Решение № 725 от 13.04.2020, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

РЕШЕНИЕ

№ 725 гр. Пловдив, 13 април 2020 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: Милена Несторова - Дичева при секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3380 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Алекс-2003“ЕООД,

ЕИК115794489, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.Пловдив – юг № 382К, вх.Б, ет.2, представлявано от управителя Е. Г. К., против РА № Р-16001618007174-091-001, издаден от А. А. Д. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.С. Г. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в потвърдената му с Решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив част за непризнат данъчен кредит в размер на 6 541,90 лева ведно с прилежащите лихви в размер на 2 352,84 лева.

Твърди се незаконосъобразност на оспорения РА като издаден в противоречие с решение на СЕС по дело С-18-13.

На следващо място се излагат подробни доводи, че противно на приетото от приходната администрация, в конкретния случай е налице предаване на стоките по посочените фактури като същите са индивидуализирани като описание в самите фактури.

Освен това се сочи и че стоките по процесните фактури се използват пряко в дейността на жалбоподателя.

В крайна сметка се претендира отмяна на оспорвания ревизионен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебно заседание, процесуалният представител на дружеството жалбоподател, адв.И., поддържа жалбата.

Претендира направените по делото разноски. В постъпили по делото писмени бележки са изложени подробни съображения.

Ответникът по жалбата – Директора на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр.Р., е на становище, за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В постъпила под делото писмена защита излага подробни съображения.

Съдът, като разгледа становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения срок, от лице притежаващо правен интерес от така направеното оспорване, срещу подлежащ на оспорване акт, след реализиране на задължителното обжалване по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е РА

№ Р-16001618007174-091-001/18.07019 г., издаден от А. А. Д. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и Г.

С. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП гр.Пловдив в потвърдената му с решение № 581/07.10.2019 г. на Директора на Д“ОДОП“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП част за непризнат данъчен кредите в размер на 6 541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

Самата ревизия, в частта си предмет на разглеждане в това производство, е с обхват ЗДДС за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., като развилият се спор е за непризнатия данъчен кредит в размер на 6 541,90 лева, с прилежащи лихви в размер на 2 352,84 лева.

Следва да се отбележи, че, за да не признаят правото на приспадане на данъчен кредит органите по приходите са приели, че по фактури издадени от конкретни доставчици не е доказана доставка на стоки по смисъла на ЗДДС.

Следователно спорът в настоящото производство се концентрира върху това дали е налице реална доставка.

Въз основа на констатираните факти и обстоятелства, при извършените насрещни проверки на доставчиците, органите по приходите са направили извод, че липсват безспорни и конкретни доказателства за извършване на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.

В крайна сметка, на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1, чл.6, ал.1 от ЗДДС, с мотиви за липса на реално осъществени доставки на стоки поради липса на годни доказателства за прехвърлянето на собствеността е отказано правото на приспадане на данъчен кредит като РА е потвърден от Директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като са споделени изводите на ревизиращите по отношение на доставчиците „Димекс-М“ЕООД гр.София и „Любоел груп 1“ЕООД гр.София.

По отношение на доставчика „Димекс-М“ЕООД гр.София е отказан данъчен кредит по 4 фактури от м.11.2015 г. и м.12.2015 г. с общ размер ДДС 3 150 лева с предмет на доставките строителни материали.

С оглед установяване реалността на доставките, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, но дружеството не е открито и не е представило каквито и да било доказателства за доставките. От страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите и фискални бонове за извършени плащания. Отбелязаните във фискалните бонове данни са на касов апарат, регистриран в НАП за обект в гр.София, ул.“Ангел Кънчев“ №18А. в регистрационните данни като тип на обекта е посочено „обект за ТЕ със строителни материал“, а като наименование на обекта – „офис“. Според дистанционно подадената от този касов апарат в НАП информация на датите на издаването на процесните фактури не са генерирани отчети, а първите генерирани отчети след тези дати са на стойности многократно надвишаващи стойностите по посочените фактури.

