Решение № 2682 от 12.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2682 гр. В., 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Г.а при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №

20223110113524 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искови претенции от „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град В., район М., кв. В., бул. „Я. Х.” № ** срещу Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл. **, вх. **, ет.**, ап.** както следва:

1/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД във връзка с чл. 200 ЗЗД, във връзка с чл.150 ЗЕ с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1159,98 лв. – сбор от дължими главници за доставена топлоенергия на обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх.

**, ап.** за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението;

2/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.86 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 141,11 лв. – сбор от лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 20.06.2022г., като за горепосочените суми е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – град В..

В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: Ищецът предоставя топлинна енергия на Х. М., която я получава в качеството си на потребител по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в топлофициран обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх. **, ап.**, като са издавани фактури в периода от 31.05.2019г. до 30.04.2022г. За този адрес 1 откритата партида е с номер 19565. Налице е валидно облигационно правоотношение, което се регулира от ЗЕ, Наредба № 16-334/06.04.2007 г., както и от Общита условия на „В. Е. В.” ЕАД. Имотът се намира в сграда, която е присъединена към топлопреносната мрежа през 1997г. и до настоящия момент не е спирано подаването на топлоенергия. Потребителят има задължение да заплаща цената на предоставената енергия. През процесния период ответницата е била собственик на имота, като същият не е прехвърлян, нито има данни за отчуждителни сделки. Твърди, че е изправна страна като е доставял топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а потребителят следва да заплаща предоставените услуги в установените между страните срок и размер. Издадени са фактури на обща стойност от 1159,98 лв. като падежът на всяка от тях е настъпил – 30 дневен срок от датата на фактуриране. Поради неплащане на сумата потребителят е изпаднал в забава и му е начислена мораторна лихва в размер на 141,11 лв. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК като в законовоустановения срок е депозирано възражение, поради което предявява настоящите искове. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба. Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен. Имотът, в който е доставяна топлинна енергия, не е собственост на ответницата и не се ползва от нея. Сочи се, че собственик и реален ползвател на имота за целия периода е лицето Й. Й.. Направено е искане за привличане в производството на трето лице – помагач, както и е предявен обратен иск срещу Й. Й., доколкото твърди, че той е реален ползвател на имота.

Предявени са обратни искове от Х. К. М., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В.

В., бл.**, вх.**, ап.** срещу Й. С. Й., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, с правно основание чл. 59 ЗЗД, с искане ответникът по обратния иск, в условията на евентуалност, ако бъдат уважени главните искове, да бъде осъден да заплати в полза на Х.

М. сумите от 1159,98 лв. – сбор от дължими главници за доставена топлоенергия на обект с адрес в гр. В., ж.к. М., бл. **, вх. **, ап.** за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г.; и 141,11 лв. – сбор от лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2019г. до 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението. Посочено е, че имотът е бил продаден от Й. Стоев в полза на Х. М. през 2016г., но продавачът е останал в имота да го ползва по време на процесния период. Освен това договорът за покупко-продажба на имота е бил унищожен по силата на поставено съдебно решение по гр.д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., което е потвърдено с влязло в сила решение по в.гр.д. № ****/2020 г. по описа на Окръжен съд – град В.. Моли за уважаване на обратните искове и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока за отговор на обратните искове е постъпил такъв, като е изложено следното: Оспорва се обратния иск. Сочи се, че за периода от 31.05.2019г. до 30.04.2022г. Й.

Й. не е бил собственик на имота, нито го е ползвал като твърди, че е живеел при братовчед си. В нотариалния акт е било посочено, че владението се предява веднага след изповядване 2 на сделката. Месец след извършване на прехвърлителната сделка, електрозахранването в апартамента е било спряно. През 2017 г. е предявен иск за унищожаване на покупко – продажбата, който е влязъл в сила през месец юли 2022 г. и едва от тогава се е върнал да живее в процесния имот. Твърди, че за процесния имот не е бил собственик на имота, което се доказва и от всички изпратени съобщения, адресирани от Х. М. на адреса на имота. До влизане в сила на съдебното решение за обявяване на унищожаемостта на договора за покупко-продажба собственик на имота е била Х. М.. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

С оглед събраните в производството доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Прието като писменото доказателство по делото е справка от Агенция по вписванията за периода от 01.01.1991 г. до 07.10.2022 г. по отношение на Х. К. М.. От нея се установява, че на 18.10.2018 е извършена покупко – продажба на апартамент, находящ се в град В., ж.к.

М., бл.**, ет.**, ап.33 и като купувач е вписан Х. М.. Видно е, че на 14.06.2017 г. е вписана искова молба за унищожаване на извършената покупко – продажба, предявена от Й. С.. На 15.04.2022 г. е вписано решение, с което погласена нищожността на извършената покупко – продажба.

Като писмено доказателство е представено извлечение от сметка „Клиенти” на Х. М. относно топлоснабден имот, находящ се в град В., ж.к. М., бл.155, вх.1, ап.33, от които се установява, че е издадена фактура от 31.05.2019 г. на стойност 13.32 лева; фактура от 28.06.2019 г. на стойност 25.90 лева; фактура от 29.11.2019 г. на стойност 8.79 лева; фактура от 31.12.2019 г. – 65,98 лева; фактура от 31.01.2020 г. – 79.92 лева; фактура от 28.02.2020 г. – 63.70 лева; фактура от 31.03.2020 г.

