Присъда № 53 от 08.04.2026, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 53/08.04.2026 година, постановена по НОХД № 399/2025г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с ДП № 100/2024г. по описа на ГПУ-Болярово, с който подсъдимият Х. А. /H. А./, гражданин на Либия, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 20.07.2024г., в района на гранична пирамида №218, находяща се в землището на с.Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез служебния му защитник - адв.Ж. К. Г. от АК-гр.Ямбол, по негово изрично искане, направено в хода на ДП в дадените от него обяснения в качеството му на обвиняемо лице и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Г. от АК-Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия Х. А. обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия Х. А. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК да му бъде наложено наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 255.65 евро.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия Х.

А., в лицето на адв.Ж. Г. в хода на устните прения изтъква съображения за недоказаност на обвинението, като визира, че показанията на разпитаните по делото свидетели не са успели да докажат категорично, че именно нейният подзащитен – Х. А., е извършил инкриминираното деяние и то точно на посочената дата и на посочената гранична пирамида, отбелязА. в обвинителния акт. Поради това адв.Г. пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й. Алтернативно, в случай, че все пак съда прецени, че подсъдимият Х. А. е извършил вмененото му престъпление, то адв.Г. пледира да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, като подс. Х. А. бъде признат за виновен, но да не бъде наказван, тъй като подзащитния й е влязъл в стрА.та ни, за да се възползва от правото си на убежище съгласно Конституцията на Р. България.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:

Подсъдимият Х. А. е роден на ********** г., в гр. гр.Т., Либия и е гражданин на тази стрА.. Съгласно обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279, ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият поради влошената икономическа и обществена обстановка в родината си решил да напусне Либия като намерението му било да се придвижи до Италия, където желаел да потърси по-добър живот и да се установи. Заедно с други 6-ма свои сънародници, които имали същото намерение понеже не разполагали с надлежните документи, които да им позволят влизането през границата и пребиваването на територията на някоя от страните - членки на Европейския съюз, още в гр.Т., Либия, преди да предприемат придвижването си, се свързали с кА.лджии, които срещу сумата от по 2 500 евро на човек е следвало да го преведат нелегално от Р.

Турция през Р. България за Р. Сърбия, а от там за Р. Италия.

1

В изпълнение на договорката с кА.лджиите около датата - 10.07.2024 г. подсъдимият Х. А. напуснал законно родината си по произход – Либия, като със самолет заедно с остА.лите 6-ма негови сънародници, които също се договорили с кА.лджиите, се придвижили до гр.Истанбул, Р. Турция.

На 18.07.2024 г. същата група от седем граждани на Либия, които били само от мъжки пол и между които бил и подсъдимият Х. А., била събрА. на указано им от кА.лджиите място в гр.Истанбул. От там заедно с един водач от неустановен произход групата била качена на микробус, с който потеглили от гр.Истанбул в посока към турскобългарската граница. Пътували няколко часа, след което стигнали до гориста местност, където автомобилът ги оставил, а подс. Х. А. и сънародниците му от групата продължили пеша, водени от водача, който се ориентирал в посоката с ползване на навигацията на телефона си. Когато групата стигнала до възпрепятстващото съоръжение /ВС/, което Република България била издигнала по границата си с Република Турция - т.нар. ограда, състояща се от телена мрежа в долната си част и бруно от бодлива тел в горната си част, по указания на водача всички спрели и остА.ли на място, изчаквайки удобно време за преминаване през съоръжението. През това време водачът им обяснил, че след преодоляване на съоръжението, ще преминат на територията на Р. България и срязал отвор във възпрепятстващото съоръжение.

На 20.07.2024 г. рано сутринта преминавайки през предварително направения отвор (дупка) във възпрепятстващото съоръжение, подсъдимият Х. А. влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №218, находяща се в землището на с.Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, без разрешение на надлежните органи. По същото време и по идентичен начин остА.лите 6-ма спътници на подсъдимия от групата също влезли на територията на Република България, водени от водача. След това групата чужди граждани продължили да вървят, водени от водача на българска територия през гориста местност. Така вървели пеша до 05.00 часа сутринта на 22.07.2026 г., когато водачът им казал да спрат на място, намиращо се в близост до асфалтов път. В този момент в близост до групата спрял полицейски автомобил и всички заедно с подсъдимия Х. А. били задържани, а водачът успял да избяга.