В тази връзка от жалбоподателя са изискани писмено по реда на ДОПК доказателства за доставките, в т.ч. документи за физическото предаване/приемане, документи или писмени обяснения относно транспорта на стоките но такива не са представени.

При проверка на наличната в НАП информация относно този доставчик се установява, че посочените фактури са отразени в подаденияв НАП дневник за продажби; през периода на издаването на фактурите в дружеството – доставчик не е имало действащи трудови договори; според подаваната от общините в НАП информация дружеството не е декларирало притежавани недвижими имоти; според подаваната от КАТ в НАП информация през периода ноември – декември 2015 г. дружеството е имало леки автомобила, 2 ремаркета за леки автомобили и 2 товарни автомобила Рено Трафик; в подадените в НАП дневници за покупки и продажба като предмет на доставки по различните фактури е посочено „стока“ или „услуга“ без да е посочен вида на стоката/услугата каквото е изискването на чл.113 ал.2 и 3 от ППЗДДС и съответните приложения. При тези данни приходната администрация е приела, че не може да се направи извод за извършваната от дружеството дейност. Освен това, след проверка в ТР е констатирано, че за процесния период няма публикуван ГФО.

По отношение на доставчика „Любоел груп 1“ЕООД гр.София е отказан данъчен кредит по 2 фактури от м.11.2015 г. и м.12.2015 г. с общ размер ДДС 3 391,90 лева с предмет на доставките строителни материали.

С оглед установяване реалността на доставките, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, но дружеството не е открито и не е представило каквито и да било доказателства за доставките. От страна на жалбоподателя са представени копия на фактурите и фискални бонове за извършени плащания. Отбелязаните във фискалните бонове данни са на касов апарат, регистриран в НАП за обект в гр.София, ул.“Дедеагач“ №8. В регистрационните данни като тип на обекта е посочено „обект за ТД с други стоки“, а като наименование на обекта – „магазин“. Според дистанционно подадената от този касов апарат в НАП информация на 23.11.2015 г. е генериран отчет на стойност съвпадащ със стойността на фактура № 125/23.11.2015 г. , а за 29.12.2015 г. не е генериран отчет, а първият генериран отчет след тази дата на 30.12.2015 г. е на стойност многократно надвишаваща стойността на другата фактура.

В тази връзка от жалбоподателя са изискани писмено по реда на ДОПК доказателства за доставките, в т.ч. документи за физическото предаване/приемане, документи или писмени обяснения относно транспорта на стоките, но такива не са представени.

При проверка на наличната в НАП информация относно този доставчик се установява, че посочените фактури са отразени в подадения в НАП дневник за продажби; през периода на издаването на фактурите в дружеството – доставчик не е имало действащи трудови договори; според подаваната от общините в НАП информация дружеството не е декларирало притежавани недвижими имоти; според подаваната от КАТ в НАП информация през периода ноември – декември 2015 г. дружеството е имало 2 леки автомобила; в подадените в НАП дневници за покупки и продажба като предмет на доставки по различните фактури е посочено „стока“ или „услуга“ без да е посочен вида на стоката/услугата каквото е изискването на чл.113 ал.2 и 3 от ППЗДДС и съответните приложения. При тези данни приходната администрация е приела, че не може да се направи извод за извършваната от дружеството дейност. Освен това, след проверка в ТР е констатирано, че за процесния период няма публикуван ГФО.

Именно на база тези фактически установявания в хода на ревизионното производство е изведен извода за липса на реалност на процесните доставки. Прието е, че се касае за родовоопределени вещи, които не са индивидуализирани, не е доказано прехвърлянето на стоките т.е. не се установява реалното им престиране.

В хода на съдебното производство са допуснати и приети СТЕ и основна/допълнителна ССЕ. Разпитан е и един свидетел.

