Решение № 84 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ил. Цветков

Членове:

Петко Ив. Минев

Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601977 по описа за 2024 година за да се произнесе прецени следното:

С присъда № 21 от 11.06.2024г., постановена по НЧХД № 158/2023 г., Районен съд – Асеновград, III н.с., е признал подсъдимaта П. Б. М. с ЕГН **********, за невинна, в това че на 29.12.2022 г. в гр. Асеновград, обл.

Пловдивска, е казала нещо унизително за честта и достойнството на К. А. М. в негово присъствие, като го нарекла „***“, както и го е напсувала с израза „***“, като обидата е била нанесена публично и тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна, на основание чл.9, ал.2 от НК и чл.304 от НПК, я е оправдал изцяло по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Съдът е признал подсъдимата П. Б. М. с ЕГН **********, за невинна, в това че на 29.12.2022 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, се е заканила с престъпление против личността на К. А. М. и това заканване да е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.1 от НК.

1

Съдът е осъдил подсъдимата П. Б. М. да заплати на частния тъжител и граждански ищец К. А. М. сумата от 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на осъщественото на 29.12.2022г. противоправно поведение, вследствие на нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на същата, като за разликата над уважения размер до претендирания размер от 1800 лв. е отхвърлил гражданския иск като недоказан.

Съдът е отхвърлил приетия за разглеждане по делото граждански иск до пълния му предявен от частния тъжител и граждански ищец К. А. М., общо в размер на 1200 лв., против подсъдимата П. Б. М. за причинени неимуществени вреди в резултат от извършено на 29.12.2022 г. престъпление по чл.144, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане като неоснователен.

Съдът е осъдил подсъдимата П. Б. М. да заплати на частния тъжител К.

А. М. сумата от 680 лева, представляваща разноски направени от него по водене на делото.

Съдът е осъдил подсъдимата П. Б. М. да заплати по сметка на Районен съд- Асеновград сумата в размер на 50лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Съдът е постановил приложените по делото като ВД – компакт диск EMTEC CD-R”, /лист 14 от съдебното дело/ и 1бр. флаш памет „Kingstone” 2GB, /лист 120 от съдебното дело/ да се върнат на частния тъжител К. А. М., след влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил приложеният към СТЕ експертиза един брой компактдиск /лист 96 от съдебното дело/ да остане в кориците на делото, след влизане на присъдата в сила.

Присъдата е обжалвана от подсъдимата П. М., чрез защитника й – адв.

И. П., в гражданско-осъдителната й част, с която подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител сумата от 300 лв., съставляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, в резултат на осъщественото на 29.12.2022г. противоправно поведение, вследствие на нанесената обида, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.12.2022 г. до 2 окончателното изплащане на същата, както и разноски в размер на 680 лв., извършени в производството, като се прави искане първоинстанционният акт да бъде отменен в тази му част, като бъде отхвърлена изцяло заявената претенция за заплащане на неимуществени вреди. Претендират се разноски.

Подсъдимата П. Б. М. не се явява в съдебно заседание. Защитникът й – адв. И. П., моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена в гражданско-осъдителната й част, а в останалата й част да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Съдебният акт е обжалван като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и явно несправедлив, от частния тъжител К. А. М., чрез повереника му адв. Й. Д., с искане да бъде отменен, като бъде постановена нова присъда, с която подсъдимата П. М. да бъде призната от настоящата инстанция за виновна по така повдигнатите й с тъжбата обвинения и да бъде уважен гражданския иск. Алтернативно се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция частният тъжител, чрез повереника си, поддържа въззивната жалба и направените с нея искания.

Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция правилността на постановената присъда по така направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:

Съставът на Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Настоящият адрес, на който и живее подс. М., представлява четириетажна жилищна сграда, находяща се в ***, с по един апартамент на етаж, както и приземен етаж, в който има отделни стаи и два гаража.

Строежът на сградата се проточил през годините, като през 1981г. били построени приземният и първите два етажа от къщата, а останалите два етажа по-късно. От тогава апартамента на втория етаж и единия гараж, били собственост на свидетелите В.А. М. и А. Г. М., като те освен, че живеели в къщата, подържали двора и останалите общи части. Докато бил дете, при тях живеел техния син-тъжителя К. А. М.. От около десет години, апартаментът 3 на първия етаж се обитава от семейството на св. Н.Г.С., като те били собственици на втория гараж. След извършено през 2010г. надстрояване на къщата, в апартамента на третия се установили св. Г.Х. М., съпругата му-подс.

П. М. и техния син. Успоредно с апартамента, тяхна собственост била и една от стаите намиращите се в приземието. Впоследствие бил изграден и четвърти етаж на къщата, като след навършване на пълнолетие, там отишъл да живее тъжителя К. М.. Известно време след това, при него се установили да живеят св. Х.М.Д. и нейния малък син, дете от предходен брак. В резултат на съвместното съжителство с тъжителя К. М., св. Д. родила второ дете. През пролетта на 2023 г. родителите на тъжителя продали апартамента на втория етаж, като се преместили да живеят на друг адрес в гр. А.. Докато живеели на *** обаче, независимо от роднинската връзка със св. Г. М. (той се явявал техен племенник) те имали известни претенции към него и семейството му. Част от тези претенции били финансови, касаещи приземната стая на св. Г. М. и произлизали от по-големия принос на родителите на тъжителя в първоначалния строеж на къщата. От друга страна, тъй като обитавали от много по-отдавна къщата и подържали двора, те имали претенции и относно начина на ползването на някои от общите части, като се дразнели от вещите които семейството на техния племенник оставяло там. От трета страна, поради честото пускане на музика в апартамента на св.Г.Х. М., тъжителят и неговите родители имали претенции и относно спазване на режима за нощната тишина.

