Решение № 57 от 17.06.2020, Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 57 17.06.2020 година гр. Хасково

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД

ХАСКОВО гражданско отделение, четвърти състав на …………....първи юни..……………….……две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :

СЪДИЯ : АННА ПЕТКОВА

С участието на секретаря…………Красимира Николова…………….……..….

И прокурора ……………………………………………………………..…...…… като разгледа докладваното от съдия Петкова……………….……………….. търговско дело ……….№ 110 по описа за 2019 година……....…………..……,

За да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от З.Х.Ю., Н.М.М. и Т.Х.Н., с която се предявяват срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – С. обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание 432 ал. 1 вр. чл.

429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Тримата ищци претендират сумите от по 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 26.06.2017 година и настъпилата смърт на техния наследодател и дядо Н.М.Н.. Претендира се и законната лихва върху тези главници, за периода от 26.09.2018 година до окончателното разплащане. Прави се искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.

Ищците твърдят, че са внуци на Н.М.Н. с ЕГН **********, бивш жител на с. Г. Г., Хасковска област – пострадал и починал в резултат на ПТП, настъпило на 26.06.2017 година. Според ищците, пътно транспортното произшествие е настъпило при следната фактическа обстановка: Около 19:00 часа на 26.06.2017 година водачът на „Ф.В.“ с per.

№ ***** М.

М.М. с ЕГН ********** се движил с управляваното от него МПС по главната улица - „Девети май“ на с. Г. в посока с. Долно Г.. Осъществявал движението с нормална скорост, но приближавайки ляв завой в посоката си на движение, натиснал педала на газта. Това довело до рязко ускорение на скоростта до 64, 80 км/час точно по време на завоя. Поради това, М. загубил контрол над управляваното от него превозно средство. По същото време Н.М.Н. се връщал от дома на сина си Х. ***, където гостувал. Малко след 19:00 ч. пострадалият Н. се насочил към центъра на селото, вървейки отляво по пътя в посока север-юг непосредствено до бордюра, тъй като тротоарът бил силно затревен. Върху него връхлетял автомобилът „Ф.В.“ с per. № *****, управляван от М. и последвал удар. Съприкосновението било между предна дясна част на колата и предна дясна част на тялото на пешеходеца. След удара тялото на пострадалия паднало върху предния капак и стъкло на процесния автомобил, след което се ударило в предна дясна част на паркирания в близост л.а. „Форд“, преметнало се през горния багажник и паднало до кол от мрежата, където се установило по очи в затревената площ на източния тротоар.

Вследствие на произшествието пострадалият получил съчетана травма - черепно мозъчна с масивен травматичен кръвоизлив и оток на мозъка, шийна

- с разкъсване на шийни мускули и кръвонасядания, гръдна травма - със счупване на ребра двустранно и контузия в средостението, травма на крайниците - счупване на дясно бедро, подбедрица, таза. На място пристигнали полицейски органи и медицински лица от СМП, но смъртта на Н. настъпила на път за болницата в гр. Хасково. Причина за леталния резултат била съчетаната травма като водеща била черепно - мозъчната с бързо развилия се кръвоизлив, което довело до спиране на дишането и сърдечната дейност. Неизбежната смърт била в причинно-следствена връзка с описаното произшествие. Причина за възникване на инцидента била навлизането на процесния автомобил в ляв завой със скорост от 64, 80 км/час, която била по-висока от критичната за поднасяне. На водача М. била извършена физикохимическа експертиза, която установила наличието на алкохол от 1.12 промили в кръвта му. По този начин, според ищците, водачът М. при управление на МПС нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на техния праводател Н.М.Н., като деянието било извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.12 промила.

По случая било образувано досъдебно производство № 608/2017 година по описа на РУ-Хасково, по което бил привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем водачът на л.а. „Ф.В.“ с per. № ***** – М. М.М. с ЕГН **********. А с присъда № 14 от 15.03.2018 година, постановена по НОХД № 24/2018 година по описа на Окръжен съд - Хасково, влязла в законна сила на 30.03.2018 година, М. М. бил признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б. „б“ пр. 1 **. ал. 1 **. чл. 342 ал. 1 НК.

Ищците, твърдят, че са внуци на Н.М.Н., като З.Ю. и Т.Н. са деца на Х.М. – сина на починалия, а Н.М. е дъщеря на М.М. – също син на пострадалия. В резултат на смъртта на Н.М.Н. и тримата претърпели и продължавали да търпят неимуществени вреди, причинени поради внезапната загуба на дядо им. Това трагично събитие предизвикало у тях душевна болка, шок, скръб, чувство на гняв и безпомощност, отчаяние, тревожност, интензивно вътрешно напрежение, загуба на смисъл от съществуване, отчужденост и емоционална неустойчивост. Дядо им бил морална опора за тях, а връзката между дядото и внуците се характеризирала с взаимна обич, уважение, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Внезапната смърт на Н.М.Н. довела до непоправима и непреодолима липса, която завинаги променила ищците. Мъката и страданията им продължавали и до настоящия момент, а преживяваният стрес от настъпилия инцидент дали отражение в поведението и взаимоотношенията им със семейството, близките и колегите им. Считат, че по правилата на чл. 52 ЗЗД, справедливо обезщетение от понесените от тях неимуществени вреди е по 26 000 лева за всеки от тях.

