Определение № 53 от 08.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 08.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501701 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 и 2 от ГПК.

Образувано е по две частни жалби, постъпили от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез пълномощника юрк. М. Д..

С частна жалба с вх. №42139/10.10.2024г. жалбоподателят изразява своето недоволство от Разпореждане №10515/24.09.2024г., инкорпорирано в Заповед №3235/24.09.2024г. за изпълнение на парично задължение, постановено по ч.гр.д. №6425/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумите от 99,59лв., съставляващи възнаградителна лихва, 32,99лв. – наказателна лихва, 8,52лв. – мораторна лихва и 45лв. такси, дължими на основание Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №002CC-R-015061 от 15.02.2021г. и Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastecard и Visa, представляващи неразделна част от него. Сочи се, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Изразява се несъгласие с изводите на районния съд за наличие на неравноправни договорни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 вр. с чл. 145, ал. 1, ал. 2 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП. Навеждат се доводи, че клаузите на т. 8 и т. 9 от договора, касаещи определянето на дължимата годишна лихва и дължимата наказателна лихва при просрочие били индивидуално уговорени, формулирани ясно и разбираемо, поради което потребителят би могъл да прецени икономическите последици от сключването и действието на договора. Пояснява се, че в т. 8 от договора страните уговорили титулярят да заплаща фиксирана годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС- трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката. В т. 9 от договора се определял размерът на наказателната 1 лихва при просрочие за съответния период, като кредитополучателят следвало да заплаща върху непогасената част от дълга за дните на просрочие лихвата по т. 8, увеличена с наказателна надбавка в размер на 10 пункта за формирания неразрешен овърдрафт. Неправилно съдът приел, че клаузите, касаещи възможността на банката да променя едностранно общия разход по кредита при изрично изброени обстоятелства, а именно т. 14 от договора и т. 3.3. и чл.

8.1.3 от ОУ са вероятно неравноправни, тъй като в т. 8.1.3 от ОУ бил предвиден ред за уведомяване на клиента и възможността последния да упражни правото си да прекрати договора в определен срок, в случай че не е съгласен с настъпилата промяна. Твърди се, че дори и да се приеме, че тези клаузи са неравноправни, то претендираните със заявлението вземания не се основават на тях. Счита се, че неправилно съдът е отказал и издаване на мораторна лихва върху главницата, при положение, че е присъдил законна такава, както и че неправилно е отхвърлено искането относно вземанията за годишна такса и разноски за връчване на известие за обявяване на предсрочната изискуемост, дължими съответно на осн. т. 13.1 и т. 17 от договора, макар съдът да не е изложил мотиви за това. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на БРС за издаване заповед за изпълнение за претендираните суми. Моли се за присъждане на извършените в производството пред настоящата инстанция разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Частна жалба с вх. №42138/10.10.2024г. е насочена срещу Заповедта за незабавно изпълнение №3235/24.09.2024г. в частта, в която заповедният съд е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 36,44лв.

Твърди се, че присъденият от районния съд размер е в противоречие с разпоредбите на чл. 27 от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, където изрично са регламентирани параметрите за възнагражденията за правна помощ в производство по издаване на изпълнителен лист, зададени като абсолютни стойности – минимум 50лв. и максимум 180лв. Счита се, че определеният от съда размер не съответства на вида и обема на извършената дейност от юрисконсулта. Иска се издаване на заповед за изпълнение за претендирания размер на разноските от 180лв., евентуално в размер, съответстващ на диапазона от посочените актове /от 50лв. до 180лв./. Моли се за присъждане на държавната такса за частната жалба, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

При извършената проверка, съдът констатира, че частните жалби са допустими – подадени са от пълномощника на лице с правен интерес, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, съгласно чл. 413, ал. 1 и 2 ГПК.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, по основателността на частните жалби намери следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Р. Я. С. за вземания по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит 2

(овърдрафт) по разплащателна сметка №002CC-R-015061 от 15.02.2021г., както следва: сумата от 686,10лв., от която 500лв. непогасена просрочена главница, 99,59лв. – договорна лихва за периода 19.08.2023г.-04.08.2024г.

/дължима по т. 8 от договора/, 32,99лв. наказателна лихва за периода 02.08.2023г.-04.08.2024г. /дължима по т.9 от договора/, 8,52лв. законна лихва /мораторна/ за периода 05.08.2024г.-18.09.2024г. и законна лихва от 19.09.2024г. /датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането/, 45лв. непогасена годишна такса за поддръжка на карта /дължима по т. 13 от договора/. В заявлението е посочено, че вземането произтича от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №002CC-R-015061 от 15.02.2021г., и Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastecard и Visa, представляващи неразделна част от него, по силата на които „ПИБ“АД е предоставила на длъжника кредитен лимит /овърдрафт/ по картова разплащателна сметка в размер на 500лв. при годишна лихва в размер на 16% за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции и 18% за всички останали дебитни салда по сметката на длъжника за обслужване на овърдрафта. В същите при неизпълнение на клаузите от договора и/ли допуснати просрочия са предвидени съответните санкциониращи лихви.