Видно от показанията на св.И.тя си спомня доставянето (разтоварването) на процесните материали вкл. факта, че част от тях и към момента се намира във „външен склад“ на жалбоподателя, находящ се непосредствено до паркинга, който управлява тя.

Съдът кредитира заключенията и по двете съдебни експертизи като неоспорени от страните и компетентно дадени.

Съобразявайки тези заключения, съдът намира изводите на приходната администрация за неправилни, а оспореният РА за незаконосъобразен предвид следното:

Противно на приетото от приходната администрация, настоящият състав на Административен съд Пловдив приема, на база приетите по делото съдебни експертизи, че стоките по процесните фактури са индивидуализирани в достатъчна степен и същите са реално престирани предвид следното:

Видно от заключението на ВЛ по ССЕ

(основно и допълнително) всички заприходени материали, закупени от доставчиците „Димекс- М“ЕООД и

„Любоел груп“ЕООД се изписани счетоводно. Към 31.12.2015 г. няма налични от процесните материали и консумативи. Материалите и консумативите са изписани за изграждането на обект „Беломорски“ и са отнесени в сметка 611 Разходи за основна дейност. В случая сметката стои на салдо във връзка със строителството на обект без Акт 16 и включва въпросните суми (разпит на ВЛ – л.1995 на гърба).

В допълнителното си заключение ВЛ изрично сочи, че е прегледало движение по аналитичност на сметка 304 Стоки и е констатирало, че има осчетоводени по партидите и други материали, но те са с различни параметри от процесните. В разпита си в последното съдебно заседание ВЛ изрично посочва, че е гледала по първични документи, сравнила ги е с процесните и не е открила идентични стоки освен наличните.

Според заключението по СТЕ, в процесните фактури фигурират закупени строителни материали, които от 2015 г. досега вероятно са вложени в извършени СМР, които представляват скрити работи и не могат да бъдат установени визуално на обектите към настоящия момент. Такива са кабелите, замазката, металните профили, лента за уплътняване. Други представляват консумативи – пирони. ВЛ е извело извод, че материали и консумативи от тези видове са присъщи на строителството на такива обекти като построените от жалбоподателя. ВЛ е установило на място като налични 5 вида стоки, изброени по процесните фактури – 2 вида бордюри, рустик блокове, павета и тротоарните плочи.

В таблица на л.2011 по делото е направило сравнение между доставените количества по процесните фактури, описаните в инвентаризационния опис на жалбоподателя количества и установените на място.

От сравнението в таблицата е видно, че бордюрите от процесните фактури все още не са вложени всички или една част от тях са вложени, но са останали запаси на обекта в кв.“Беломорски“ Бордюрите 500/160/80 мм са налични в обекта. Част от бордюрите 600/160/80 мм са налични (600 бр.), а други са вложени (720 бр.). От вложените 720 бр. видими и измерени на място в двата обекта на жалбоподателя – в кв.“Беломорски“ и в ЖР“Тракия“ се доказват общо 270 бр. Останалите, по информация на управителя на дружеството, са употребени за ремонти на тротоари и направа на паркинги на построените сгради, които се експлоатират и съответно амортизират. Рустик блоковете за по-голяма част от доставените са все още налични. От доставените 792 бр. налични са 720 бр. По информация на жалбоподателя, неналичните блокове са употребени за текущи ремонти в построените обекти. Доставените павета не са вложени и цялото количество, закупено по процесните фактури е налично в двора на обекта в кв.“Беломорски“. По-голяма част от доставените плочи са вложени и остатъкът, намиращ се в обекта в кв.“Беломорски“ е малък“ (доставени 2400 бр., налични 200 бр.). В двата обекта – в кв.“Беломорски“ и в ЖР“Тракия“ са положени общо 4300 бр. плочи за 390 кв.м. настилка. Възможно е за изпълнените тротоари в двата обекта да са употребени тротоарни плочи от доставените по процесните фактури. ВЛ изрично при разпита си при приемане на заключението е отговорило, че по така представените фактури е успяло да индивидуализира стоките.