Заповед за изпълнение № 68 от 21.04.2026, Районен съд - Кърджали

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кърджали

Районен съд – Кърджали, ІV състав в проведеното на 21.04.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 353 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Владислав Емирски, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът С. С. М. ЕГН: **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: 203374133, настоящ адрес гр. София, 81В, ап.3, общ. Столична, обл. София (столица), сумите: 306,78 EUR (триста и шест евро и 78 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от **** до окончателното изплащане на вземането, 134,21 EUR (сто тридесет и четири евро и 21 цента), представляваща мораторна лихва за периода от ****, 20,71 EUR (двадесет евро и 71 цента), представляваща договорна лихва за периода от ***** до **** г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 7,85 EUR (седем евро и 85 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 30,54 EUR (тридесет евро и 54 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: **** Неизпълнено парично задължение, произтичащо от **** **** сключен на ***** /“****“/ между („Заемодател“ или „Сити Кеш“ ООД) с ЕИК 202531869, от една страна, и М., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 600.01 лева /главница/. .

Уточнения относно цедирано вземане: "С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ****кредиторът / „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания **** на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото прехвърляне на вземания." .

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД IBAN: ****, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *****

РАЗПОРЕЖДА:

Заявлението в частта относно претендираната неплатена дължима неустойка по чл. 6.1. от **** **** от ***** сключен между „Сити Кеш“ ООД и С. С. М., ЕГН ********** ., както и неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити кеш“ ООД в размер на 167,70 евро, следва да бъде отхвърлено по следните съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, съдът има задължението да прецени дали искането (в цялост или част от него ) не е в противоречие със закона или с добрите нрави и дали искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това и ако установи, че е налице такова противоречие, той е длъжен да отхвърли подаденото заявление, като преценката се прави от съдържанието на самото заявление и приложения към него договор.

Съдът, като извърши проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение намира, че заявлението следва да бъде частично отхвърлено, тъй като е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, тоест същото противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за това са следните:

1

В представения по делото договор за кредит в чл. 6.1. е посочено, че в тридневен срок от сключване на договора заемателят следва предостави на заемодателя обезпечение по начин и ред уреден в чл. 33, ал. от ОУ, а именно поръчител или банкова гаранция, които следва да отговарят на следните кумулативни предпоставки:

1. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;

2. Предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

При не изпълнение на задължението за представяне на едно от посочените обезпечения в срока длъжникът дължи неустойка в размер на 247,50 лева (126,54 евро) съгласно чл. 6.2. от договора, която в случая се претендира в размер на 126,54 евро.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която в ущърб на потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за добросъвестност и справедливост.

Преценката за неравноправност се извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.

На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. В случая в чл. 17, ал. 1 от ОУ към договора е посочено, че преди сключването на договора за заем, заемодателят оценява кредитоспособността на заемателя въз основа на достатъчна информация за оценка на кредитоспособността на заемателя, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба прави и съответните справки в посочените институции и органи по отношение на длъжника. Това показва, че заемодателят прави задълбочен анализ на имущественото състояние на заемодателя преди отпускане на кредита, като дори може да откаже да му предостави заема съгласно чл.17, ал. 4 от ОУ на договора.

Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора. Поставените прекомерни изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на задължението му за връщане на главницата по договора сочат на единствената цел, противоречаща на добрите нрави – задължението за предоставяне на обезпечение да не може да бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение да влезне в сила клаузата за неустойка.

2

Уговореното по посочения по-горе начин неустойка за осигуряване на обезпечение на договора за кредит е в размер на 40,80 % (247,50 лева) от този на размера на задълженията за главница по договора за заем (600 лева).

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, т. 3, неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави и когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойката е конкретна. Съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази преценка.Тридневният срок за предоставяне на обезпечение, с посочване на кумулативни изисквания за същото, и възникването на задължение за заплащане на неустойка при неизпълнението му не могат да бъдат приети за съответни на обществените разбиранията за нравственост и справедливост.

Отделно от това разпоредбата противоречи на чл. 16, ал. 1 от ЗЗП, съгласно, която преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Това показва, че кредиторът е направил реална преценка и оценка на възможността на кредитополучателя да върне заемната сума и едва след това е пристъпил към подписване на договора. Срокът за предоставяне на обезпечение посочено в договора след неговото сключване и санкцията за нейното неизпълнение не целят реалното му обезпечение, а представляват скрита неустойка, която излиза извън присъщите й гаранционно-обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.

Така уговорената неустойка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху последния и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С тази клауза кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да се престира от негова страна, респективно без да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Същевременно от неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора.

Въпреки че е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита, поради което целта излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й нищожна.

В този смисъл са и задължителните разяснения на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Тази клауза за неустойка е нищожна и поради заобикаляне на закона (чл. 26, ал.

1, предл. 2 ЗЗД), доколкото чрез прехвърлянето на риска от неосигуряване на обезпечение върху потребителя кредиторът си осигурява приход по договора над определения годишен процент на разходите в чл. 19, сл. 4 ЗПК. По този начин кредиторът постига незаконен резултат – неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което представлява заобикаляне на закона, следователно клаузата за неустойка е нищожна и на това основание.

Заявлението в частта относно 167,70 евро неплатени дължими такси съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити кеш“ ООД следва да бъде отхвърлено, тъй като не става ясно как и на какво основание е формирана сумата. Отделно от това, претендираната такса, дължима съгласно Тарифа за таксите и разходите събирани от „Сити кеш“ ООД, не попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Не се касае за такси, срещу които да се дължи някакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради извършени разходи. Истинската цел на клаузата е сумата да служи за обезщетение за вреди от забавата, противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и преследва забранена от закона цел, поради което клаузата е нищожна.