Решение № 217 от 06.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. гр.Мадан, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20245430100059 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „******* АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване нищожността на договор за кредит № ****/****** г., като противоречащ на императивни изисквания на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, заобикалящ материално правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с „*******“, чийто правоприемник е ответника ********* АД, договор за кредит № ********* от ******* г. Излагат се твърдения, че договорът за кредит съдържа неравноправни клаузи, като в случая са налице хипотезите на чл. 143, т. 9, т.

10 и т. 18 от ЗЗП. Твърди се, че ответникът е нарушил изискванията на чл. 143, т. 18 във вр. с чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, който задължава доставчиците на финансови услуги да формулират клаузите в потребителските контракти „по ясен и недвусмислен начин“, така че на потребителите да станат ясни 1 икономическите последици от поетото задължение за заплащане на договорна лихва. Твърди се, че банката не е спазила и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, съгласно която „условията по кредитите се формулират ясно и по разбираем за клиентите начин“. Твърди се на следващо място, че клаузата в договора предвиждаща заплащане еднократна такса ангажимент, както и включването на множество застраховки, задължителни по договора, очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение. Сочи се, че липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемателя. В попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е посочен размерът на еднократната такса за оценка на риска, както и размерът на множеството застраховки, задължителни по договора, което означава, че ответникът не е бил запознат с размера на предвидените им размери преди самото сключване на договора.

Твърди се, че предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, както и застраховките представляват скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита, както и застраховките и с тях се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се, че съгласно пар.

1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да са предвидени като такса ангажимент и застраховки в договора, сумата представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е включена в ГПР. Твърди се, че застраховките в размер на 3558.00 лв. не са част от общия размер на кредита.

Сочи се, че в процесния договор кредиторът заблуждаващо е посочил, че общият размер на кредита е в размер на 10 000.00 лв., като съгласно договора е предвидено, че потребителят дължи Застраховка, която се заплаща от кредитополучателят, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита, както и таксата ангажимент. Излагат се твърдения, че според 2 тълкувателното разяснение на СЕС, член 3, буква л) и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка 1 от приложение 1 към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общия размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. Според СЕС незаконосъобразното включване в общия размерна кредита на сумите попадащи в общите разходи по кредита за потребителя, задължително би довело до изчисляване на по - нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общия размер на кредита. Твърди се, че в договора се предвижда ГПР в по - нисък размер от реалния размер на ГПР. Реалният размер на ГПР по кредита се изчислявал, като към лихвата следва да се добави удържаната застрахователна премия.

Чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за кредит, което представлявало недобросъвестна търговска практика. В този смисъл е Решение от 15 март 2012 г. по дело С-453/10 на СЕС, в което е посочено че: търговска практика като разглежданата по делото в главното производство, състояща се в посочването в договор за кредит на по - нисък от действителния ГПР, трябва да се окачестви като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар. Твърди се, че според СЕС заблуждаващото записване на ГПР е елемент, който може да обуслови неравноправността на клаузата за ГПР. Според ищцата, бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се поверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, чиято цел е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжника 3 ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Това задължително съдържание съгласно чл. 11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като към този момент същия следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри. В този смисъл ищеца сочи съдебна практика.

Ищецът твърди, че са нарушени и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗРК, тъй като кредиторът е заблудил потребителят, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 17,17 % е фиксирана и непроменена, като в СЕФ кредиторът е предоставил преддоговорна информация, че дължимата лихва е непроменлива за целия период на олихвяване. Твърди, че по силата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е изначално недействителен заемополучателят дължи да възстанови на кредитора единствено чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други вземания. На това основание, всички плащания, извършени от ответника в изпълнение на процесната нищожна кредитна сделка следва да бъдат отнесени за погашение на единственото действително негово задължение за реституция в патримониума на кредитодателя на вземането му за главния дълг. Поради невключването на таксата и застраховките в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от таксата и застраховките. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът оспорва размера на предявения иск като счита, че в настоящия случай стойността на иска възлиза на 8 469.20 лева /включва такса ангажимент; застрахователни премии и възнаградителна лихва/, като сочи че главницата подлежи на връщане от потребителя независимо от факта, че кредитното споразумение би могло да бъде обявено за недействително. Оспорва твърденията на ищцата, че в процесния договор са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.

