Решение № 262279 от 06.04.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 06.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, І Гражданско отделение,

2-ри състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Евгени

Георгиев и секретар Юлиана Шулева разгледа гр. д.

1 348 от 2018 г., докладвано от съдия Георгиев, и

Р Е Ш И:

[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на Б.Г.Д. срещу М.на О.:

1. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет;

2. иска по чл. 49, връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на работещи за Националния военен университет. Б.Д. е със съдебен адрес адвокатско дружество „З.и М.“, гр. София, ул. „******. М.на О. е с адрес в гр. София, ул.

„******. Н.В.У.е с адрес в гр. Велико Търново, бул. „*/******* [2] ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 05.08.2020 г., като на стр. 12 от решението в т. 1 „По иска по чл. 433, ал. 5, връзка с чл. 233, ал 1 от ЗОВСРБ и по иска по чл. 433, ал. 5 от ЗОВСРБ“ числата „433“ да се четат „233“.

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

[4] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 630,45 лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично решението, с въззивната си жалба следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса от обжалваемия интерес. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

МОТИВИ

НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция.

I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1.

На ищеца

[5] Б.Д. е заявил в искова молба от 31.01.2018 г., че от 20.08.1993 г. е работил като в..

На 20.02.2013 г. той е работил в Н.В.У.„В.Л.“ (НВУ) в гр. Долна Митрополия.

[6] Докато е извършвал работа за НВУ, той е получил скъсване на менискус на лявата коленна става. От това Б.Д. е претърпял болки и страдания, които оценява на 40 000,00 лева, а скъсването на менискуса е наложило уволнението му от военна служба и преместването му в гр.

София, от което е претърпял имуществени вреди по преместването за 4 500,00 лева. Министерството на О. (Министерството) е следвало да заплати на Б.Д. 11 922,40 лева обезщетение за вреди от тежка телесна повреда, както и още 45 000,00 лева обезщетение за вредите над този размер. Министерството не е изплатило на Б.Д. такива обезщетения.

[7] От 21.02.2013 г. до 21.10.2013 г. ръководството на НВУ се е държало безпардонно, арогантно, унизително и нечовешки към ищеца, като деканът на факултета в НВУ, за който Б.Д. е работил: го е наричал „измамник“, „симулант“, „мошеник“, „интересчия“; е създавал административни пречки; е възпрепятствал административното производство и съдебния процес.

Началникът на НВУ е уволнил Б.Д. въпреки предписанията на Военнномедицинската комисия за трудоустрояването му. Прекият началник на Б.Д. капитан К.е: възпрепятствал и негативно е влияел на административното производство; насаждал е омраза у колегите към него, предоставял е неверни данни за злополуката. От това Б.Д. е претърпял неимуществени вреди за 30 000,00 лева.

[8] Б.Д. е претърпял и имуществени вреди:

1. за 855,62 лева – разлика между обезщетението за временна неработоспособност, ако Министерството не е спорило, че злополуката е станала по време на работа, и обезщетението за временна неработоспособност, което е получил;

2.

666,77 лева – разликата между обезщетението за безработица, което ищецът е щял да получи, ако Министерството го е осигурявало за 2002 г., и обезщетението за безработица, което е получил.

[9] Министерството не е заплащало обезщетения на ищеца. Затова Б.Д. е искал от съда да осъди Министерството да му заплати: а) 11 922,40 лева обезщетение от 10 брутни възнаграждения за тежка телесна повреда; б) разликата между 44 500,00 лева - пълния размер на вредите от увреждането - и 11 922,40 лева - обезщетение от 10 брутни възнаграждения; в) 3 639,78 лева обезщетение за забава върху 11

922,40 лева от 31.01.2015 г. до 31.01.2018 г. г) 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника; д) 1 522,39 лева обезщетение за имуществени вреди от противоправни действия/бездействия на служители на ответника. Ако съдът приеме, че не Министерството, а НВУ следва да отговаря по исковете, Б.Д. моли съда да осъди НВУ да му заплати посочените обезщетения (исковата молба, т.

I, л. 3-16; становището по проекта на доклад, т. II, л. 552-555; молбата, т. II, л. 561-562; протокола от с. з. на 14.12.2018 г., т. II, л. 565 и л.

567).

2.

На ответниците

2.1.

На Министерството

[10] Министерството е оспорило предявените искове. То е заявило, че:

1. надлежен ответник е не Министерството, а НВУ;

2. злополуката не е призната за тежка и за станала по време на работа;

3. ищецът не е направил 4 500,00 лева разходи по преместването си в гр. София;

4. ищецът не е претърпял твърдените неимуществени вреди;

5. исковете са погасени с изтичането на тригодишна давност. Затова Министерството е искало от съда да отхвърли предявените искове (писмения отговор, т. I, л. 163-166).

2.2.

На НВУ

[11] НВУ е направило идентични възражения на тези на Министерството (писмения отговор, т. II, л. 597-598).

3.

Насрещни твърдения на ищеца

[12] Б.Д. е оспорил писмените отговори на

Министерството. Той е заявил, че:

1.

Министерството следва да отговаря по исковете;

2. злополуката е станала, докато е изпълнявал работа за ответника;

3. той не е могъл да подаде рапорт за определянето на злополуката, като станала по време на работа поради уволнението му от ответника и изключването му от военния резерв;

4.

Наредбата, определяща реда, за признаването на злополуката за станала по време на работа, е нищожна, защото не е имало законова делегация за издаването ѝ (допълнителната искова молба, т. I, л. 260-263).

II. ПО

ПРОЦЕДУРАТА