Решение № 1163 от 10.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000500481 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството e по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. И. Ц. чрез адв. Г. С. срещу решение № 7163 от 27.12.2024 г. на СГС, 22 състав по гр.д.14398/2023 г., с което е отхвърлен като неоснователен искът му срещу Е. Б. Н. иск с правно основание чл. 99 от ЗЗД, във връзка с договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.07.2007 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, и Е. Б. Н., като вземането е цедирано на 30.06.2021г. на „С. Г. Груп“ ЕАД, а в последствие и на ищеца – на 03.06.2022 г., относно заплащане на следното: - сумата от 31 452,83 (тридесет и една хиляди четиристотин петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) лева главница: - сумата от 28 038,47 (двадесет и осем хиляди тридесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева, възнаградителна лихва; - сумата от 9 036,92 (девет хиляди тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки) лева, мораторна лихва; и - сумата от 919,22 (деветстотин и деветнадесет лева и двадесет и две стотинки) лева - банкови такси.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответника Е. Н. чрез адв. Б. Л., в който се твърди неоснователност на всички оплаквания.

Няма отправени доказателствени искания от страните. Съдът е уведомил страните, че ответникът по иска има качеството на потребител, поради което съдът има задължение и служебно да се произнесе по неравноправността на договор за потребителски кредит № ***, сключен на 20.07.2007 г. с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД (предишни наименования „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА“ АД и „Юробанк и ЕФ Джи България“ АД) и допълнителни споразумения от 01.07.2010 г., 04.02.2011 г., 14.09.2011 г., 01.07.2020 г.

Служебно е назначена от съда и изслушана в с.з. от 25.09.2025 г. ССЕ на вещото лице 1

В. Д. П., със следните задачи: 1. Като вземе предвид лихвен процент според договора за кредит от 20.07.2007 г. в размер на 7.45 %, вещото лице да изчисли с постъпилите суми колко са непогасените вноски към 20.04.2023 г., като посочи поотделно главници, лихви, такси. При същия лихвен процент да изчисли и само главници и лихви /без такси/? 2. Да изчисли при същия лихвен процент непогасените главници за периода от 02.01.2020 г. до 22.12.2023 г., както и непогасените лихви за периода от 02.01.2020 г. до 22.12.2023 г.? 3. Да изчисли оставащите вноски за главница към 20.04.2023г. с падежи след тази дата?

В съдебно заседание и в писмени защити, представени съответно на 03.10.2025 г. и в заседание, въззивният жалбоподател ищец чрез адв. С., а ответникът чрез адв. Л., поддържат изложените до момента позиции, не възразяват по приемането на заключението на ССчЕ.

Жалбоподателят възразява срещу тълкуването на чл. 2, ал. 2 от ЗКИ и чл. 3а от ЗКИ, предложено от ответника. В чл. 2, ал. 2 от ЗКИ е посочено, че банката може да извършва и дейности посочени в т. 12 от същата разпоредба, ако са включени в нейния лиценз, а именно: придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), като тези дейности следва да бъдат включени в нейния лиценз единствено за целите на чл. 1, ал. 1 от същия закон с цел да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и с цел оповестяване на информация от страна на БНБ в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките. Т.е., тази разпоредба регулира дейността на банките като изключително важен фактор за съществуването на гражданския и търговския оборот в държавата, но не засяга гражданските и търговските отношения позволени от закона. Нелогично било твърдението на ответника, че „дори банка не може да извърши такава дейност, ако няма лиценз за това“.

Ищецът бил придобил с лични средства процесното вземане за сумата от 265000 лева, заплатени по банковата сметка на цедента „С.Г. Груп“ ЕАД в деня на нотариалното изповядване на сделката, което е потвърдено от цедента по настоящото дело, включително и това, че договорът за цесия е влязъл в сила на 03.06.2022 г. Всички подписани от банката и кредитополучателя допълнителни споразумения са действителни и не съдържат неравноправни клаузи. Всъщност банката нееднократно била предоставяла гратисни периоди на кредитополучателя, и дори с последното споразумение е обезсилила настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като страните са договорили нов погасителен план при изключително благоприятни условия за кредитополучателя. От друга страна, ищецът след придобиването на вземането, на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 8 от допълнителното споразумение от 30.06.2020 г. е обявил цялото вземане по договора за кредит за предсрочно изискуемо.

Ответникът по жалбата поддържа, че физическо лице не може да бъде носител на вземане по договор за кредит. Договорът за цесия е нищожен поради противоречие със закона. В подкрепа на доводите се посочват разрешенията на ТР № 1/2020 от 15.03.2024 г. на ОСНК по т.д. № 1 от 2020 г., с което било отменено т.нар.

„лихварство“ като престъпление. След като кредитирането чрез публично набрани средства е лицензионно, то следва и че събирането на този дълг обратно следва също да е лицензионно. Същата и дори по-голяма обществена опасност, от това публично набраните средства да не се раздават за кредити от лице без разрешение, важи според писмената защита на ответника и за обратното им събиране. Следователно далеч поважно било лицето, което събира задължението да е лицензирано, тъй като лошото събиране на публично набраните средства, вложени в кредити, можело дори повече да увреди вложителите и публичния интерес.

2

Новоприетият закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, изрично регламентирал проблемите, свързани с това кое лице, чрез какъв лиценз, може да извършва каква дейност, свързана с кредити. До приемането на закона и предвиждането на тази възможност, законът не е допускал договор с такъв предмет.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден.

