Решение № 240 от 26.06.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Ботевград, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810102195 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност положителни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с с чл. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК, чл.19,ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

В. Н. З. от Ботевград, ул.***** № 44, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв.

Е. И. моли да бъде признато за установено по отношение на „****“ АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД с оглед дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител и посочения размер на ГПР в договора.

При условията на евентуалност, ако не се уважи горния главен иск В. Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде прогласена по отношение на „****“ АД с ЕИК: *****, за нищожна клаузата по чл.10 от сключения Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г. между „****“ АД и В. Н. З., предвиждаща заплащането на неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

В. Н. З. от Ботевград, чрез пълномощник адв. Е. И., моли да бъде осъдено „****“ АД с ЕИК: ***** да заплати сумата-главница от 50лв./петдесет лева/, представляваща заплатена от нея неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчител по сключен между страните Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г., която клауза от договора за плащането на тази неустойка е нищожна, за което описаната по-горе сума е получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху горната сума-главница, считано от 18.11.2024г. до изплащане на вземането, както и да се присъдят 1 разноските по делото, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК, отразен в молба с вх.№ 5702 от 23.06.2025г./л.58/.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник адвокат Е. И. е депозирала молба с вх.№ 5702 от 23.06.2025г. чрез ЕПЕП, с която заявява, че моли да бъдат уважени предявените искове като основателни и доказани, както и да се присъдят разноските, отразени в молбата.

Ответникът-„****“ АД с ЕИК: *****, чрез пълномощник юрк.***** не е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 3920 от 02.05.2025г., изпратен по куриер с дата от 30.04.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът признава исковете и заявява, че не само претендираната с осъдителния иск сума, а и пълният размер на платената от страна на ищеца такава ведно със законната лихва е възстановена на ищеца по нейна банкова сметка, за което прилага платежно нареждане от 29.04.2025г.

Ответникът твърди, че не е дал повод за завеждане на настоящите искове, поради което моли на основание чл.78, ал.2 от ГПК при постановяване на крайния съдебен акт разноските да бъдат възложени на ищеца, за което излага подробни аргументи и цитира съдебна практика в писмения отговор. Моли да се вземе предвид процесуалното поведение на ответника и евентуално при определяне на адв. възнаграждение същото да е в размер под определения в Наредба №1. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение с включено ДДС, тъй като такова по чл.38 от ЗА се предоставя безплатна правна помощ, а ДДС съгласно чл.2,т.1 от ЗДДС се начислява само за възмездни сделки.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощник юрк. **** е депозирал становище с вх.№ 5640/20.06.2025г., с която заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор и обективираното в него признание на предявените искове. Заявява, че ответникът не е дал повод за предявяване на исковете, тъй като няма покана преди процеса и едновременно с признанието на иска е заплатил претендираната сума. Моли разноските съгласно чл.78, ал.2 от ГПК да останат в тежест на ищеца.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 22.05.2023г. са сключили Договор за потребителски кредит №208011.

Горното се установява и от приложеното заверено копие от договор за кредит.

Видно от приложения договор за кредит, се установява, че на 22.05.2023г. между „****“АД в качеството на кредитор и ищеца В. Н. З. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №208011, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 450лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 6 месеца, считано от датата на усвояване на кредита, като падежната дата на внасяне на месечната погасителна вноска е 22-ро число от месеца, при фиксиран ГЛП в размер на 41.00 % и ГПР в размер на 49.65%.

В чл. 10 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на чл.20 от договора, според който кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от сключване на договора да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора, дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай, че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от договора, а именно неустойка в размер на 4.19лв. плюс 0.310% от усвоения размер на кредита за първия ден на забавата и 2

0.310% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Съгласно чл.20, ал.2 от договора физическото лице-поръчител следва да отговаря на описаните в чл.20, ал.3 от договора изисквания, а именно: да е дееспособно физическо лице, което поема задължението да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от настоящия договор за потребителски кредит, при условията на чл.138 и сл. от ЗЗД. Проъчителят следва да отговаря кумулативно на следните изисквания: 1. Физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400лв.; 2. Работещо по трудов договор, с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател; 3. Да няма активни експозиции в ЦКР с просрочие над 30 дни; да не е страна по договор за кредит, сключен с „****“АД. Според чл.12 от договора неустойката се заплаща на падежната дата, посочена в чл.6, ал.1 от договора.

Ответникът с писмения отговор признава, че договорът за потребителски кредит е нищожен на посочените в исковата молба основания.

От представеното по делото копие от преводно нареждане от 29.04.2025г., което не е оспорено от ищеца, се установява, че ответникът след като е получил препис от исковата молба на 03.04.2025г. е възстановил на ищеца чрез банков превод сумата от общо 65.14лв., която е платената сума от ищеца като неустойка заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и е предмет на настоящето дело.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените при условията на евнтуалност установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит и при условията на евентуалност за нищожност на клауза от договора за кредит поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.

Разгледан по същество главният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона-чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във във вр. с чл.11, ал.1,т.9 и 10 от ЗПК, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/, както и поради накърняване добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен като доказан, по следните правни съображения:

Сключеният между страните Договор за потребителски кредит №208011 от 22.05.2023г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал. 1 от ЗПК /Закон за потребителския кредит/, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.

Съгласно чл.22 от ЗПК-когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, 3 но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства /писмени/ и направеното от ответника признание на иска, се установи, че релевираното от ищеца и посочено в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на общо дължимата сума е основателно. Горното изискване е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на заема/кредита/, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.65%, а възнаградителната лихва /фиксиран ГЛП/ е 41.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита, което дължи и в това именно е недействителността като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В случая още при сключване на договора е предвидено, че неустойката по чл.10 ще се заплаща разсрочено или заедно с всяка вноска по договора, като общият й размер логично при отпусната заемна сума от 450лв. надвишава по размер отпусната заемна сума. Според посочената по-горе норма от договора, сключен между страните, към всяка месечна вноска за тази неустойка се прибавят допълнително различни суми за целия срок на договора. Така въведените изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение/ поръчител/ и срока за предоставянето му /тридневен/, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставяне на кредит към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита. Съгласно сключения между страните договор е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на заема.

Разпечатката съдържа 31 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/75dce6c6-7ac9-4da0-8499-ce18819dadd6