Определение № 776 от 19.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. София, 19.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Частно касационно гражданско дело № 20268003100480 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. К. срещу въззивно определение на САС, с което са прекратени исковете му като недопустими.

В изложението към частната касационна жалба се поставя въпрос дали ЕКПЧОС е част от ПЕС и нарушаването на правото по чл.6 ЕКПЧОС представлява ли основание на иска по чл.

2в ЗОДОВ.

За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС установи следното: ищецът е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди за това, че по предявен иск пред Административен съд- София Област бил получил разпореждане с указания за плащане на 10лв. държавна такса, както и поради това, че по повод обжалване на това разпореждане, ВАС бил приел, че това разпореждане, с указания за плащане на 10лв., не подлежало на обжалване. Искът за обезщетение е предявен срещу АССО и ВАС като солидарни длъжници.

САС е приел, че исковете са недопустими, доколкото съдиите притежават функционален имунитет, поради което съдилищата не могат да отговарят по чл. 49 ЗЗД като възложители на работа.

Пори така установените обстоятелства, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване.

Първо, по всяко дело отделно се преценяват предпоставките за освобождаване от държавна такса. Освобождаването от държавна такса по едно дело, не е предпоставка за освобождаване от държавна такса по всяко следващо дело, образувано от същия ищец.

Второ, разпореждането на съда, с което се дават указания за плащане на държавна такса, не е преграждащо и не подлежи на обжалване.

1

Тези две процесуални правила от вътрешното право не са пречка за развитие на процеса, поради което обективно не биха могли да нарушават правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Следователно обстоятелствата по исковата молба не обуславят квалификация на иска по чл. 2б ЗОДОВ.

ХОПЕС не се прилагат пряко, а само във връзка с нарушение на друга съюзна правна норма съгласно чл. 51 ХОПЕС. В случая не се твърди, че съдът при приложението на съюзна правна норма е нарушил правото на справедлив процес, следователно обстоятелствата по исковата молба не квалифицират иска по чл. 2в ЗОДОВ.

Категорично се приема и че съдилищата не носят отговорност по чл. 49 ЗЗД за действията на съдиите, защото съдиите са независими при упражняване на функциите си, не отговарят по чл. 45 ЗЗД, освен за извършено престъпление, и съдилищата не се явяват възложител на работа спрямо тях. Доколкото искът по чл. 45 ЗЗД срещу съдия е недопустим заради наличието на функционален имунитет, то и искът по чл. 49 ЗЗД ще е недопустим, тъй като е обусловен от отговорността по чл. 45 ЗЗД.

В обобщение, предявеният иск е недопустим, поради липса на правен интерес, САС е постановил определението си в съответствие с практиката на ВКС, откъдето следва, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2629/13.10.25г., постановено по ч.гр.д. 2198/25г. на САС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2