Приета като писмено доказателство е искова молба по отношение на предявен иск от страна на Й. С., ЕГН ********** срещу Х. К. М., ЕГН ********** за унищожаване на сключения между тях договор за покупко – продажба по отношение на недвижим имот, с адрес: град В., ж.к. М., бл.**, ет.**, ап.** поради това, че продавача Й. С. Й. е бил неспособен да разбира и ръководи действията си към момента на сключване на сделката.

Установява се, че исковата молба е депозирана в Районен съд – град В. на 11.05.2017 г. и въз основа на нея е образувано гр.д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., 40-ти състав.

От нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 17.10.2016 г., изготвен от нотариус с рег. № 196 в НК и район на действие Районен съд – град В. се установява, че е налице сключен договор за покупко – проджба между Й. С. Й., ЕГН ********** и Х. К. М., ЕГН ********** относно недвижим имот – апартамент № 33, находящ се в град В., област В., ж.к. „М.”, бл.**, ет.**. В него е отразено, че е заплатена договорената цена.

От удостоверение, издадено от „Триус – 3” ЕООД в качеството на управител на ЕС на сграда, находяща се в град В., ж.к. М., бл.155 е видно, че Й. С. Й. е заплатил текущото потребление за периода от 01.08.2018 г. до 30.06.2022 г. като за периода от 01.08.2018 г. до 3

31.03.2023 г. не е подавал уведомление за отсъствие повече от 30 календарни дни.

Прието като писмено доказателство е прието уверение от управителя на ЕС на сграда в режим на етажна собственост, находяща се в град В., ж.к. М., бл.155 – Г. Стефанова, че за периода от 18.10.2016 г. до 01.08.2018 г. имотът е обитаван от Й. С. Й..

Предвид неявяването на Й. С. Й. в съдебно заседание, за да отговори на въпросите, поставени по реда на чл. 176 ГПК, съдът приема за установено, че за периода от 18.10.2016 г. до юли 2022 г. Й. С. Й. е живял на адрес: град В., ж.к. М., бл. **, ап.**, както и че е заявил по гр.д. № ****/2017 г. по описа на Районен съд – град В., че живее в жилището и в апартамента няма ток, тъй като партидата за ток и парно е на Х..

От назначената по делото ССчЕ се установява, че за периода от 31.05.2019 г. до 30.04.2022 г. са издадени фактури за предоставена топлинна енергия и топлоносител за периода от май 2019 г. до април 2022 г. вкл. като общо дължимата сума възлиза на 1162,87 лева като е осчетоводено плащане по фактура, издадена на 31.03.2020 г. на стойност 2,89 лева, поради което оставащата дължима сума е в размер на 1159,98 лева. В експертизата е отразено, че задължението за дължимата лихва за забава върху всяка една стойност на дължимата месечна топлинна енергия възлиза в общ размер на 141,11 лева, с период на олихвяване от 01.07.2019 г. до 20.06.2022 г.

От съдебно техническата експертиза се установява, че отчитането на потребената топлинна енергия се извършва посредством топломер, който е общ за етажната собственост.

Посочва, че топлинната енергия се измерва правилно, доколкото е известно, че метрологична проверка се извършва периодично. Всички дължими суми са правилно начислени като проверовъчните пресмятания практически съвпадат с аналогичните данни, което показва, че методиката за извършване на разпределението на топлинна енергия е приложена правилно.

Дължимите суми по процесните фактури за отопление на имота с партиден номер 19565 за отопление на общите части, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване без месец ноември 2020 г. са правилно начислени. Дяловото разпределение също е извършено правилно и в съответствие с действащата нормативна уредба.

Прието като писмено доказателство е удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Й. С. Й., издадено от Община В., от което видно, че като такъв е регистриран този в град В., ж.к. М., бл.**, ет.**, ап.33. Същите са декларирани като такива съответно на 14.11.2001 г. и от 01.01.2000 г.

Като писмено доказателство е прието удостоверение за постоянен и настоящ адрес на Х. К. М., издадено от Община В., от които се установява, като такъв е ригестриран адреса в град В., ж.к. „В. В.”, бл.**, вх.**, ап.** съответно на 14.06.2002 г. и от 01.01.2000 г.

Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. К. П., от които се установява, че същият живее в град В., ж.к. М. бл.** като е съсед на Й. С., който живее в бл.**. От няколко години се виждали често, защото е работел за баща му. Заявява, че Х. М. живее в „К. г.” в бл.** и не знае да е живяла в кв. М., бл.** и не знае тя да е била собственик на обект в бл.**. Знае, че апартаментът на Й. е на шести етаж. През цялото 4 време Й. е живял на този адрес и не се е местил.

С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съобразяване на действащата нормативна уредба, съдът приема за установено следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 200 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия: За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че общите условия за влезли в сила; 4. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 5. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.