Решение № 55 от 27.06.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 91/2023
- Вид
- Решение № 55
- Подписан
- 27.06.2025
- Състав
- Надя Георгиева Пеловска-Дилкова
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.107 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал.2, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.15 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 55 гр. Враца, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело № 20231400900091 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 5894/25.09.2023 г. на Н. О. М. от гр.Бяла Слатина, чрез упълномощения му адв.Т. П. от САК, с която е предявил искове против ЗД "Бул Инс"АД-гр.София, за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за сумата от общо 3241,85 лв. обезщетение за имуществени вреди, като резултат от ПТП, настъпило на 14.03.2023г. по вина на водач на лек автомобил, за който е налице сключена застраховка "ГО" с ответника, ведно със законната лихва върху тези суми.
С Определение № 327/20.11.2023 г. ищецът е освободен от заплащането на държавни такси на основание чл.83, ал.2 от ГПК, като е оставена без уважение молбата за освобождаването му от заплащане на следващите се по делото разноски, а исковата молба е приета за разглеждане и е разпоредено да се връчи препис от същата и приложенията към нея на ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК от ответника ЗД "Бул Инс"АД-гр.София, е подаден писмен отговор вх. № 7933/12.12.2023 г. на исковата молба, който е приет от съда с Разпореждане № 455/29.12.2023 г. и е разпоредено да се връчи на ищеца препис от същия.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК от адв.Т. П., като пълномощник на 1 ищеца, е подадена допълнителна искова молба вх. № 808/02.02.2024 г.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2023 г., около 08:25 ч., в ***, водачът на МПС "Хюндай" модел "Санта Фе", с pег. № СА***ТХ М. Т. на десен завой при разминаване не е осигурил достатъчно разстояние и е блъснал движещия се в насрещната лента МПС "Дачия" модел "Лоджи" с pег. № ВР *** СА, а ищецът Н. О. М. е бил пътник на предна дясна седалка в МПС "Дачия".
Твърди се, че основната вина за инцидента е на водача на "Хюндай Санта Фе", с pег. № СА *** ТХ - М. Т..
Твърди се още, че вследствие на тежкия удар и двата автомобила са били "тотал щета", като е загинал единият пътник, а другите пътници, сред които е и ищецът Н. М., са получили множество травматични увреждания.
Посочва се, че ПТП е било посетено от органите на МВР и медицински екип на спешна помощ, като е бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали № 9/14.03.2023г. и било образувано досъдебно производство № 69/2023 г. по описа на РУ - Луковит.
Твърди се още, че веднага след инцидента ищецът е бил откаран в болницата в гр.Враца, от екип на спешна медицинска помощ, където, а в последствие и в две болници в гр.Плевен , са му били извършени медицински прегледи и изследвания, при които са установени следните тежки травматични увреждания, получени в следствие на ПТП-то:
- Счупване на голяма гръдна кост (счупване на стернума);
- Счупване на 4-ти поясен прешлен;
- Фрактури на 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребра вляво;
- Хиатална херния;
- Кръвонасядания на коремна стена вляво към хълбочно с размери 16см./5,5 см;
- Кръвонасядания и повърхностна рана на горен ляв клепач;
- Множество хематоми.
Сочи се, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е претърпял неимуществени вреди-болки, страдания, неудобства от физическо и битово естество, тревожност, напрежение, чувство за непълноценност и пр., които са подробно описани в исковата молба. Поддържа се, че възстановителният 2 период за уврежданията при него е изключително дълъг и не е приключил.
Изминали са повече от шест месеца от инцидента, но той продължава да се лекува, а възстановяването му зависи и от това дали ще се появят усложнения.
Посочва, че вследствие на ПТП, е направил разходи за изследвания и лечение на обща стойност 573,14 лева, които са описани по пера в исковата молба.
Освен това сочи, че заради състоянието си е пропуснал да реализира доход от валидно трудово правоотношение с "Уест Инженеринг" ООД, тъй като на 28.07.2022 г. ищецът Н. М., в качеството му на работник/служител от една страна и "Уест Инженеринг" ООД, в качеството на работодател от друга, подписват допълнително споразумение към Трудов договор № ***/12.10.2020 г., с което страните се уговарят, че считано от 01.08.2022 г., основното трудово възнаграждение на Н. М. е в размер на 1000,00 лв., но поради настъпилия инцидент, той не е успял и до настоящия момент да получи в пълна стойност трудовото си възнаграждение, дължимо по допълнителното споразумение от 28.07.2022 г. към трудов договор № ***/12.10.2022 г. от "Уест Инженеринг" ООД, поради което и счита, че са настъпили имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в общ размер на 2668,71 лв., представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако не беше настъпил инцидента и реално получените за временна нетрудоспособност за периода от м. март 2023г. до м. август 2023г. (вкл).