9, т. 10 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, като сочи, че от съдържанието на договора е видно, че не са налични подобни клаузи. Сочи, че в чл. 143, т. 10 от ЗЗП се съдържа забрана за договорки, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се 4 запознае преди сключването договора. На страница последна от договора № *********от ******** г., в раздел „удостоверявания“, абзац трети от кредитополучателя е изрично потвърдено, че се е запознал, разбира и приема условията и параметрите на договора за потребителски паричен кредит, отпечатани по - горе и че е запознат с обстоятелството, че подписването на този документ води до встъпване в договорна обвързаност при условията на договор за потребителски паричен кредит, подписан с цел да създаде такава договорна обвързаност. Според ответника очевидно не са налице клаузи, с които ищцата не е имала възможност да се запознае, като както кредитното споразумение, така и застрахователните документи съдържат нейна декларация в противния смисъл и нейния подпис. Ответникът твърди,че са изцяло неоснователни и твърденията за наличие на множество застраховки, задължителни във връзка с процесния договор за кредит, както и за еднократна такса за оценка на риска, като сочи че подобна такса не е договаряна и изисквана от потребителя, както и че е сключена една единствена застраховка „Защита на плащанията“, която не е била предпоставка за отпускане на кредита или усвояването му при предложените параметри. Оспорва като неоснователни и твърденията, че посочения в кредитното споразумение ГПР е неверен, поради невключване в него на таксата ангажимент и застрахователната премия, като сочи, че таксата ангажимент е включена в ГПР. Сочи, че съгласно клаузата на чл. 2 от процесния договор за потребителски кредит, в настоящия случай таксата ангажимент не е дължима във връзка с основното задължение на кредитора да представи заеманата сума за ползване и/или да администрира връщането й от кредитополучателя, а е предвидена по повод допълнителна услуга, различна от така определените главни престации. Съответно категорично не може да се приеме, че е налице нарушение по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че е безспорно и обстоятелството, че са спазени изцяло изискванията на чл. 19, ал.

