Определение № 844 от 16.10.2024, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 844 гр. ХАСКОВО, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно частно гражданско дело № 20245600500741 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ивайла - 999“ ООД срещу Определение № 1081 от 28.06.2024 г., постановено по гр. д. № 910/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което на основание чл. 118, ал. 2, във вр. с чл. 108, ал. 1 ГПК производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Жалбоподателя развива съображение, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК, тъй като бил предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, който имал за предмет вземания на застраховано увредено лице, произтичащи от договор за застраховка за обезщетение на имуществени вреди, причинени от застрахователно събитие.

Твърди, че разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е приложима за всички искове за обезщетения по КЗ на увреденото лице срещу застраховател, като законът не разграничавал правата на увредените лица според вида на застрахователния договор, според това какви субекти са или според това, от какъв фактически състав произтичат материалните права, предмет на иска им. В жалбата е изложено, че предявявайки иска си пред Районен съд Хасково ищецът е упражнил правото си на избор на местна подсъдност по реда на чл. 115, ал. 2 ГПК и нямало основание съдът да изменя местната подсъдност. Предвид изложеното моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.

В законоустановения срок е постъпил отговор от „Дженерали застраховане“ АД, в който се оспорва така депозираната частна жалба и се 1 излагат съображения за оставяне на частната жалба без уважение.

Окръжен съд - Хасково, като се запозна с материалите по делото приема за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр. д. № 910/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба от „Ивайла-999“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул. „Найчо Цанов“ № 20, ЕИК 204159429 против „Дженерали Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, ЕИК 030269042 , с която е предявен иск с правно основание чл. 405 от КЗ за заплащане на сумата от 15000 лева - затрахователно обезщетение по застрахователен договор "Каско на МПС“ за настъпили вреди върху лек автомобил "Мерцедес С400", рег. № ***, собственост на Ивайла-999“ ЕООД, от събитие, настъпило на 12.02.2024г. в Р. Турция, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника, е направено възражение по чл. 105 ГПК, за обща местна неподсъдност на спора. Поискано е прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност по чл. 108 от ГПК на Софийски районен съд, тъй като седалището на ответника се намира в съдебния район на този съд.

Районен съд – Хасково е приел, че при иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор "Каско", разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК не намирала приложение, тъй като не е налице непозволено увреждане, а се претендира обезщетение по щета, свързана с изпълнението на застрахователен договор от страна по него, по осъществено застрахователно събитие, като се е позовал на практика на ВКС.

Съдът е счел, че нормата на чл. 113 ГПК е неприложима в конкретния случай, доколкото ищецът е юридическо лице, поради което няма качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това е приел местната компетентност по предявения иск следва да бъде определена по правилата на общата местна подсъдност по чл. 108 ГПК, съгласно която компетентен да разгледа делото бил Районен съд - София, в чийто съдебен район се намирало седалището и адреса на управление на ответника.

Съгласно чл. 115, ал. 2 ГПК исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател (какъвто именно е ответникът), Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, неговото седалище, или по местонастъпване на застрахователното събитие.

В практика на ВКС е възприето, че с разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК 2 в редакцията от ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г., законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по Кодекса за застраховане, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, според която исковете срещу ответник юридическо лице се предявяват по неговото седалище (определение № 536 от 31.12.2018 г. по ч. т. д. № 2917/2018 г. на ВКС, І т. о.).

Настоящия състав на съда е запознат с практиката на ВКС, посочена в определението на Районен съд - Хасково, която приема, че тази специална местна подсъдност не се прилага по всички искове по КЗ, а само по отношение на тези, чийто правопроизводящ факт е непозволено увреждане. Тази практика обаче е изолирана и не представлява трайна съдебна практика, като същата няма задължителен характер и затова настоящият състав приема за съответно на законодателната воля, тълкуването, споделено от друга част на съдебната практика, а именно, че независимо от вида на застрахователното събитие всички искове за обезщетение по КЗ срещу посочените лица (застраховател, ГО и НББАЗ) са местно подсъдни съобразно правилото на чл.

115, ал. 2 ГПК (в този смисъл Определение № 69 от 29.01.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1049/2020 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева;

Определение № 3413 от 1.10.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. № 4845/2019 г. ;

Определение № 2724 от 31.10.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 2783/2023 г. ;

Определение № 403 от 13.02.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 367/2023 г. ;

Определение № 261 от 14.02.2019 г. на ВтАС по в. ч. т. д. № 368/2018 г. ).

