Решение № 321 от 08.12.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Габрово, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20254200500607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото „******“ ЕАД против Решение №109/28.04.2025г. по гр.д. №401/2024г. по описа на Районен съд Севлиево.

В жалбата се твърди се, че обжалваното решение е неправилно. Неправилен бил извода на първоинстанционния съд, че процесния договор е недействителен на осн. чл.22 ЗПК във р. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сключването на застраховка не било задължително условия за получаване на кредита и кредитополучателя сам бил пожелал да ползва тази допълнителна услуга. Отказът да сключи застраховка нямало да промени условията на договора за кредит, поради което застрахователната премия не била част от общите разходи по кредита. Договорът за застраховка бил отделно договорно отношение, като застрахователната премия се определяла от застрахователя.

Неправилен бил и извода на съда, че реалния ГПР е различен от посочения в договора. Не оспорва, че застрахователната премия не е взета предвид при изчисление на ГПР, тъй като това не е разход по кредита.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да отхвърли предявения иск. Претендира и за сторените поделото разноски.

Ответникът по жалбата оспорва същата като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да присъди направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното :

Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.

С обжалваното решение първоинстанионният съд е прогласил за нищожен договор за потребителски кредит №7053088832 от 27.11.2020г., сключен между А. Е. И. и „******” ЕАД, признал е за установено по отношение на ответното дружество, че А. Е. И. не дължи сумата в размер на 2128,20лв, отхвърлил е иска за разликата до пълния предявен размер от 3693,58лв. и е осъдил жалбоподателя да заплати на ищцата направените по делото разноски.

1

За да постанови решението си районният съд приел, че страните не спорят, че са били в договорни отношения по силата на сключен договор за потребителски кредит №7053088832 от 27.11.2020г.

От изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, се установявало, че на 27.11.2020г. е преведена сумата от 5528,16лв по сметката на А. Е. И.. На същата дата в полза на „******“ ЕАД била удържана сума в размер на 1028,16лв, която послужила за погасяване на задължение за застрахователна премия по сключени от ищеца застраховки по пакет „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“- 788,39лв и пакет „БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ – 239,77лв.

На същата дата - 27.11.2020г. от А. Е. И. била изтеглена на каса сумата от 4 500лева.

Съгласно заключението на вещото лице от страна на ищцата са направени осем погасителни вноски в общ размер на 6628,20лв.

Вещото лице посочило, че при определяне на ГПР по кредита се включват всички разходи по кредита настоящи и бъдещи (лихви, такси и други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид) и се изключват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. ГПР, определен от вещото лице, е в размер на 49,7254%, като този, посочен в договор за потребителски кредит е 48,35%. В с.з. вещото лице уточнило, че застрахователната премия е таксувана като главница при изчисляване на ГПР. Ако цялата сума на разходите по кредита бъдела включена в началото на периода, като еднократно изплатена сума, тогава ГПР би бил 102,353 %, а ако разходите по кредита бъдат разпределени, съобразно срока на договора, то тогава ГПР би бил 76,124 %.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,35 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК.

Този размер не надвишавал максималния по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразявал действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно разходите за застрахователна премия по застраховка „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“- 788,39лв и пакет „БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ – 239,77лв, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, съгласно който „Общ разход по кредита за потребителя” са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Застрахователната премия по застраховката инкорпорирана в процесния договор за кредит отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. За разрешаването на горния въпрос следвало да се приложи определението, съдържащо се в чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО отмяна на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия по договора включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и 2 липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК, поради което съдът счел, че ГПР не включва само и единствено лихвения процент. Застрахователната премия не била включена при изчисляването на ГПР, както и било посочено, какви компоненти включва ГПР, което било в разрез с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

При това положение договорът за потребителски кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК , тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не можело да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение. Неправилното посочване на ГПР задължително трябвало да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.

Съгласно чл.2 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е недействителен и потребителят дължи връщане само на чистия размер на кредита.

Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че при неспазване изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

С оглед обстоятелството, че договорът за кредит е недействителен, съдът приел, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата над размера на дължимата главница, или при чиста стойност на главницата в размер от 4500лева и извършени плащания в размер от 6628,20лв., предявеният отрицателен установителен иск следвало да бъде уважен за сумата от 2128,20лв.

Въззивната инстанция намира следното :

Не е спорно между страните по делото, че същите са сключили договор за потребителски кредит №7053088832 от 27.11.2020г., по силата на който на ищцата е предоставена сумата от 4500лв., както и сумата от 1028,16лв., представляваща застрахователни премии по застраховка „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“- 788,39лв и пакет „БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ – 239,77лв. изрично в чл.7.1 от договора е записано „ОБЩ Размер на кредита с цифри : 5528,16лв.“

От изслушаното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че на 27.11.2020г. по сметката на А. Е. И. е преведена сумата от 5528,16лв. На същата дата в полза на „******“ ЕАД била удържана сума в размер на 1028,16лв, която послужила за погасяване на задължение за застрахователна премия по сключени от ищеца застраховки по пакет „БАНК ПАКЕТ 3 КРЕДИТ+СМЕТКА“- 788,39лв и пакет „БАНК ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ – 239,77лв.

На същата дата - 27.11.2020г. от А. Е. И. била изтеглена на каса сумата от 4500лева.

Съгласно заключението на вещото лице от страна на ищцата са направени осем погасителни вноски по договора, в общ размер на 6628,20лв.

В с.з. вещото лице посочило, че при изчисляване на ГПР сумите по застрахователните премии са отнесени към главницата.

Вещото лице е определило ГПР в размер на 49,7254%, а вписания в договора за потребителски кредит е 48,35%. В с.з. вещото лице уточнява, че застрахователната премия е приета като главница при изчисляване на ГПР, а не като разход по кредита.

Съгласно чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО отмяна на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за на Директива 87/102/ЕИО на Съвета „общи разходи по кредита за потребителя“ са всички 3 разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В случая получаването на кредита очевидно включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка, още повече, че същата е отнесена от кредитора към главницата. Същевременно застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Това нарушение води до недействителност на договора, на основание чл.22 от ЗПК.

При това положение договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не е вписан действителният ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, е налице неяснота за потребителя относно неговия размер В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение. Неправилното посочване на ГПР задължително трябвало да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.