Титулярят следвало да погасява овърдрафта в сроковете и по начина, посочени в договора и ОУ. Срокът за погасяване на кредитния лимит /овърдрафта/ бил до 15.02.2022г., като същият бил подновен автоматично при условията на т. 3 от договора и по реда, предвиден в ОУ. Считано от 02.08.2023г. кредитът бил в просрочие. С покана, получена лично от кредитополучателя на 03.07.2024г. същият бил уведомен, че ако не изпълни в 30-дневен срок, банката ще обяви кредита за предсрочно изискуем, което съгласно счетоводното отразяване е обявено от 05.08.2024г.

Към заявлението са приложени: Извлечение от счетоводните книги към 19.09.2024г.; Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овъдрафт) по разплащателна сметка №002CC-R-015061 от 15.02.2021г.; Пълномощно; Общи условия на „Първа инвестиционна банка"АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Мastercard и visa;; Писмено предизвестие относно покана за плащане и обявяване предсрочна изискуемост на задълженията, произтичащи от банков кредит; разписка за връчване от 03.07.2024г.

Районният съд е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумата от 500лв., представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.09.2024г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от искането в общ размер от 51,93лв. от които 15,49лв. – държавна такса и 36,44лв. – юрисконсултско възнаграждение. В останалата част, с която заявителят е искал издаване на заповед за изпълнение срещу Р. Я. С. за заплащане на сумата от 99,59лв. – договорна лихва за периода 19.08.2023г.-04.08.2024г., 32,99лв. наказателна лихва за периода 02.08.2023г.-04.08.2024г., 8,52лв. законна лихва /мораторна/ за периода 05.08.2024г.-18.09.2024г. и 45лв. такса за 3 поддръжка на карта, заявлението е отхвърлено. Заповедният съд е приел, че по отношение на претендираните суми искането се основава на неравноправни по см. на чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 вр. с чл. 145, ал. 1, ал. 2 и чл. 146, ал. 2 от ЗЗП клаузи. Съдът е намерил, че е налице обоснована вероятност за това - чл.

14 от договора и чл. 3. 3 и чл. 8.1.3 от ОУ, позволяващи на банката да променя едностранно условията на договора (предлаганите по договора услуги; един или повече от видовете разходи, съставящи общия разход по кредита, вкл. лихви- цената, такси), въз основа на непредвидени в него основания, доколкото съдържащите се такива са неопределени, неясни и формално посочени, а също и непредвиждащи срок за отказ или съгласие за продължаване на договора от страна на потребителя. Районният съд е посочил, че искането за присъждане на възнаградителна, наказателна и мораторна лихви противоречи и на императивна законова разпоредба чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, позволяваща недопустимо мултиплициране на дълга- съгласно чл. 8. 3, чл. 11. 1 и чл. 11. 2 от ОУ, начислените договорни лихви, такси, обезщетения за забава и пр., формират непогасения кредитен лимит, чийто увеличен (или „усвоен") по този начин размер (с вече начислени за изтеклия период лихви - договорна, мораторна, наказателна и такси), се начислява договорна лихва и лихва за забава за следващия период. Заповедният съд е достигнал до извод, че това е скрита форма на преструктуриране на кредита, почиваща на нищожна клауза и водеща до анатоцизъм- чл. 26, ал. 1, пр. 1 във вр. с ал. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗЗД(Р-66-2019-ІІ т. о.).

Настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба с вх.

№42139/10.10.2024г. за частично основателна по следните съображения:

В производството по чл. 418, ал. 2 ГПК, съдът следва да провери служебно налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, респективно - на изпълнителен лист: дали заявлението на кредитора съдържа всички необходими реквизити; дали документът, въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето против което се иска издаване на листа. На общо основание и съгласно чл.411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът държи сметка за съответствие на искането със закона /чл.26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл.22 от ЗПК/ и добрите нрави / чл. 26, ал. 1, предл.2 от ЗЗД/, както и за наличието на неравноправни клаузи, респективно обоснована вероятност за това, ако вземането произтича от договор, сключен с потребител или е налице.

В конкретния случай извлечението от сметка, отчитайки спецификата на договора за овърдрафт, формално удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на банката спрямо длъжника. Посочен в извлечението от сметка е договорът от 15.02.2021г. Счетоводният документ съдържа данни за датата, на която е обявен за предсрочно изискуем кредита – 05.08.2024г., размера на главницата и дължимите лихви. Действително, извлечението в достатъчна степен удовлетворява изискването за минимално необходимите реквизити за индивидуализиране на длъжника, размера на вземането и датата, на която банката е счела кредита за предсрочно изискуем.