Независимо, че систематично разпоредбата на ал. 2 на чл. 115 ГПК е била включена през 2018 г. след разпоредбата на ал. 1, касаеща подсъдността при непозволено увреждане, а и заглавието на разпоредбата от приемането на ГПК през 2007 г. е "Искове за непозволено увреждане" и не е променено през 2018 г., то се касае за законодателна непрецизност. Целта на тази разпоредба е да уреди еднаква местна подсъдност за всички искове за обезщетения по КЗ срещу застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, а не само за тези, по които застрахователното събитие се квалифицира като непозволено увреждане.

Ограничаването на приложението на нормата само до деликти като увреждащи събития би довело до неоправдан и алогичен двойнствен режим на подсъдността по застрахователни дела – част от тях да са подсъдни съобразно чл. 115, ал. 2 ГПК, а други – съобразно чл. 108 или чл. 113 ГПК.

Законодателната идея е била да се унифицира режимът на местната подсъдност по застрахователни дела, като те се разглеждат от съдилищата, които са най-близо до правоимащото лице или до местонастъпването на застрахователното събитие, с оглед улесняване процеса на доказването му.

В разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК не е направено изрично ограничение на кръга застрахователни правоотношение, за които се отнася съответното правило, а е посочено, че същата се отнася до исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу 3 застраховател, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Тоест меродавно за приложението на въпросната разпоредба е наличието на иск за обезщетение по КЗ, срещу някой от изброените субекти, а не обстоятелството, от което произтича иска (обезщетение по имуществена застраховка или обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите). Съответно би било нелогично да се приеме, че законодателят е възприел различен подход при уреждането на местната подсъдност по застрахователни дела, като за част от тях тя да се определя по реда на чл. 115, ал. 2, а за други по реда на чл. 108, чл.

111 или чл. 113 ГПК.

В тази връзка е необходимо да се отбележи и обстоятелството, че всички искове по чл. 115, ал. 2 ГПК, с изключение на тези срещу ГФ, са договорни, а не деликтни. Застрахователят дължи плащане на обезщетение само на основание застрахователния договор и за описаното в него застрахователно събитие. Дори и в хипотезата на застраховка "Гражданска отговорност", когато правоимащото увредено лице е предявило пряк иск, отговорността на застрахователя спрямо това лице също е договорна, тъй като се касае за един от предвидените в закона случаи, когато договорът поражда действие и за трети лица, които не са страни по него (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).

На следващо място, тълкувайки разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК съдът приема, че използването на термина "увреденото лице" не води до извода, че законодателят е имал предвид само хипотезите на сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност". Уреждането на специална подсъдност само за тези случаи би било дискриминация спрямо останалите правоимащи лица по застрахователни правоотношения в нарушение на принципа за процесуално равенство. Ако е искал да ограничи подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК само до застраховките "Гражданска отговорност", то законодателят е трябвало да го посочи изрично, което не е сторено. В случая „увреденото лице“ е термин обхващащ по-широк кръг лица, в които влизат и тези, носещи качеството „застрахован“ съгласно § 1, т. 1 ДР на КЗ. Това е така, защото увреденото лице може да е както трето за застрахователния договор лице, така и лице, чиито имуществени и/или неимуществени блага са предмет на застрахователна защита по застрахователен договор. Изначално, за да възникне застрахователната претенция, а от там и възможността да се търси обезщетение по застрахователен договор с иск е необходимо за лицето да е настъпила определена, предвидена в договора, вреда. Тоест при всяко положение лицето, имащо право на обезщетение за настъпило застрахователно събитие ще е увредено лице.

Съответно застрахованото лице по имуществена застраховка, което претендира обезщетение за вреда, настъпила вследствие на застрахователно събитие по своето естество също се явява увредено лице. Именно по тази причина в разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК е използван термина „увреденото лице“. В тази връзка когато увреденото лице е застрахован по застрахователен договор за „Каско“ и предяви искова претенция за 4 обезщетение по КЗ, то приложение ще намери именно разпоредбата на чл.

115, ал. 2 ГПК, доколкото това изпълва изцяло предвидената в посочения член хипотеза.

В подкрепа на разбирането, че под увредено лице следва да се разбира лицето, което претендира репариране на вреди от настъпило застрахователно събитие и затова следва да разполага със специална и по-удобна за него местна подсъдност е и разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която предвижда изборна подведомственост и възможност исковете, предявени от притежателя на полицата, застрахования или трето ползващо се лице, да бъдат предявявани в съдилищата по мястото, където ищецът има местоживеене. Действително, в настоящото производство липсва международен елемент, но разпоредбата е израз на принципното разбиране за равнопоставеност на всички правни субекти и не оставя никакво съмнение, че притежателят на полицата, застрахованият или трето ползващо се лице трябва за се третират абсолютно равнопоставено и да имат възможност да се ползват от подсъдност по тяхното местоживеене (седалище), а не тази благоприятна подсъдност да е приложима само по отношение на част от правоимащите лица по спорове, свързани със застраховки.