Определение № 97 от 10.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 97 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Антония К. Роглева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20245001000237 по описа за 2024 година

Производство по чл. 248 ГПК.

Настоящето дело е образувано по повод жалби на двама от тримата ищци и ответника против постановено по т. дело № 1067/2021 г. по описа на Старозагорския окръжен съд решение № 264 от 27.07.2023 г.

Ищцата П. Б. С. е обжалвала същото в частта отхвърляща исковата й претенция за сумата от 30 000 лв. равняваща се на разликата между дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди от 130 000 лв. и присадените 100 000 лв.

Ищцата Б. С. го е обжалвала частта отхвърляща исковата й претенция за сумата от 25 000 лв. равняваща се на разликата между дължимото й се обезщетение за неимуществени вреди от 65 000 лв. и присъдените 40 000 лв.

Ответникът З.А.Д."Д.Б.Ж.*"“ АД, ЕИК ***, гр. С. пък е обжалвал същото в осъдителните му части, както следва:

- По отношение присъденото обезщетение на П. С. за сумата от 80 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените 100 000 лв. и дължимите й се 20 000 лв.,

- По отношение присъденото обезщетение на Б. С. за сумата от 30 000 лв. равняващи се на разликата между присъдените 40 000 лв. и дължимите й 1 се според него 10 000 лв.

- По отношение присъденото обезщетение на третия ищец Н. С. за сумата от 3 000 лв. равняваща се на разликата между присъдените 5 000 и дължимите му се 2 000 лв.

С постановеното решение съдът е присъдил допълнително на Б. още 8 000 лв., като решението в останалите отхвърлителни и осъдителни части е било потвърдено.

С оглед този изход на делото и съобразно чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА съдът е приел, че застрахователното дружество следва да заплати на процесуалния представител на ищците за осъществената безплатна правна помощ в производството пред ПАС възнаграждение в размер на 11 388 лв. с ДДС и го е осъдило да стори това.

В срока по чл. 248 от ГПК застрахователното дружество е подало молба по чл. 248 от ГПК. В нея то иска намаление на така определеното възнаграждение с довод, че ДДС върху адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда, защото се касае за безвъзмездна доставка на услуга.

Изразено е становище и че съдът не се съобразил с решение СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/ 22 г. и е определил прекомерно възнаграждение дори и без ДДС съобразявайки се с Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Насрещната страна е подала отговор, в който е посочено, че молбата е неоснователна.

По повод на същата на първо место следва да се спомене, че основанието за плащане на възнаграждението по чл. 38, ал.2 от ЗА е сключеният между адвоката и страната по делото договор. Той е безвъзмезден в случаите, при които не се пораждат предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА. В случаите, при които тези предпоставки са налице и се определя възнаграждение плащането се прави на адвоката от насрещната страна, но в полза на лицето по чл. 38, ал.1 от ЗА, което е страна по делото и договора за правна помощ. Размерът на дължимото възнаграждение се определя от съда към момента, в който се извършва преценката за наличието или липсата на предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. приключване на устните състезания.

В случая пред ПАС това е станало на 24. 01.2025 г.

Казаното обаче не значи, че то с оглед чл. 38, ал. 2 от ЗА следва да се 2 определи в размер не по - нисък от този посочен в действащата към този момент редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Това е така по причина, че според направеното с решение от 25.01.2024 г. на СЕС постановено по дело № С-438/2022 г. тълкуване на чл.

101, §2 на ДФЕС, вр. с чл. 4, § 3 на ДЕС определените с Наредбата минимални размери на възнагражденията не са задължителни и не обвързват съда. Това сочи, че при определяне на справедливия им размер съдът трябва да изхожда единствено от фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството извършена работа от адвоката. Наредбата следва да се ползва само за ориентир относно начина на остойностяване на адвокатския труд.

Съобразно същата дължимото възнаграждение с оглед размера на допълнително присъдената суми и размерите, за които жалбата на застрахователя е отхвърлена е в размер на 9 370 лв. В случая ПАС не счита, че фактическата и правна сложност на делото е съществена. Наред с това основната работа по събиране на доказателства и излагане на правни аргументи е извършена пред Сз ОС като пред ПАС последните единствено са преповторени. Това сочи, че минималният размер по Наредба е прекомерен като дължимия такъв следва да е наполовина, т.е. сумата от 4 685 лв.

Относно това дали върху нея трябва да се начислява ДДС е нужно да се посочи, че основанието за плащането й по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА е сключеният между адвоката и съответното лице договор.

Той, както се спомена по- горе е безвъзмезден в случаите, при които не се пораждат предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА и тогава е логично с оглед чл. 2, ал.1, т.1 от ЗДДС да се приеме, че тази доставка на услуга по смисъл на чл. 8, вр. с чл. 9 от ЗДДС е необлагаема и за адвоката извършил услугата не възниква задължение за внасяне на ДДС.

Не така стоят нещата в случаите, при които за престираната от адвоката услуга се определя възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА. При определяне на такова с влязло в сила решение същото става дължимо на адвоката.

Плащането действително са прави от другата страна, но то по силата на закона се извършва в полза на лицето по чл. 38, ал.1 от ЗА и доставката на услуга вече има възмезден характер. Извършването на същата по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС става факт с наличието на влязло в сила решение уважава напълно или частично исковата претенция на лицето по чл. 38, ал.1 от ЗА.

3

Това е момента на извършване на т.н. облагаема доставка и моментът, в който данъкът по смисъла на чл. 82, ал.1 от ЗДДС става изискуем от съответното данъчно задължено лице извършител на доставката- адвоката. Той от своя страна се начислява върху данъчната основа. В случая това е цената на престираната от адвоката услуга, която се определя от съда с постановяване на решението и е логично върху същата да се калкулира и ДДС при условие, че то е изискуемо от доставчика. Данъчната фактура се издава от съответния доставчик /адвокат/ в момента, в който простирането на услугата завърши, т.е. влизане в сила на съответното осъдително решение.

Това води до извод, че върху споменатата по- горе сума следва да се начисли ДДС, т.е. ответното дружество следва да заплати на адвоката осъществил безплатна правна помощ за производството пред ПАС сумата от 5 622 лв. с ДДС.

Определеното с решението възнаграждение не е такова, което налага то да се измени, като на адв. К. вместо сумата от 11 388 лв. с ДДС се присъди сумата от 5 622 лв. с ДДС.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ постановеното по в. т. дело № 237/2024 г. по описа на ПАС решение № 402 от 11.11.2024 г. в частта, с която З.А.Д."Д.Б.Ж.*"“ АД, ЕИК ***, гр. С. е осъдено да заплати на адв. П. К. от САК, на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и представителство на ищците пред въззивната инстанция в размер на 11 388 лв. с ДДС в следния СМИСЪЛ:

ОСЪЖДА З.А.Д."Д.Б.Ж.*"“ АД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на адвокат П. К., гр. К. ул. „С. *** адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за предоставена безплатна адвокатска помощ на П. Б. С., ЕГН **********, Б. С.

С., ЕГН ********** и Н. С. С., ЕГН ********** в производството пред Пловдивския апелативен съд в размер на 5 622 лв. с ДДС.

Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5