1 във вр. чл. 19, ал. 2 и §1 т. 1 от ЗПК и не е налице недостатък при изчислението на ГПР, тъй като са използвани действителния размер на кредита и всички разходи за потребителя. В настоящия случай няма основание за включване на застрахователната премия в ГПР, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. На ищцата 5 е предоставен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, в който /т. 3, глава III/ от кредитора изрично е обявено, че за отпускане на предложения заем или усвояването му при предложените условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит. Доколкото кредитополучателят предварително е бил запознат, че застраховката е допълнително предлагана незадължителна услуга, безспорно присъединяването му към застрахователната програма е в резултата на информиран избор. Твърди се, че ищцата е имала правото да се откаже от застраховката /чл. 5.6, изречение последно от Общите условия по застраховката/ без това да доведе до каквито и да било промени по параметрите на заема й или начисляване на допълнителни такси. Нито в договора за кредит, нито в общите условия по застраховката се съдържат клаузи, предвиждащи каквито и да било последици, в случай че застраховката бъде прекратена /поради отказ или преустановяване на плащанията по застрахователната премия/. Обстоятелството, че застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на Ф. А. Б. се доказвало и от сключения между нея и ********* договор за застрахователно посредничество, представен от ответника, в който документ се съдържала декларация на клиента, съгласно която при сключване на договора за застрахователно посредничество ищцата вече е кредитополучател по договор за кредит № ******** от ********г. и като такъв, изрично заявява че приема сключването със застрахователите на предложения й договор. Твърди се, че отпускането на кредита е предхождало сключването на застраховката и възникването на застрахователното правоотношение, поради което последното не е било предпоставка за отпускане на заема или отпускането му при договорените условия. Сочи се, че ******** е бил кредитор по договора за кредит и застрахователен посредник по застрахователното правоотношение, като в качеството си на кредитор е имал правото да получи съответното месечно плащане по кредита, а в качеството на застрахователен посредник е имал законовото задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната премия от застрахования към застрахователя (чл. 337, ал. 2 от КЗ). Поради това в клаузата на чл. 2 от Договор № ********* от ********г. е предвидено изплащане на застрахователната премия едновременно с месечните погасителни вноски. Със същото се постига улеснение и за потребителя като задълженията му по кредитното и застрахователното правоотношения се 6 обединяват и му се спестява ежемесечно извършване на два отделни банкови превода, както и таксите за тях. Впоследствие, сумите постъпили за покриване на застрахователната премия се превеждат на застрахователите. Описаният, в клаузата на чл. 2 от Договора, механизъм за заплащане на застрахователните премии не може да бъде тълкуван в смисъл, че застраховката е условие за отпускане на кредита или усвояването му при разписаните параметри. Същото е недопустимо и с оглед изричното волеизявление на кредитора, че не изисква сключване на договор за застраховка като предпоставка за отпускане на кредита или усвояването му при предложените параметри (т. 3, част III от СЕФПИ). В отговора се твърди, че видно от страница последна, абзац последен от Застрахователния сертификат, на ищцата е предоставен Информационен документ за застрахователния продукт, информация, съгласно Кодекса за застраховането за застрахователя, посредника и за условията по покритите рискове. С цитирания документ и общите условия на застраховката, които ищцата е декларирала, че е получила, прочела и разбрала, на същата ясно и подробно е разяснено, че са налице два договора за кредит и за застраховка, по които са налице отделни разходи, платими едновременно с една месечна вноска е оглед икономия и удобство за всички страни. Ответникът твърди, че договорът за застраховка, макар и сключен във връзка с договора за кредит е самостоятелен договор между кредитополучателя и третото лице - застраховател, като сключването му не е задължително условие за сключването на договора за кредит и за предоставяне на кредитните средства, както и, че единствено за удобство на потребителя е уговорено тя да се заплаща на застрахователя чрез кредитора, като заплащането й е в размера по договора за застраховка, без да се оскъпява с допълнителни плащания извън този й размер. Сочи, че това е съзнателен избор на ищцата, която е уведомена, че има два начина за плащане на застраховката (месечно, както е в процесния случай или еднократно), като еднократно дължимата премия се финансира от Застраховащия - ********. В отговора се твърди, че дължимата се по този договор от потребителя застрахователна премия не е кредитирана от ************. Ако била факт хипотезата на отпуснат кредит за финансиране на застраховка трябвало да е налице еднократно плащане на общия размер на застрахователната премия от Кредитора на Застрахователите (чл. 7, изречение пето от общите условия по застраховката), а не месечни плащания, които са били за сметка на 7 застрахования, както и, че стойността на отпуснатия кредит за покупка на застраховка щяло да е изрично отразена в договора за кредит като самостоятелна величина и в общия размер на заема, а в настоящия случай, както е посочено по-горе, е точно обратното, затова клаузата относно застрахователната премия не е неравноправна. Застрахователната премия не е включена в посочения годишен процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като не е задължителен разход за получаването на кредита. Съответно посочения в договора ГПР е действителния такъв и не е налице нарушение на императивни материално правни норми - чл. 19 ал. 1 и чл. 19 ал. 4 от ЗПК, чрез невярно заблуждаващо потребителя посочване на размера на ГПР, както и действителния негов размер не е над законоустановения максимум. Сочи се, че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не изисква изрично посочване в договора на методиката на изчисляване на ГПР, нито на разходите, включени в него - като същите са и пределно ясни от неговото съдържание, а само взетите предвид допускания, като в случая това са само и единствено базовото допускане по б. „а „ от Приложение 1 към ЗПК, а именно че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват поетите задълженията си по него пълно и точно. Твърди се, че застрахователната премия се връща от кредитополучателя в размера й по договора за застраховка, без да се оскъпява е допълнителни плащания извън този й размер. Застрахователната премия не съставлява задължителен разход по кредита по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, поради което невключването на същата при изчисляване на ГПР по кредита не съставлява нарушение на императивна законова норма на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и размерът на ГПР не е над допустимия максимален размер / чл. 19 ал. 4 от ЗПК /. Ответникът счита за неоснователно и оплакването, че застрахователната премия да е недължима на основание чл. 10а ал. 4 от ЗПК - като и същото - в случай че се приеме за основателно, няма за последица недействителност на договора като цяло, съответно отпадане на задължението за връщане на кредита, ведно е договорната лихва, като същото се отнася и за еднократната такса ангажимент.