Решение № 495 от 22.01.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3753/2025
- Вид
- Решение № 495
- Подписан
- 22.01.2026
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Станимира Иванова, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 , ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 139-148 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.5 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал.6 · Закон за енергетиката
- чл. 154 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 495 гр. София, 22.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна М.ова
Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100503753 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 21676/28.11.2024г. по гр.д. № 58980 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 178-ми състав М. Д. Е., ЕГН ******** е осъден да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, заплащане на сумите, както следва: сумата от 3830,98лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба27.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. в имот в гр. София, ж.к. ********, абонатен № ********; сумата от 20,89лв., представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022; сумата от 658,92лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2021г. до 11.10.2023г.; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 939,13лв. представляващи съдебни разноски, като са отхвърлени исковете за цена на дяловото разпределение за периода от 01.05.2020г. до 31.08.2020г. и за горницата над 3830,98лв. до предявен размер от 3933,59лв., както и иска за мораторна лихва за горницата над 658,92лв. до предявен размер от 690,66лв., като и иска за мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение в размер на 6,08лв. за периода от 01.08.2021г. до 11.10.2023г, като Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 е осъдено да заплати на състав М. Д.
Е., ЕГН ******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 12лв.
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 23329/23.01.2025г. по регистъра на СРС, изпратена на 21.01.2025г от ответника по исковете М. Д. Е., ЕГН ******** в частта, в която исковете са уважени. Изложили са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено да е потребител на топлинна енергия в имота и че е потребил такава в количества и на стойност, за които исковете са уважени. Не се твърдяло, че е ползвал имота, получател на фактурите било друго лице, това друго лице било подало молба-декларация за откриване на партида за имота. Нотариалният акт бил от 2003г. и сочел като обект правото на строеж, а не правото на собственост, не било установено това право на строеж да е реализирано ида е останало в патримониума на лицата по нотариалния акт от 2003г., че е приел наследството. Не бил поканен да плати процесните суми. В периода от май 2020г. до април 2022г. извършвал множество плащания, които не били съобразени от съдебните експертизи. Общият топломер не бил преминал през метрологична проверка и не бил годен да измерва потреблението и така не било установено количеството доставена енергия в имота. Месечните фактури не сочели реалното потребление, а това противоречало на Директива 2006/32/ЕО.
Претендирал е разноски , процесуалният му представител е претендирал разноски на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Въззиваемият- ищец – Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 в предоставения срок да отговор е оспорил въззивната жалба. Претендирал е разноски.
Оспорил е претенцията за разноски на насрещната страна поради прекомерност, а и липса на основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „ Далсия“ООД , ЕИК 041029500 не е изразило становище .
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 303104/27.10.2023г. , уточнена с молба вх. № 29796/30.01.2024г. по регистъра на СРС на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу М. Д. Е., ЕГН ********, с която е поискало от съда на основание на чл. 150 от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника а му заплати сумата от 3933,59лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 27.10.2023г., до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в имот в гр. София, ж.к.
********, абонатен № ********; сумата от 20,89лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането й, представляваща стойност на цена за дяловото разпределение на топлинна енергия за периода от 01.09.2020г. до 30.04.2022; сумата от 690,66лв., представляващи мораторна лихва за забава на 2 плащането на главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2021г. до 11.10.2023г.; сумата от 6,08лв. представляващи мораторна лихва върху цената на дяловото разпределение за периода от 01.08.2021г. до 11.10.2023г. Навело е твърдения, че за периода ответникът бил собственик на имота като наследник на В.Н. и на Д. Е. и като такъв - потребител на енергия в него, потребил енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал и възнаграждение за дяловото разпределение, изпаднал в забава на плащането й и дължали обезщетение в размер на сумите, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия. Претендирало е разноски.
Ответникът М. Д. Е., ЕГН ******** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не е потребител на топлинна енергия в имота, задълженията били погасени по давност. Не се твърдяло, че е ползвал имота, получател на фактурите било друго лице, това друго лице било подало молба-декларация за откриване на партида за имота. Нотариалният акт бил от 2003г. и сочел като обект правото на строеж, а не правото на собственост, не било установено това право на строеж да е реализирано и да е останало в патримониума на лицата по нотариалния акт от 2003г. Не бил поканен да плати процесните суми. В периода от май 2020г. до април 2022г. извършвал множество плащания. Не било установеното конкретно доставено количество топлинна енергия в имота. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Далсия“ООД, ЕИК 041029500 не е изразило становище.
По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 33/17.10.2003г., носещ подписи за страните по него и за съставилия го нотариус М.П., рег. № 236 на Нот.К., съгласно който на 17.10.2003г. В.Н. и съпругът й Д. Е., както и други физически лица са учредили на Сигма-П“ООД право на строеж върху собствения им УПИ ХІ-1857, кв.
13Б в гр. София в ж.к. Младост 1, за изграждане на 4-5 етажна сграда с два входа по проект от 31.03.2003г., като дружеството се е задължило да изгради сградата, учредителите са си запазили право на строеж върху конкретни обекти, като за В.Н. и Д. Е. това е ап. 20, вх. А.
