Решение № 19 от 17.02.2026, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Кюстендил, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20251500500360 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. във вр. с Част “Трета”, глава “Двадесет и пета”, чл.310-317 от ГПК – “Бързо производство” от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Център за спешна медицинска помощ – гр.Кюстендил, ЕИК ***, представляван от директора А.И.Р., с адрес: гр.Кюстендил, ул.***, чрез пълномощника адв.Т. П. от АК-Кюстендил, срещу решение с рег.№582/16.05.2025г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по гр.д.

№20241520101370 по описа за 2024г. на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт РС-Кюстендил е признал уволнението на А. Г. С., с ЕГН **********, с адрес в гр.Кюстендил, ул.***, извършено със заповед №РД-Н-2/01.04.2024г. на д-р А.Р. - Директор на Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, ул.***, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, за незаконно и го е отменил; възстановил е А. Г. С., с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „главна медицинска сестра“ в Център за спешна медицинска помощ - Кюстендил, със седалище и адрес на управление: гр.Кюстендил, ул.***; осъдил е Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил да заплати на А. Г. С. сума в размер на 17 265.66 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за периода от 01.04.2024г. до 01.10.2024г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.06.2024г., до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение Център за спешна медицинска помощ – Кюстендил е осъден да заплати на А. Г. С. сумата от 1 500 лева, представляваща сторени разноски в първоинстанционното производство, както и да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в размер на 790.64 1 лева, представляваща държавни такси по исковете.

Решението се обжалва изцяло, като се правят оплаквания за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост, и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяната му и постановяване на съдебен акт, с който предявените от С. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ бъдат отхвърлени изцяло. Моли се присъждане и на сторените по делото разноски.

Жалбоподателят счита, че КнРС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че ищцата се ползва от закрилата по чл.333 ал.3 от КТ, като е извършил разширително тълкуване на нормата, без да съобрази целта на закона. Счита се също така, че са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като при изготвянето на съдебния акт не са били взети предвид релевантните за спора обстоятелства и изразените от страните становища по тях и не са обсъдени всички възражения на ответника – настоящ жалбоподател, като в резултат съдът е достигнал до погрешни правни изводи. Прави се оплакване за неправилност на преценката на районния съд, че ищцата се е ползвала от предварителна защита при уволнение в хипотезата на чл.333 ал.3 от КТ. Сочи се, че работодателят е изискал информация с писмо от 19.03.2024г. дали ищцата е член на Синдикална организация, кои лица членуват в нея и кога е било проведено събрание, с цел да се установи дали ищцата е била член на ръководството на учредена и структурирана към ответника синдикална организация, но вместо да му бъде предоставена исканата информация е било представено удостоверение с №019/27.03.2024г., което, според жалбоподателя сочи на съзнателно укриване на информация и цел за запазване анонимност на членовете на организацията. В тази връзка се изразява несъгласие с възприетото от съда, че така представеното удостоверение давало отговор на поставените от работодателя въпроси.

Аргументира се, че преценката на работодателя, че ищцата не се ползва от синдикална закрила се потвърждава и от доказателствата по делото, в частност – от показанията на разпитаните свидетели А.Н., К.А. и Кр.М., сочещи на липса на законосъобразно проведено изборно събрание и на гласуване, довели до избирането на А.С. като председател на синдикалната секция към синдикат „Защита“ в ЦСМП-Кюстендил.

Поддържа се, че доколкото ответникът е оспорил по реда на чл.193 от ГПК истинността на представеното удостоверение с №019/27.03.2024г. и на съпровождащото го писмо с изх.№128/27.03.2024г., двете изхождащи от Национален синдикат „Защита“, то съдът е следвало да събере необходимите доказателства във връзка с проведеното събрание и законността на избора, независимо от съдебната практика, която е в посока, че при приложението на чл.333 ал.3 от КТ съдът не може да обсъжда дали събранието е било надлежно свикано, дали присъствалите лица са били членове на синдикалната организация и прочее. Прави се оплакване, че данните, съдържащи се в свидетелските показания не е следвало да бъдат игнорирани от съда, при положение, че същите са се подкрепяли и от други доказателства, съвкупният анализ на които сочел на извод, че възражението на ответника, че ищцата не е била избрана за председател на синдикалната секция на редовно свикано и проведено общо събрание, е основателно. Доказвало се, че събрание не е било провеждано, а в организацията не са били приемани и не са членували шестима служители, не се е извършвало гласуване, още повече, че второто събрание е било проведено след предходно опорочено такова, без да е изследван въпросът как и от кого е било свикано събранието, след като единственият член на секцията, който е заплащал членски внос е била А.Н., която е отрекла да е свиквала такова. Възразява се да е доказано въобще и 2 наличието на действително учредена синдикална секция на организацията към работодателя – същата е престанала да съществува, тъй като членовете й са се самоизключили и е трябвало да се проведе учредително събрание, а не общо такова.