Ищците твърдят, че отговорността за причинени вследствие на процесното ПТП **еди се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „Бустрад Виена Иншурънс Груд АД, по полица № BG/03/116002617967, сключена на 10.10.2016 година и срок на покритие от 12.10.2016 година до 11.10.2017 година. Във връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, с писмо вх.

№ 3430/ 13.07.2018 г. била отправена претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач, за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение. До момента, въпреки изтеклия срок и представяне на всички изискани от застрахователя документи, все още нямало произнасяне по искането.

Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочват претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди пряко към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенците за обезщетение са съединени с тези за обезщетение за забава по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главницата се претендират от 26.09.2018 година – датата, на която е изтекъл 15-дневнияк срок по чл. 497 ал. 1 КЗ за произнасянето от ответника по заявената щета. На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, с уточняващата молба, ищците посочват банкови сметки за изпълнение на паричните задължения.

В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва ги по основание и размер.

Признава наличието на застрахователното правоотношение по застрахователна полица №

BG/03/116002617967 за процесното

МПС. В същото време заема позиция, че съдът следва сам, на база събраните по настоящото дело доказателства, да прецени дали са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по тази полица. Настоява, че не е изяснен механизмът на ПТП и в тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Н.М.Н..

Акцентува на факта, че пострадалият се движил по пътното платно, т.е. в нарушение на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Освен това, той могъл да забележи приближаващия се автомобил и следвало да положи грижи да избегне ПТП. В тази връзка моли за намаляване размера на обезщетението съгласно чл. 51 ал. 2 ЗЗД. Второто възражение на ответника е за липса на материалната легитимация у ищците - те не попадали в кръга на правоимащите лица да получат застрахователно обезщетение, тъй като не било налице цитираното в ТР № 1/2018 година на ВКС изключение. На трето място, дружеството-ответник намира претендираните размери на обезщетенията за прекомерно завишени и несъответстващи на принципа по чл. 52 ЗЗД. Въвеждат се възражения и в частта претенцията за обезщетението за забава: ответникът настоява, че е налице забава на кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва на основание чл. 409 КЗ. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани или, евентуално, за постановяване на решение при приемане на възражението за съпричиняване. Претендира деловодните разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова молба, в която поддържа всички въведени с ИМ доводи и искания. Настоява, че наличието на деликт се установява с влязла в законна сила присъда, която била задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 ГПК. Освен това, позовава се на сключена между дружеството-застраховател и М.М. (син на починалия при ПТП) спогодба от 02.05.2018 година, която според ищците съдържала признание от страна на застрахователя на реализирания деликт и останалите елементи от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД. Ищците оспорват довода на ответника за съпричиняване. Настояват, че пострадалият пешеходец се е движил правомерно – противоположно на посоката на движението на процесното ПТП и най-близко до лявата граница на пътното платно. Твърдят, че използването на тротоара за пешеходци било невъзможно към датата на ПТП поради обилното му затревяване и наличието на разположени по него препятствия. Противопоставят се на довода, че пешеходецът е могъл да възприеме МПС-то и да го избегне. Оспорват и останалите доводи на ответника – те попадали в кръга на правоимащите лица да получат застрахователното обезщетение, тъй като търпели болки и страдания; претендираните от тях обезщетения не били прекомерни с оглед трайната съдебна практика, която цитират.

В срока по чл. 373 ал. 1 ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който поддържа становището си по делото, направените възражения и искания.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С присъда № 14/15.03.2018 година, постановена по НОХд

№ 24/2018 година по описа на Окръжен съд Хасково, влязла в законна сила на 30.03.2018 година, М. М. *** е признат за виновен в това, че на 26.06.2017 година в село Г., Хасковска област, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Ф.В.“ с регистрационен номер **** **, нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 1 и чл. 21 ал. 1 от Закона за движението по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Н.М.Н., бивш жител ***, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343 ал. 3 пр. 1 б.“б“ **. чл.

342 ал. 1 НК.

Видно от представените и приети като доказателства удостоверения за наследници, З.Х.Ю., Н.М.М. и Т.Х.Н. са внуци на загиналия при ПТП Н.М.Н..

Дружеството-ответник признава наличието на застрахователното правоотношение по застрахователна полица № BG/03/116002617967 за процесното МПС - „Ф.В.“ с per.

№ *****, управлявано на процесната дата от М. М.М. с ЕГН **********. Това обстоятелство се установява и от представената по делото полица.

По делото е назначена и извършена комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Съдът намира заключението на вещите лица Е. и Апостолов за пълно, компетентно и обективно, поради което го кредитира изцяло. Посоченият от тях механизъм на ПТП изцяло кореспондира с този, приет в наказателното производство и обсъден в мотивите към присъдата.

По делото са събрани гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Изложеното от ищците в обстоятелствената част на исковата молба сочи на предявени в условията на субективно съединяване искове на увредените лица срещу застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.