Определение № 600 от 16.02.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 600 гр. Перник, 16.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20241720100770 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх.№ 3592/16.02.2024г., подадена от Р. Х. Х., чрез адв. Т. Х. срещу Р. М. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, чл.23, ал.1 СК, както и имуществените отношения между страните.

Ищцата излага в исковата молба, че с ответника са в граждански брак от 29.12.2007г., първи по ред и за двамата. Сочи, че от брака си имат три непълнолетни деца, а именно: Г.Р.К., родена на 12.03.2009г. с ЕГН:

**********; А.Р.К., родена на 07.07.2017г. с ЕГН: ********** и К.Р.К., родена на 10.09.2019г. с ЕГН: **********. В исковата молба излага още, че децата живеят с нея в наетото им семейно жилище в Г., гр. М., като изключително тя се грижи за тях. Твърди, че от месец септември 2022 г. са във фактическа раздяла и бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен.

Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях брак, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, моли съдът да присъди родителските права изцяло на нея, да постанови режим на лични отношения с бащата, да се произнесе за дължимата издръжка, както и фамилното име на ищцата. Моли съда да се произнесе и по отношение придобитото по време на брака имущество, а също и да възложи ползването на семейното жилице находящо се в гр. ***** на нея до навършване на пълнолетие на най-малкото дете.

1

Съдът, като взе предвид наведените в исковата молба факти за местоживеенето на страните и доказателствата към нея намира, че е налице процесуално отношение с международен елемент, поради което е длъжен да провери международната компетентност на българския съд по повдигнатия спор, както и че при развод по исков ред, е процесуално недопустимо включването на имуществени въпроси и делба на имущество на съпрузите по инерция от стария СК за делба на съпружеска имуществена общност или за определяне на по-голям дял.

Повдигнатият спор попада в обхвата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 г.

Съгласно чл.3 от Регламента, компетентни да разглеждат дела за развод са съдилища в държава членка, в седем вида хипотези: -на чиято територия съпрузите имат обичайно местопребиваване; - или са имали обичайно последно местопребиваване, ако единият от тях все още живее там; ответникът има обичайно местопребиваване;- или при обща искова молба единият от съпрузите има обичайно местопребиваване; - ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял в държавата поне една година непосредствено преди предявяване на иска; -или ищецът има обичайно местопребиваване, ако е живял поне шест месеца преди предявяване на иска и е гражданин на въпросната държава-членка / чл.3 б."а"/. Съгласно чл. 3, б.

„б" от Регламента компетентни да се произнесат по делата за развод са и съдилищата на държавата-членка, чиито граждани са двамата съпрузи.

Независимо, че компетентността е посочена алтернативно и между отделните видове не съществува йерархия, сезираният съд /този пред който е заведено делото за развод/ е длъжен да прецени дали са изпълнени условията на която и да е от хипотезите на чл.3 от Регламента, и да прецени дали е компетентен за разглеждането на спора. Относно предявените искове, касаещи родителската отговорност по смисъла на чл.2, т.7 от Регламента, в случаите, когато е предявен иск за развод, компетентният съд отново се определя по правилата на чл.3 от Регламента по "силата на привличането", тъй като иска за развод обуславя решаването на въпроса за родителската отговорност, съгласно чл. 12, т. 1 б. "а" от Регламента - "Пророгация на компетентност"/ 2

Опр. №38/25.01.2011г. на ВКС по ч. гр. д. № 647/2010г., III г. о./.

Всеки сезиран съд следи служебно за своята международна компетентност съгласно чл.17 от Регламент №2201/2003 /задължението за проверката е императивно, при това както първоначално, така и във всяко положение на делото – служебно или по възражение на страните. Преценката за липса на международна компетентност по спора се обективира, чрез прекратяване на делото, а приемането на международната компетентност по спора може да бъде заявена изрично или мълчаливо- чрез постановяване на акт по същество.

В настоящия случай, се установи, че ищцата и ответникът, както и родените от брака им деца имат обичайно местопребиваване в Г..

В случая с оглед твърдените в ИМ факти и обстоятелства, както и с оглед представените по делото писмени доказателства, не може да бъде направен извод за наличие на нито една от хипотезите, визирани в чл.3 б."а", която да определи компетентността на Районен съд Перник да разгледа делото. От твърденията на самата ищца в исковата молба е видно, че двамата съпрузи са имат обичайно местопребиваване в Г., децата са с двойно гражданство, българско и немско, както и към момента на подаване на исковата молба живеят в Г.. От това следва, че изводът на настоящият състав, че по въпроса за прекратяване на брака между страните - български граждани, променили обичайното си местопребиваване от България в Г. , с обичайно местопребиваване, заедно с родените от брака им деца, където са родени децата и живеят ком настоящият момент, то компетентен да се произнесе е немският съд. Макар, изложените твърдения, че всяка година посещават България не могат да обосноват различен извод, доколкото не се отнасят до обичайното местопребиваване на ищцата и родените от брака им с ответника деца, който въпрос в случая е решаващ при определяне на компетентния съд, който да разгледа делото.

В случая не е налице нито е една от предвидените в чл. 3 от Регламента предпоставки, определяща компетентността на българския съд, поради което съдът намира, че не е международно компетентен да реши възникналия спор, поради което и на основание чл. 17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по делата, свързани с 3 родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 г.

С исковата молба е заявено особено искане с правно основание чл. 389 ГПК, за допускане обезпечение, чрез налагане на възбрана по отношение на семейното жилице находящо се в гр. *****, представляващо апартамент № 18. За да допусне обезпечение на предявен иск съдът, на първо място, следва да установи, че молителят има право за обезпечаване на иска. Такова право той има, когато искът, чието обезпечаване се търси, е допустим, вероятно основателен, както и когато е налице интерес от обезпечаване, т.е. нужда от обезпечаване и посочената обезпечителна мярка е подходяща и оправдана с оглед вида на търсената защита, като следва да се установи кумулативната наличност на посочените предпоставки. Предвид изложеното по – горе, и прекратяване на делото молбата следва да се остави без уважение.

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр. д . № 770/2024 година, по описа на РС Перник, V -ти граждански състав, поради липса на международна компетентност на българския съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. Х. Х., чрез адв. Т. Х. с правно основание чл. 389 ГПК, за допускане обезпечение, чрез налагане на възбрана по отношение на семейното жилице находящо се в гр. *****, представляващо апартамент № 18.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник с частна жалба в едноседмичен срок от нръчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4