От страна на св.Г. М. и съпругата му, имало възражения относно отглежданите от родителите на тъжителя котки на двора и тяхното допускане на стълбите.

Въпреки роднинската връзка между хората, с течение на времето, тези взаимни претенции предизвикали напрежение между двете семейства, като това влошило и отношенията между тях. Родителите на тъжителя, чийто апартамент се намирал непосредствено под този на семейството на св. Г.Х. М., се дразнели от всеки шум, независимо дали той бил предизвикан от музика или от тропането на малолетното им дете. Въпреки забележките, живеещите на третия етаж си продължавали да пускат музика, но все пак се стараели да спазват определения след 22.00 часа режим за нощна тишина. От своя страна, родителите на тъжителя продължавали на хранят котките на двора. Тъжителят К. М. бил в течение на всичко случващо се в къщата, като той самия изпитвал неприязън към членовете на семейството на подс. П. М.. Макар и да не бил оправомощен от никой за това, тъжителят М. пък имал претенции за начина на 4 паркиране на колите отвън на улицата, като си позволявал да отправя забележки към съседите. Поведението и отношенията между живущите в къщата станали достояние и на св. Д., но с течение на времето, тя приела нещата такива каквито са. На 29.12.2022г. около 20.00 часа, св.Г.Х. М. и съпругата му подс. П. М. си били в къщи, където звучала музика от канал пуснат на телевизора. По същото време, тъжителят и цялото му семейство се прибрали от гр. Пловдив. Още с прибирането си в къщи, тъжителят и св. Х. Д. чули звука на музиката идваща от апартамента под тях. Нивото на звука, възприето като високо, подразнило тъжителя и св. Д., но на първо време те не предприели никакви действия. След като станало 22.00 часа, а музиката не спирала, тъжителя решил, че трябва да „вземе нещата в свои ръце“, като слезе на долния етаж и да направи забележка на живущите там. Познавайки много добре характера на подсъдимата и на нейния съпруг, наред с влошените отношения и съмненията за употреба на алкохол, тъжителят имал и определени представи, каква може да е ответната им реакция. Отчитайки тези обстоятелства, тъжителят решил освен забележката, да направи и запис чрез мобилния си телефон, който да използва при необходимост като доказателство. След като взел в ръка телефона си, тъжителят слязъл по стълбите на площадката на третия етаж, където започнал да удря по входната врата на апартамента на Г. и П. М.и. Шума предизвикан от тъжителя М. бил възприет от намиращите се вътре хора, като вратата била отворена от св. Г. М..

Тъжителят бил озлобен, като виждайки св. Г. М., най-напред го запитал „Какви са те“, а в последствие го упрекнал, като му заявил, че са ниско интелигентни. Св. Г. М. бил облечен само по-бельо, като изненадан и неподготвен за тази среща с братовчед си, нямал време за реакция. Тъжителят знаел, че св. Г. М. има онкологично заболяване и е претърпял операция свързана с отстраняване на бъбрека, като актуалното му състояние изисквало от него най-малкото да въздържа от преки физически контакти с хората. По тази причина въпреки, че тъжителя явно го предизвиквал, св. Г. М. бездействал. Липсата на реакция, мотивирало тъжителя да започне да се заяжда и да провокира св. Г. М., като на няколко пъти му казал „Тебе те е страх от мен“ и „Хайде удари ме“, както и му заявил, че нищо не може да му направи. Шумът от предизвиканата от тъжителя разправия, бил възприет, както от неговите родители, а така и св. Н.С., които трима също се намирали в домовете си. Караницата ги мотивирала да излязат на стълбите за да разберат 5 какво се случва навън. Първа излязла св. В.А. М. и след като разпознала гласовете на разправящите се, тръгнала към източника по стълбите нагоре.

Разправията идваща от горния етаж станала причина да излезе и св. Н.С., която също поела нагоре. Същото направил и св. А. Г. М., който с известно забавяне, излязъл и тръгнал след съпругата си. Шумът от същата разправия станал причина и св. Х. Д. да излезе на площадката на четвърти етаж като тя обаче тръгнала надолу. Подс. П. М. също се намирала в домът си, като тя освен удрянето по входната им врата, чула и отправените от страна на тъжителя М. реплики към Г. М.. Представите които имала изградени за личността на тъжителя М. станали причина, подс.М. да възприеме неговото поведение спрямо Г. М., като провокация. Липсата на по-адекватен отговор на тази провокация, предвид влошеното здравословно състояние на Г. М., мотивирали подс.П. М. към по решителната намеса от нейна страна.

Появявайки се на входната врата, тя установила, че макар предизвикан и афектиран, съпругът й определено се въздържа да влезе във физически контакт с тъжителят М.. В същото време се установило, че тъжителят М. държи в ръка мобилния си телефон, с който явно снимал на видео случващо се. Горните обстоятелства извадили извън контрол подс.П. М., още повече, че нито тя, нито съпругът й били съгласни да ги записват по този начин. В резултат на това, подс.П. М. нарекла тъжителят М. „***“ и „***“, както и го напсувала на майка. Наред с горното, като отговор на отправените спрямо св.