По делото се установяват следните факти. Между Е. Б. Н. и „Българска пощенска банка” АД е сключен договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. за предоставяне на потребителски кредит за текущи нужди, в размер на 30 000 лв.

Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 300 месеца, считано от 30.07.2007 г. Кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска - 220.72 лева с падеж на всяка вноска всяко 30-то число на месеца, след датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, плюс договорна надбавка от 0.45 пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП за жилищни кредити в лева е в размер на 7%. Годишната лихва е в размер на 7.45%. При начисляване на лихвите, месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360 дни (чл.3, ал.4 от договора). Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателят заплаща на банката следните такси: - такса за управление – 1,5% върху размера на разрешения кредит – еднократно при първо усвояване; - в началото на всяка следваща година, считано от датата на откриване на заемната сметка, кредитополучателят заплаща годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на непогасената главница. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, опредЕ. в ал. 1 от на чл. 3 от договора за кредит, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.

С допълнително споразумение към договора за кредит от 01.07.2010 г. страните са предоговорили условията на договора, като са съставили нов погасителен план. На 27.01.2011 г. и 04.02.2011 г. са сключени две нови допълнителни споразумения. И трите споразумения са подписани след писмени молби от кредитополучателя. На 14.09.2011 г., както и на 30.06.2020 г. са подписани още две допълнителни споразумения. С последното допълнително споразумение страните декларират, че направените от банката изявления за предсрочна изискуемост губят своята сила и не пораждат действие, като задължението се връща в редовност и погасяването става по нов погасителен план. В него са посочени задълженията към 30.06.2020 г.: 32537.39 лева - просрочена главница; 1968.03 лева - просрочени лихви по редовна главница; 10.82 лева - просрочени лихви по просрочия; 26070,70 лева - просрочени лихви по редовна главница (задбалансови); 9036.92 лева - просрочени лихви по просрочил (задбалансови); 919.22 лева - просрочени такси; 60.00 лева - разноски по кредита.

На 30.06.2021 г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като продавач (цедент), и „С.Г.

ГРУП“ ЕАД, като купувач (цесионер), е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), вписан в Служба по вписванията - гр. София като акт № 18, том XXV, вх. peг.

№ 39926/30.06.2021 г., с който договор „С.Г. ГРУП“ ЕАД на основание чл. 99 от ЗЗД е придобило от банката вземането по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. така, както е описано в допълнителното споразумение от 30.06.2020 г.

3 заедно с всичките привилегии, обезпечения (втора по ред вписана ипотека), и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Кредитополучателите са уведомени за същото прехвърляне на вземанията на 18.08.2022 г. по реда на чл. 99, ал.

3 от ЗЗД. Кредитополучателят не е правил плащания към този нов кредитор.

На 03.06.2022 г. между „С.Г. ГРУП“ ЕАД като продавач (цедент), и ищеца С. И. Ц. като купувач (цесионер), е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), вписан в Служба по вписванията - гр. София като акт № 68, том XXXIV, вх. peг. № 55767/26.07.2022 г., с който договор С. И. Ц. на основание чл. 99 от ЗЗД е придобил от цедента процесното описано по-горе вземане по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. с всички допълнителни споразумения към него, и заедно с всичките привилегии, обезпечения (втора по ред вписана ипотека), и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето на вземанията на 18.08.2022 г. чрез адв. К. ((л. 149 от делото на СГС).

След като плащане от Е. Н. не е последвало, с уведомление, получено от длъжника на 20.04.2023 г., кредиторът С. И. Ц. е обявил цялото си вземане по договор за потребителски кредит № *** от 20.07.2007 г. и всички допълнителни споразумения към същия договор за предсрочно изискуемо, дължимо и подлежащо на незабавно плащане в пълния му размер (главница, лихви, такси и разноски).

Пред СГС са изслушани са две заключения на ССчЕ (основно и допълнително) на вещо лице И. Д..

Пред настоящата инстанция са висящи въпросите валиден ли е договорът за цесия между „С.Г. ГРУП“ ЕАД и ищеца (валидността на първия договор за цесия не е спорна пред САС), неравноправни ли са клаузите за лихви в договора за потребителски кредит, валидни ли са допълнителните споразумения, как следва да се отразят на погасителните вноски плащанията, извършвани от ответницата, може ли ищецът да обяви предсрочна изискуемост на договора за кредит, погасени ли са по давност вземанията.

При изложените по-горе факти се обосновават следните изводи.

Доколкото е свързана с материалноправната легитимация на ищеца, на първо място ще бъде разгледана действителността на договора за цесия между него и „С.Г. ГРУП“ ЕАД. Неоснователни са доводите на ответника, поддържани и пред настоящата инстанция. Вярно е, че в чл. 2, ал. 2 от ЗКИ е посочено, че банката може да извършва дейности посочени в т. 12 от същата разпоредба, ако са включени в нейния лиценз: придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), като тези дейности следва да бъдат включени в нейния лиценз единствено за целите на чл. 1, които са да се осигури стабилна, надеждна и сигурна банкова система и защита интересите на вложителите, както и с цел оповестяване на информация от страна на БНБ в областта на пруденциалното регулиране и надзор върху банките. ЗКИ регулира дейността на банките, техните отношения с вложителите, с кредитополучателите, с ползвателите на платежни услуги, както и с държавата. ЗКИ не отменя принципа, според което това, което не е изрично забранено, е позволено в сферата на гражданското право. Като е решила да прехвърли свои вземания, банката е изчистила портфейла си, за да предоставя по-добри услуги в другите си дейности.