Прието е неоспорено от страните носещо подпис за автора му заявлениедекларация, съгласно което на 01.11.2006г. Д. Е. е поискал от Топлофикация София“ЕАД да открие на негово име партида за имот в гр. София, ********, заявявайки, (че домакинството му се състои от 3 членове
Прието е удостоверение от 21.09.2006г. от СО, съгласно което сградата построена в УПИ ХІ-1857, кв. 13Б в гр. София в ж.к. Младост 1 е с административен адрес бл.
********“, гр. София с два входа.
Приет е договор от 10.10.2006г. , протокол от 27.09.2006г., съгласно който потребителите в сградата в на бл. ********“, гр. София с два входа са избрали и 3 възложили на Бруната Балгария“ООД да извършва дяловото разпределение на енергията , за собственик на ап. 20 в списъка към протокола на ОС на ЕС е посочен Д.
Е. и е положен подпис за него.
По делото са приети Общи условия одобрени от ДКЕВР през 2016г. съгласно чл.
33 от които суми по фактури следва да се заплащат в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се отнасят, като обезщетение за забава се дължи след изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са фактури извлечения от сметки, съгласно които за ап. 20 в гр. София, бл.
******** при ищеца е открита партида на Д. Е. .
Приети са неоспорени от страните удостоверение за наследници, издадени съответно на 24.01.2024г. от СО, район Красно село и на 19.01.2024г. от СО, район Младост, съгласно които В.Б.Н. е починала на 13.09.2022г. разведена и е оставила е за наследник сина си М. Д. Е., другият й син – Р. Е. роден през 1987г. е починал през 1987г., а Д. К. Е. е починал на 03.02.2010г. разведен, като е оставил за наследник сина си М. Д. Е..
Приети са извлечения –разписки, издадени от Изи Пей“АД, съгласно които за задължения на Д. К. към Топлофикация София“АД за ап. 20 в бл. ********, ж.к.
Младост 1, гр. София на 12.04.2021г. са платени 100лв., отнесени за задължение за 2018г.; на 25.06.2021г. са платени 500лв., отнесени за задължение за 2018г., 2019,г. , до май 2020г.; на 17.09.2021г. са платени 100лв. отнесени за задължения за 2018г. и 2019г.; на 16.12.2021г. са платени 150лв., отнесени за задължение за 2019г., на 22.06.2021г. са платени 300лв., отнесени за задължение за 2019г.
Прието е извлечение от справка от сайт на Първа инвестиционна банка, съгласно което от сметка 91501016302726 са обработени преводи през 2002г. съответно за 159,29лв. на 04.09.2022г; 92,86лв. на 24.08.2022г. и 2478,27лв. на 19.08.2022г., като е посочено наименование „Топлофикация София/m-evtimov/.
Приети са протоколи за отчет , изравнителни сметки, съгласно които реален отчет на уреди в имота е извършен , установено е, че в имота има два водомера , има един топломер, потребява се топлинна енергия, подписи са положени за потребителя, за първия отчетен период дължима сума е 1944,91лв., а за втория – 2053,50лв., за сградна инсталация начисления са съобразно 335 куб.м. , енергията е съответно 1.85679 МВтч и 2,22810 МВтч за двата отчетни периода .
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото, проверки при ищеца и третото лице-помагач е посочило , че в сградата се доставяло топлинна енергия , общият топломер в абонатната станция се отчита ежемесечно по електронен път, отчисляват се технологични загуби, в апартамент имало апартаментен топломер и той би отчете и за двата отчетни периода, отчетени били и показанията на водомерите в имота. Пълната отопляема кубатура на имота била 335 куб.м. и съобразно нея била определена енергията за сградна инсталация. Изчислените стойности по изравнителни сметки били съобразно показанията на уредите и Наредбата за топлоснабдяване. Стойността на доставената енергия в имота за периода била 3998,38лв.Общият топломер през целият период бил един и същ, той бил преминал през метрологична проверка на 15.06.2018г. и на 14.02.2022г., като заключението било, че съответства на изискванията.
С прието по делото неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната 4 експертиза вещото лице след запознаване с доказателства по делото и проверки при ищеца е посочило, че в счетоводството на ищеца нямало данни за заплащане на процесните суми, за дялово разпределение начисленията били за 20,89лв., лихвата за забава за плащането на топлинната енергия била 690,74лв. За период от 01.09.2020г. до 30.04.2022г. за топлинна енергия главница била 3830,97лв., лихвата за забавата й била 658,92лв. Представените по делото разписки от Изи Пей“АД сочели плащания за периоди преди процесния период -2018т, 2019, имало плащане замай 2020г. само за дяловото разпределение, което не било претендирано по делото. Документът от банката сочел че има някакви плащания, но не сочело за кой период, за какво, плащания на суми по този документ не били отнесени при ищеца за погасяване на процесни задължения. Месечните фактури след изравнителните сметки били сторнирани и били издадени обобщени фактури въз основа на изравнителните сметки, сочещи стойността на реално потребеното.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.