Определение № 571 от 05.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Георгиева като разгледа докладваното от Петя Георгиева Частно търговско дело № 20261100900057 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба за издаване на европейска заповед за плащане по реда на чл.625 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и Регламент (ЕО) №1896/2006 г.

Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане по молба на Т.Р.А.. срещу ответник Р. Д., със седалище в Ирландия за сумата от 250 евро за обезщетение за закъснял полет FR8428 от Венеция – София за пътник П.Г., както и лихва върху него за периода от 31.03.2023 г. до 10.01.2026 г. в размер на 91, 10 евро.

С молбата се твърди, че молителят е кредитор съгласно договор за цесия от 27.02.2023 г., сключен между него и пътника, за което длъжникът бил уведомен на 02.03.2023 г. с поканата за доброволно изпълнение.

Съдът, след като разгледа подадената молба и приложените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

За да се издаде европейска заповед за плащане следва да са изпълнени изискванията на чл.2, чл.3, чл.4, чл.5 и чл.6, както и чл.7 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. за създаване на процедура за европейска заповед за плащане. Регламентът въвежда унифициран механизъм за събиране на безспорни вземания по трансгранични дела, гарантиращ еднакви условия на кредиторите и длъжниците в рамките на ЕС, използване на стандартни форми, които да улеснят администрирането и обработката на данните, като същевременно предвижда и прилагане на процесуалното право на държавите членки по отношение на процесуалните въпроси, които не са изрично уредени в него (чл. 26). Съгласно разпоредбата на чл.3 от Регламента, за да е налице основание за приложението му е необходимо съдът да е сезиран с разглеждане на "трансграничен случай", който попада в "териториалния обхват" на Регламента. Предвид едностранния характер на производството, сезираният съд е длъжен служебно да следи за наличието на международна компетентност. Компетентността се определя в съответствие със съответните правила на Общността – Регламент /ЕО/ № 1215/2012 г.

Съдът намира, че в случая българският съд не е международно компетентен да издаде заповед за плащане възоснова на сезиращата молба. Във Формуляр А като основание за 1 компетентността на българския съд е посочен код 02, съгласно който компетентен е съда по местоизпълнение на договора за въздушен превоз. В настоящия случай молител е дружество, вписано в **********а ответник – ирландско дружество. Посочването на лице в Република България в код 04 от формуляра, без да е ясно процесуалното му качество по делото и при липсата на доказателства, които да го легитимират да получава изпълнение вместо кредитора не променя извода, че компетентен да издаде заповед за изпълнение е съдът по местоизпълнение на паричното задължение, а именно съдът по местоживеене на кредитора.

Молителят твърди да се легитимира като кредитор в качеството си на цесионер на вземане за обезщетение за закъснял полет, но от доказателствата по делото не се установява цесията /с реф № 14507/ да съобщена на Р. Д., със седалище в Ирландия. Видно от представеното изходящо писмо на цесионера, то не съдържа данни за датата и начина на изпращането му, няма данни за получаването му от превозвача и на коя дата, поради което не може да се приеме, че към настоящия момент за длъжникът е възникнало задължение да плати на цесионера процесното обезщетение. Това е така, тъй като по отношение на длъжника цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

С оглед на изложеното, в случая не са налице предпоставките на чл.6 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г. , поради което искането на молителя за издаване на европейска заповед за плащане, обективирано във формуляр А, подаден по реда на чл.7, пар. 1 от Регламента и чл. 625, ал. 1 от ГПК следва да бъде отхвърлено.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№2722/14.01.2026 г. за издаване на европейска заповед за плащане в полза на ТравелРефънд АпС с идентиф. Код 39330571, гр.Копенхаген бул.“******** срещу Р. Д. идентиф.код 104547, със седалище в Ирландия за сумата от 250 лева, дължима поради неплащане обезщетение на пътник по Регламент 261/2004 за закъснял полет № FR8428 от Венеция – София за пътник П.Г., прехвърлено с договор за цесия.

ДА СЕ ВРЪЧИ на заявителя формуляр Г по приложение IV за отхвърляне на молбата по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета с посочен код 04 като основание за отхвърляне на искането.

Определението не подлежи на обжалване, по арг. на чл.11, т.2 от Регламент (ЕО) №1896/2006г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2006 г.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2