Наред с посоченото се изтъква, че работодателят е предприел необходимите действия, за да установи дали ищцата се е ползвала от закрила, но след като не му е било отговорено, като израз на съзнателно премълчаване на информация, същият не е бил длъжен да спазва разпоредбата на чл.333 ал.3 от КТ (цитира съдебна практика).

Поддържа се, че неправилно районния съд не е възприел поведението на ищцата като недобросъвестно, възражение за което е било направено своевременно от ответника, тъй като С., по време на домашен амбулаторен режим на лечение, въз основа на болничен лист, който е бил анулиран, се е отклонила от режима, за да се възползва от синдикална закрила. Аргументира се и теза, че съществуващата синдикална организация не е основна организация в предприятието, същата към въпросния момент е била обща синдикална организация и с приемането на ищцата за председател на проведеното общо събрание на 26.03.2024г. не е бил изтекъл предвидения с Устава 7дневен срок, за да придобие качеството на основна такава. Членството на ищцата в синдиката по месторабота и председателстването на същия се окачествява като злоупотреба с право от нейна страна, поради факта, че в ЦСМП съществува синдикална организация на КТ „Подкрепа“, в която С. е членувала – обстоятелство, съставляващо пречка за членството й в друга синдикална организация.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – А. Г. С., чрез пълномощника й адв.В.П. от АК-Кюстендил. В отговора се изразява становище за неоснователност на жалбата и се претендира потвърждаване на първоинстанционното решение.

Счита се, че преценката на КнРС, че оспорването на истинността по реда на чл.193 от ГПК, на двата документа с дата 27.03.2024г. не е било доказано, е правилна, поради което изводът, че С. към датата на уволнението е била председател на Синдикална секция на НС „Защита“ в ЦСМП-Кюстендил, се намира за обоснован.

Изтъква се, че работодателят е бил наясно с този факт, но не е поискал и не е получил предварително съгласие от НС „Защита“ за уволнението й, поради което само на това основание същото се явява незаконно извършено. Изтъква се, че С. се е ползвала от предварителна закрила на същото основание и като бивш член на синдикалното ръководство на КТ „Подкрепа“ в предприятието, какъвто е била до месец 02.2024г., включително. Сочи се, че закрилната норма на чл.333 ал.3 от КТ изисква получаване на предварително съгласие от синдикалния орган до шест месеца след освобождаването на служителя като член на синдикалното ръководство, което в случая ще рече, че ищцата се е ползвала от закрила до 31.08.2024г., а уволнението е било извършено на 01.04.2024г., като в случая работодателят не е искал и не е получил такова съгласие. Във връзка с оплаквания на жалбоподателя се възразява членството на С. в НС „Защита“ да е възникнало с цел същата да се ползва от закрила при евентуално уволнение, съответно се сочи, че уставите на нито една от двете организации не предвижда забрана за членство във втора такава. Отбелязва се, че и след приключване на устните състезания пред КнРС, жалбоподателят не е оспорвал факта, че ищцата е председател на синдикална секция към НС „Защита“. Наред с тези доводи се изтъква, че незаконността на уволнението произтичала не само от неспазването на чл.333 ал.3 от КТ, но и на разпоредбата на чл.193 ал.3 от КТ, тъй като работодателят не спазил процедурата по искане на обяснения от ищцата, тъй като не й дал възможност да се запознае с всички материални и доказателства, събрани в хода 3 на образуваното срещу нея дисциплинарно производство, не й е дал възможност да получи копия от писмените такива, за да може да даде адекватни обяснения и не я е изслушал, нито е поискал/получил такива. Поддържа се, че от ищцата не са били искани обяснения относно всички нарушения, за които е била ангажирана дисциплинарната й отговорност, съответно – обяснения са били искани за едни нарушения, а наказанието е наложено за други. В случай, че се пристъпи към разглеждане на спора по същество, се изразява несъгласие с мотивите на районния съд, като се поддържа, че заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195 от КТ – същата не е мотивирана, не е посочено кога и при какви обстоятелства е извършено всяко нарушение, не е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация на нарушенията, не е посочено кои технически и технологични правила ищцата не е спазила и кои свои задължения не е изпълнила. Възразява се ищцата да следва да носи дисциплинарна отговорност във връзка с поддържаните/неподдържаните медикаменти в центъра и филиалите и такива с изтекъл срок на годност и се изтъква, че не извършени от нейна страна нарушения на трудовата дисциплина, а проявено от директора на ЦСМП лично и дискриминационно отношение към нея е довело до наложеното наказание. Сочи се, че предходно наложено на ищцата дисциплинарно наказание е било отменено от съда. Оспорва се С. да е извършила нарушение на трудовата дисциплина въобще, още по-малко някое от описаните в заповедта за уволнение, като същата се приема, като израз на злоупотреба с право от страна на работодателя.

ОС - Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази доводите и възраженията на страните, в рамките на своите правомощия, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл.259 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.