Сочи се, че и двата леки автомобила са били застраховани в ЗД "Бул Инс" АД, като видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, към момента на събитието и двамата водачи са управлявали леки автомобили, с валидна задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите в ЗД "Бул Инс"АД, а виновният водач М. Т., който е управлявал автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе", с рег. № СА *** ТХ, е имал валидна задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите в ЗД "Бул Инс" АД с полица № BG/02/122002185889, валидна от 25.07.2022 г. до 24.07.2023 г. 23:59ч. Поддържа се, че на 02.05.2023г. ищецът е подал писмена застрахователна претенция до ЗД "Бул Инс"АД, с искане за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие на пътния инцидент от 14.03.2023г. С писмо с изх. № НЩ 2816/03.05.2023 г. от застрахователя до ищеца са поискани документи, а с писмо с изх. № НЩ 4882/20.07.2023 г. е заявял, че няма основание да изплати на ищеца 3 претендираното застрахователно обезщетение, с което на практика е отказал да плати.
С подадения отговор ответникът ЗД "Бул Инс"АД оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а."Хюндай" с рег.№ СА *** ТХ - М. Т., както и че същия е действал противоправно и виновно, в причинна връзка с което да е настъпило процесното ПТП, като сочи, че няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.300 от ГПК. Ответникът оспорва и механизма на ПТП, като счита, че така представените по делото доказателства нямат установителен характер относно неговото настъпване. Сочи, че без да е установен механизмът на ПТП не може да бъде направен извод кой от участниците е действал противоправно, а без да е установено противоправно поведение не подлежи на прилагане и презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
Счита, че събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача на лек автомобил "Хюндай" с рег. СА *** ТХ - М. Т., като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Посочва, че вредата като елемент от фактическия състав на деликта подлежи на пълно и главно доказване от страна на ищеца.
Ответникът поддържа, че претендираната сума е прекомерно завишена и не отговаря на закона, ППВС № 4/1968 г., икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практиката на ВКС за сходни и дори потежки вреди. Излага съображения, че съгласно дадените в ППВС № 4/1968 г. задължителни указания, доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК, понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС, съгласно която, в случай на претърпени телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането, извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване, допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Сочи, че лимитите на застрахователното покритие по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий 4 за размера на обезщетението. Сочи още, че релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован.
Ответникът релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия Н. М.. Твърди, че той е бил без поставен предпазен колан, като според ответника същият е могъл да избегне или ограничи травмите си, ако е бил с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Оспорва се и акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на писмената претенция като неоснователна и несъобразена с чл.380 и чл.497 КЗ. Развиват се съображения, че застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията без представянето на допълнителни документи, които да установят събитието в неговата пълнота, поради което е изискал същите от ищеца, но такива не са били представени. Следователно не е налице забава и не се дължи лихва – чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
В подадената допълнителна искова молба /становище л.106 от делото/ ищецът изразява становище за неоснователност на направените от ответника възражения за липсата на деликт, за съпричиняване на вредите, за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за неточно определяне на момента, от който се дължи лихва.
Излагат се съображения, че съгласно чл.380 във вр. чл.498, ал.3 от КЗ увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като то може да предяви претенцията си за плащане пред съд, ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, а в конкретния случай ЗД "БУЛ ИНС" АД не е платило обезщетение на ищеца в срока по чл.496 на КЗ и изрично е отказало да плати такова. Отделно от това, застрахователят има правата по чл.107 от КЗ, които е могъл да упражни и да се снабди с необходимите документи, които счита за нужни, а ищецът му е предоставил всички документи, с които разполага.
С допълнителния отговор на исковата молба ответникът също заявява, че поддържа всички направени с отговора възражения и оспорвания, както и доказателствените си искания.
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ 5 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, и взе предвид твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:
С постановено по реда на чл.374 от ГПК определение е обявено за безспорно в отношенията между страните наличието на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, по полица № BG/02/122002185889, валидна за лек автомобил марка "Хюндай", модел "Санта Фе", с рег. № СА *** ТХ, със срок на валидност от 25.07.2022 г. до 24.07.2023 г., сключена с ответното дружество ЗД "БУЛ ИНС" АД. За безспорно е обявено също така отправянето на писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 02.05.2023 г. от Н. О. М. пред застрахователя ЗД "БУЛ ИНС" АД, за което е била заведена щета № 2310013588.
По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №9/14.03.2023г.съставен от дежурен ПТП при „Пътен контрол“ при РУЛуковит, от която се установява, че на 14.03.2023г. в светлата част от денонощието и при суха пътна настилка, в с.*** е настъпило ПТП, при което водачът на л.а. „Хюндай Санта Фе“ с ДК№СА***ТХ М. Т., на десен завой при разминаване, не е осигурил достатъчно разстояние и е блъснал л.а.“Дачия Лоджи“, с рег.№ВР*** СА, в резултат на което един пътник е починал, двамата водачи са пострадали, а други двама пътници са пострадали леко. В протокола й отразено, че единия от пострадалите пътници и ищецът Н. О. М., който е описан с комбинирана травма.