Междувременно, на същата дата – 22.07.2024г. за времето от 21.00 часа на 21.07.2024 г. до 09.00 часа на 22.07.2024г. разпитаният по делото като свидетел И. Г. Г. – на длъжност *** в ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово, бил назначен като старши на гранично-полицейски наряд, заедно с негова колежка – Ж. И.. Към 05.00 часа двамата получили обаждане от старши ГПН/СПТН 407 – мл.инсп.Ж. Ж., че в района на местността „Татар дере“ в землището на с.Стефан Караджово, общ.Болярово, е забелязал група от 7 лица отговарящи на рисковия профил на нелегален мигрант. Свидетелят Г. заедно с колежката си И. се насочили към посоченото място със служебен полицейски автомобил, където установили седемте лица чужди граждани и след кратко преследване, успели да ги задържат. Едно от лицата получило гърч и свидетелят и колежката му И. повикали Спешна помощ чрез дежурния. На място пристигнал екип на Спешна помощ, прегледали го и го взели за лечение, а другите лица-чужди граждани били задържани, тъй като отговаряли на рисковия профил за мигранти – не говорили български език и били без документи за самоличност. Впоследствие задържаните лица-чужди граждани били конвоирани до помещение за временно задържане в ГПУ-Болярово.

От показанията на свидетеля Ж. С. С. /служител в ГПУ-Болярово при РД“ГП“гр.Елхово на длъжност ст.пол. в ГОДГ/, се установи, че около 07.00 часа, т.е. преди приключване на нощната му смяна, започваща от 21.00 часа на 19.07.2024г. до 09.00 часа на 20.07.2024г., в хода на извършената периодична проверка по българо-турската граница, в района на 218 гранична пирамида, находяща се в землището на с.Шарково, общ.Болярово, обл.Ямбол, е било установен прорез /дупка/ в долната част на възпрепятстващото 2 съоръжение, както и следи от стъпки на множество лица, с направление от Р. Турция към вътрешността на стрА.та ни.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.

Лицето се идентифицирало с имената: - Х. А. (H. А.), роден на **********г., в гр.Т., Либия, гражданин на Либия, с начално образование, неженен, безработен, с адрес в гр.Т., Либия, без документи за самоличност. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на ДП. Така установената във фазата на ДП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената в материалите по ДП справка за съдимост, с рег.№ 251112005000493489 от 12.11.2025 г., издадена от БС при Районен съд-Елхово чрез ЦАИС „Съдебен статус“, се установи, че подсъдимият Х. А. не е осъждан.

Във връзка с извършеното търсене на подсъдимия за призоваването му за датата на разпоредителното заседание, от представените писмо с рег.№105450-4636/14.11.2025 г. на Началника на Отдел СДВНЧ-Любимец и от докладна записка с рег.№ 351р-27469/26.11.2025 г. от мл.експ. при РУ на МВР – Свиленград, се установи, подсъдимият във връзка с подадена молба за международна закрила, е бил изведен на 05.08.2024г. и предаден на ТЦ-Пъстрогор, където е бил регистриран, но почти веднага след регистрацията си е напуснал центъра.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2, предл.ІІ-ро вр. с ал.1, т.2 от НПК, с които същият изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелите И. Г. Г. /на длъжност *** в ГОДГ при ГПУ-Болярово към РД“ГП“гр.Елхово/, и Ж. С. С. /служител в ГПУ-Болярово при РД“ГП“гр.Елхово на длъжност ст.пол. в ГОДГ/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г. и С., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подс.Х. А. са съдържими фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на открИ.ето на подсъдимия и спътниците му в местността „Татар дере“ в района на с.Стефан Караджово, общ.Болярово два дни след преодоляването на ВС на държавната граница на 20.07.2024 г. и последвалото им задържане на 22.07.2024г.

Показанията на разпитаните свидетели И. Г. Г. и Ж. С. С. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индикации за предубеността на свидетелите. Показанията на тези свидетели кореспондират с остА.лия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите Г. и С. факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и в тази им част напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, който сочи, че деянието е извършено на 20.07.2024г., описва подробно механизма на преодоляване на възпрепятстващото съоръжение – през отвор в долната му част, какъвто е констатирал свидетелят С.. От своя стрА. изложените от свидетеля Г. в показанията му обстоятелства са пряко относими към мястото, времето и начина на открИ.е на подсъдимия, като установен в района на местността „Татар дере“ в района на с.Стефан Караджово, общ.Болярово заедно с още 6 чужди граждани и последвалото задържане на чуждите граждани от служители на РД“ГП“гр.Елхово. Съпоставени с обясненията на подсъдимия показанията на св.Г. напълно 3 кореспондират с изложената от Х. А. фактология по открИ.ето от граничните полицаи на групата от 7 чужди граждани, преминали незаконно на територията на стрА. ни и последвалото им задържане. Поради това съдът не възприе доводите на защитата, че обвинителната теза се подкрепя единствено и само от самопризнанията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняемо лице при снемане на обясненията му във фазата на ДП, както и че не са налице други годни доказателства, установяващи по несъмнен начин извършването от подс. Х. А. на вмененото му престъпление по чл.279, ал.1 от НК.