Решение № 269 от 12.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. Пловдив, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20255300500473 по описа за 2025 година

Производството е по чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението К. Д. З. ЕГН ********** от гр.***********, против постановление от 16.12.2024г. съдържащо отказ на ЧСИ ********, район на действие ОС Пловдив, да вдигне запора изцяло върху банковите сметки на длъжника в ********** и специално върху постъпилата сума с дата на плащане 25.10.2024г. и с основание ПНДЖ 1 2024 с наредител ДФЗ, постановен по изпълнително дело № 308/2023г.

Иска се отмяна на горното постановление и освобождаване на сумите по банковата сметка наредени от ДФЗ с основание ПНДЖ 1.

Въззиваемият взискател «**************** не взема становище по тази жалба.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно посочени негови съображения.

ОС Пловдив след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

Изпълнително дело № 308/2023г. на ЧСИ **********, е образувано на 22.08.2023г. по молба на взискателя «********** по представен изпълнителен лист от 15.09.2022г. на РС Пловдив, издаден въз основа на заповед за изпълнение №5212/20222г., постановена по гр.д. №10393/22г. на ПРС.

Принудителното изпълнение е за сумата от 1 211,53 лева, неплатени суми по договор, ведно със законната лихва и разноските.

С оглед на запорно съобщение по горното изпълнително дело /л.66/ връчено на процесната ********* на 13.09.2023г., последната е уведомила съдия изпълнителят, който е наложил запор, че длъжникът няма наличини средства по банковите си сметки. Видно от регистрационна карта /л.85/длъжникът К. Д. З. е регистриран като земеделски производител. Видно от извлечение от сметката на длъжника в ********** за периода 01.10.2023г. до 04.11.2024г. /л.92/ той е получил общо сумата от 33 529,54 лева, голяма част от тях наредена от Държавен фонд «Земеделие» по основания Де минимис животни и площи. С писмо от 09.12.2024г. /л.106/ ********** искат информация от ЧСИ ********** дали сумите постъпили от Държавен фонд «Земеделие» с основание ПНДЖ 1 2024г. са секвестируеми парични суми или не. Становище на Държавен фонд «Земеделие» по тези въпроси по делото липсва.

Неоснователно е възражението на длъжника К. Д. З., че тези суми по банковата му сметка в търговската банка са несеквестируеми на основание чл.81 ал.5 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024г.

Горната норма предвижда, че предвидените трансфери от централния бюджет за сметките за средства от Европейския съюз по ал.1, както и останалите приложими за тези сметки форми за финансиране съгласно чл.17 ал.4 от Закона за публичните финанси се използват за финансиране на плащания, свързани с функциите и дейността на Националния фонд и на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателната агенция, включително и за покриване на суми и/или тяхното възстановяване на европейските фондове, произтичащи от недопустими разходи, финансови корекции, прихващания и възстановявания на суми, осигуряване на финансирания чрез временни безлихвени заеми по чл.104 ал.1 т. 2 и чл.142 ал.1 от Закона за публичните финанси , както и за акумулиране на средства по тези сметки, разполагаеми за плащания за следващи години. Тоест тази правна норма не предвижда несеквестируемост по правилото на чл.444 т.8 от ГПК на парични трансфери било със средства на 2

ЕС, било със средства от държавния бюджет.

Същото важи и за посочените от жалбоподателя чл.11а от ЗПЗП и от някоя от нормите на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Ето защо и тези правни норми не предвиждат несеквестируемост по правилото на чл.444 т.8 от ГПК на парични трансфери било със средства на ЕС, било със средства от държавния бюджет. В закона за държавния бюджет за 2024г. не съществуват правни норми аналогични на тези съществували в законите за предходните бюджети /например чл.99 от ЗБРБ за 2021 г., чл.100 от ЗБРБ за 2022 г. и чл.100 от ЗБРБ за 2023 г./.

Поради което не е налице хипотезата на чл.444 т.8 от ГПК по отношение на паричните средства постъпили от Държавен фонд "Земеделие" Разплащателната агенция, независимо от това какъв е източника на субсидията на земеделския производител. Предвид горното настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението К.

Д. З. ЕГН ********** от гр.***********, против постановление от 16.12.2024г. съдържащо отказ на ЧСИ ***********, район на действие ОС Пловдив, да вдигне запора изцяло върху банковите сметки на длъжника в ********** и специално върху постъпилата сума с дата на плащане 25.10.2024г. и с основание ПНДЖ 1 2024 с наредител ДФЗ, постановен по изпълнително дело № 308/2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4