Решение № 29 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Фирмено дело № 20261100800009 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 595 и сл. от ГПК във връзка с чл. 15, ал. 1 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/.

Образувано е по повод заявление с вх. 32249/10.03.2026 г. на С. М. Й., като председател на „Българска Христова Евангелска Църква - Емануил“, с което се иска вписване на тази религиозна общност в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд.

Към заявлението са представени: протокол от учредително събрание от 20.12.2025 г., на което присъстват 7 учредители, от които за членове на управителния съвет на религиозната общност са избрани С. М. Й., М.А.С., както и А.Д.Н.; устав на „Българска Христова Евангелска Църква - Емануил“, приет на учредително събрание от 20.12.2025 г.; 7 броя свидетелства за съдимост; нотариално заверен образец от подписа на представляващия; уведомително писмо с изх. № 1702902/27.02.2026 г. за уникалност на наименованието, както и доказателства за платена държавна такса по заявлението и упълномощаване на адвоката, подал заявлението от името на представляващия религиозната общност.

На основание чл. 16 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/ съдът е изискал експертно становище във връзка с поисканата регистрация на религиозна общност от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. На 19.03.2026 г. по делото е постъпило исканото експертно становище, с което не се препоръчва на СГС да извърши регистрацията на новоучредената религиозна институция.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира искането за вписване на религиозна общност „Българска Христова Евангелска Църква - Емануил“в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, за неоснователно, по следните съображения:

1

Производството е за първоначална регистрация на религиозна организация, поради което съдът дължи проверка за съществуването на заявеното за вписване обстоятелство.

Съгласно чл. 14 ЗВ статут на юридическо лице се предоставя на религиозна общност, ако тя отговаря на изискванията на закона.

Конституцията прогласява вероизповеданията за свободни /чл. 13, ал. 1/, свободата на вероизповедание за ненакърнима /чл. 37, ал. 1/, като поставя единствените ограничения в това, че религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели /чл. 13, ал. 4/, а също и, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани /чл. 37, ал. 2/. Специалната уредба за вероизповеданията се съдържа в Закона за вероизповеданията.

Същият предвижда, че „вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна институция /пар. 1, т. 1/, а правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали /чл. 2, ал. 2 ЗВ/. Предвидено е и, че правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други /чл. 5, ал. 1/, като верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения, ритуали и обичаи /чл. 5, ал. 2/, а то може да се изразява частно или публично /чл. 5, ал. 3/. В допълнение към това в чл. 6 ЗВ е предвидено, че правото на вероизповедание включва и други права, измежду които и да се създават и поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи според свободното убеждение на членовете им.

Според дефинициите по пар. 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗВ „религиозна общност“ е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на богослужение, религиозни обреди и церемонии, а „религиозна институция” е регистрираната в съгласие с този закон религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.

Законът, освен формални изисквания, а именно да е налице обединение на физически лица и устав със съдържанието, посочено в чл. 17, въвежда и такива за отличимост на същностните характеристики на вероизповеданието, от тези на други, на които вече е предоставен такъв статут, които същностни характеристики се изразяват както чрез наименованието, така и чрез прокламираното в устава верско убеждение (чл. 9 ЗВ) и съгласно, дадената в пар. 1, т. 1-3 ДР на ЗВ легална дефиниция за вероизповедание.

В случая е изискано експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет по реда на чл. 16 ЗВ, доколкото не разполага със специални знания 2 относно детайлното познаване на верските убеждения и принципи, извършването на богослужение, религиозните обреди и церемонии на различните религиозни общности.

Именно тази специфика на материята, свързана с регистрацията на религиозните общности, е съобразена от законодателя, който с приемането на разпоредбата на чл. 16 ЗВ е предвидил възможността за ползване на такова експертно становище, което становище следва да бъде съобразено от регистърния съд, заедно с останалите представени към заявлението документи.

