ т. о.

В процесния случай във фактурата са посочени страните по твърдяния в исковата молба договор, дата и място на издаването й, подлежащата на плащане сума и основанието за издаването й – съгласно договор. Самият ответник признава издаването на фактурата и получаване на сумата по нея, като в същото време не твърди наличието на други облигационни отношения между страните по спора, послужили като основание за възникване на инкорпорираното във фактурата правоотношение. Издадена е след решението на Община Никола Козлево за определяне на изпълнител № 4/12.04.21г. и преди сключване на самия договор за възлагане на обществената поръчка, по 4 който обаче изпълнителят съвпада с този по решението от 12.04.21г.

Съвкупният анализ на горепосочените доказателства и установеното от съдебната практика тяхно тълкуване, както и процесуалната позиция на ответника дава основание на съда да приеме за доказано наличието на твърдяния в исковата молба договор за възлагане на ремонтни дейности на обект Детска градина „Зорница“, с.Никола Козлево, както и авансовото превеждане на исковата сума и неизпълнението на задълженията по него от страна на ответника по иска. При това положение искът се явява основателен и следва да бъде уважен на посоченото в исковата молба отпаднало основание.

Предвид основателността на главната претенция основателна е и акцесорната такава за законна лихва върху претендираната сума от датата на образуването на делото до изплащането на задължението. Това налага отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на ново, с което предявената искова претенция следва да бъде уважена.

По насрещния иск:

„Ню пауър груп“ ЕООД твърди, че между него и „Вип консулт инженеринг“ ЕООД са осъществявани сделки по продажба на стоки, за които са издадени и четири броя фактури №№ 27/29.09.2018 г., 71/26.02.2020 г., 78/28.09.2020 г. и 90/24.08.2021 г., на обща стойност 63 560,42лв. Признавайки свое задължение в размер на 20 220лв с ДДС по фактура № **********/31.10.21г. претендира от ответника заплащане на сумата от 43 340,42лв. ССчЕ е констатирала, че фактурите са осчетоводени от ищеца и са включени в дневника на продажбите и СД по ДДС за данъчните периоди през които са издадени. Те са отразени и в счетоводните регистри на ответника „Вип консулт инженеринг“ ЕООД и са включени в дневника на покупките с право на ползване на данъчен кредит и СД по ДДС. Съобразно извършените по тях плащания и след приспадане на задължение на ищеца по фактура № 011000001/31.10.21г. в размер на 20 220лв експертът потвърждава дължимостта на сумата по тези фактури в размер на 43 340,42лв.