Съгласно чл. 9 ЗВ всяко вероизповедание се характеризира с наименованието си и с верските убеждения на физическите лица, съставляващи религиозната му общност. От съдържанието на представения по делото Устав на „Българска Христова Евангелска Църква - Емануил“ обаче не може да се направи извод каква точно е доктриналната система на вероизповеданието и дали тя се характеризира със самобитност, която да я отличава съществено от вече вписани религиозни общности. За да е възможно извършването на преценка за отличимостта на вероизповеданието от вече регистрираните такива, законът въвежда изискване за задължително съдържание на устава /чл. 17 ЗВ/. Съгласно цитираната разпоредба Уставът следва да съдържа: 1. наименованието и седалището на вероизповеданието; 2. изложение на верското убеждение и богослужебната практика; 3. структурата и органите на вероизповеданието; 4. начина на определянето на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния мандат; 5. лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, и начина за определянето им; 6. начините, по които се вземат решения, и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието; 7. начини на финансиране и имущество и 8. начина на прекратяване и ликвидацията.

В случая, от съдържанието на представения по делото Устав е видно, че в него не се съдържа изложение на верското убеждение и богослужебната практика. Посоченото в чл. 6 от Устава, че основните доктрини на вярата на „Българска Христова Евангелска Църква – Емануил“ произлизат от Библията като Божие Слово, както и от изложените принципи, формулирани в Декларацията на вярата, която е неразделна част от Устава. Тази формулировка е крайно бланкетна и не съдържа никакви конкретни формулировки относно това какви са верските убеждения и богослужебната практика на религиозната общност.

Цитираната декларация на вярата не е приложена към Устава и при липсата й няма как да се извърши проверка за това дали верското убеждение на религиозната общност не нарушава някой от принципите и изискванията, предвидени в ЗВ, на които се подчинява правото на вероизповедание, което е задължително условие, за да може една религиозна общност да бъде вписана в регистъра, воден от Софийски градски съд. В устава не са описани никакви отделни обреди и ритуали, което означава, че в него липсва изложение на богослужебната практика, което също е част от задължителното съдържание на устава на вероизповеданието съгласно чл. 17, т. 2 ЗВ. Следователно приложеният към заявлението устав на новоучредената религиозна общност не отговаря на изискванията на чл. 17, т. 2 ЗВ, което е основание да бъде постановен отказ тя да бъде вписана в регистъра, воден от Софийски 3 градски съд. Съдът намира, че изискването на чл. 17, т. 2 ЗВ е изложението на верското убеждение и богослужебната практика да са инкорпорирани в самото съдържание на Устава, като е недопустимо препращането към външен за Устава документ, което съдържание е неясно. Още повече, че при провеждане на Учредителното събрание лицата са приели устава на „Българска Христова Евангелска Църква – Емануил“, но никъде не се реферира и към самата Декларация на вярата.

На следващо място, прави действително впечатление от целия прочит на устава, пълната му идентичност с устава на друга религиозна общност, в процес на учредяване, бланкетността на клаузите, липсата на посочен символ, на ясни собствени верски убеждения и ритуали. Основното за всяка религия е ясната идеологическа основа и верска доктрина.

Такава от представения устав не личи да има, уставът прилича повече на такъв на сдружение, като впечатлението е, че на всяка цена се иска регистрация на религиозна институция, без значение от верските убеждения, което предвид изложеното по-горе противоречи на смисъла и духа на закона.

Доколкото уставът е приет на учредителното събрание, то не могат да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности, защото това означавало свикване на ново учредително събрание и съответно приемане на нов устав. Недостатъците на устава, респективно липса в него на излагане на съществените елементи, необходими за да се приеме формиране и прилагане на едно ново вероизповедание, което се иска да бъде институционализирано, са толкова съществени, че същите не може да се отстранят чрез даване указания от страна на съда.

В допълнение, предвиденото в устава право на председателят да заема неограничен брой мандати, както и правото едно лице да бъде преизбирано за член на управителния съвет неограничен брой пъти, по същество означава, че се предвижда пожизнен мандат за избраните на учредителното събрание като членове на УС лица, както и на избраното на заседание на УС като управител лице, а вписаният в устава срок на мандата от 5 години е формално и единствено с цел да бъдат преодолени пречки за регистрацията на вероизповеданието, свързани с изискването на чл. 17, т. 4 от Закона за вероизповеданията, която норма ясно сочи, че мандатът на председателя по смисъла на българския национален закон, не може да бъде пожизнен или безсрочен.

Предвид изложеното съдът намира, че следва да откаже поисканото вписване на вероизповедание в регистъра към Софийски градски съд.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА вписване на вероизповедание „Българска Христова Евангелска Църква Емануил“ в публичния регистър на вероизповеданията със статут на юридически лица, воден от Софийски градски съд, поискано със заявление с вх. 32249/10.03.2026 г.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен 4 срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5