Решение № 4413 от 14.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4413 гр. София, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211110141685 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

14.03.2025 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 41685/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК.

С Решение от 17.07.2023 г. постановено по гр. д. № 41685/2021 г. по описа на СРС, II Г. О., 153-ти състав е допуснато извършването на съдебна делба на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния 1 директор на АГКК, с адрес: с. ******************, с площ от 1219 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с номер по предходен план: 68, кв. 17а, парцел IV, при съседи имоти с идентификатори: ***, ***,

***, ***, представляващ УПИ IV-68, кв. 17а, със съседи по регулационен план: ул. „Р“, УПИ III-67 от кв. 17а, УПИ IV-67 от кв. 17а, ул. „Л“; 2) сграда с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***************, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 60 кв. м., брой етажи: един, с предназначение: селскостопанска сграда; 3) сграда с идентификатор. *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-28/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: с. ***************, която сграда е изградена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 111 кв. м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, между Б. Т. М., С. Ж. А – П и З.

Ц. Г., при следните квоти в съсобствеността: 1/2 ид. ч. за Б. Т. М., 1/4 ид. ч. за С. Ж. А – П и 1/4 ид. ч. за З. Ц. Г..

Решението във фазата по допускане на делбата (т. нар. първа фаза) не е обжалвано и е влязло в сила на 28.10.2023 г.

В открито съдебно заседание от 26.02.2024 г. (протокол на л. 178) ищецът Б. Т. М. е изразил становище, че делбата следва да се извърши чрез формиране на два дяла, съобразно със заключението на СТЕ и възлагане на дял II в коляното на ответниците С. Ж. А – П и З.

Ц. Г..

В открито съдебно заседание от 17.06.2024 г. (протокол на л. 202) процесуалният представител на ответника С. Ж. А – П изразява несъгласие за поставяне другия дял I общо в коляното им заедно с ответника З. Ц. Г., тъй като е с влошени отношения с него, а същият обитавал втория етаж от къща, находяща се в посочения в СТЕ дял I, а ищцата обитавала първия етаж, както и че дял I значително надхвърлял по стойност дял II. Иска имотите да бъдат изнесени на публична продан.

Ответникът З. Ц. Г. не е изразил становище относно начина на извършване на делбата.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СРС, 156-ти състав е сезиран с конститутивен иск по чл. 34 ЗС.

Производството е във фазата е във втората фаза на делбата – по извършване на делбата.

Приложено е писмо от Столична община, район „Искър“ с вх. № 328442/16.10.2024 г., в което е изразено становище, че по заключението на СТЕ имота е поделяем в две неравностойни части, поради което главния архитект на район „Искър“ не излага 2 мотивирано становище по чл. 201, ал. 3 ЗУТ.

Прието и неоспорено е заключението на СТЕ и допълнителна СТЕ, което изяснява, че процесните две сгради – ид. *** и ид. *** са неподеляеми. Вещото лице е изяснило, че поземлен имот с ид. *** може да се раздели на два отделни УПИ, като е обособило два дяла:

- Дял I, в който ще попаднат 693 м2 от ПИ с ид. ***; сграда с ид.

*** (не е предмет на настоящото производство), Сграда с ид. ***;

Сграда с ид. *** и БАРАКА (не е предмет на настоящото производство).

Граници на Дял 1 - ул. „Р" (ид. ***), ул."Л" " (ид. ***), ПИ с ид.

07106.1419. 683 и новообразуван имот - Дял 2 от имот с ид. ***.

- Дял II, в който ще попаднат 526 кв. м. от ПИ с ид. ***; сграда с ид.

*** (не е предмет на настоящото производство) и навес (не е предмет на настоящото производство). Граници на Дял 2 - ул."Л" " (ид. ***), ПИ с ид.

07106.1419. 683, ПИ с ид. 07106.1419. 684 и новообразуван имот - ДЯЛ 1 от имот с ид.

***. Експертът е посочил, че стойността на новообразуваните имоти е както следва: Дял I – 225 203 лева, Дял II – 104 986 лева. Вещото лице дава заключение, че е възможно да се учреди сервитут за преминаване през ПИ с ид. *** и ползване на септичната яма, който да обслужва жилищната сграда с ид. *** (не е предмет на настоящото производство), с площ от 65,30 м2, на стойност 6 686 лв. Към заключението са приложени заключения и скици на процесните имоти, включително с оглед направеното обособяване по дялове и методиката на оценка.

От заключението на допълнителната СТЕ се изяснява, че процесното дворно място може да се раздели на две отделни УПИ, като с изрично е посочено, че за да същите да отговарят на изискванията за площ след да са: 1) с площ от 526 кв. м. и лице от 29,60 м. откъм ***); 2) с площ от 693 кв. м. и лице откъм ул. „Р“ (дял I от приложение № 1). Изрично е изяснено, че при това положени, ако дял I е за ищеца, то следва да се учреди прави на преминаване, което е на стойност в размер на 6686,00 лева, което при изчисления за дела на ответника за пространството около сградата, за което се учредява право на преминаване в полза на ищеца е на стойност от 6347,00 лева. Вещото лице изрично е изготвило точки по предложения начин за делба на ПИ, както и е изготвил скица в тази насока, вкл. досежно правото на преминаване.

Съдът, при извършена преценка на заключението на СТЕ и заключението на допълнителна СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице е недоборосъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.

При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 ГПК, което има сила на присъдено нещо относно лицата, които имат право на дял, имотите, които следва да се делят и частите на всеки един от съделителите – така Решение 3

№377/19.10.2010г. по гр.д.№742/2010г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че при постановяване на решението по извършване на делбата съдът е обвързан от СПН, формирана с решението по допускане на делбата по отношение на обектите на делбата, досежно тяхната индивидуализация по площ, вид, местонахождение, етажност и др. характеризиращи и индивидуализиращи белези. В рамките на обособените от решението по допускане на делбата обекти и с оглед обективните предели на СПН, съдът е длъжен да извърши делбата, като при подялбата, независимо от способа, следва да бъдат включени всички обекти, допуснати до делба с решението по чл. 344 ГПК. При извършването на делбата чрез обособяване на самостоятелни дялове и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК и чрез разпределение по чл. 353 ГПК, съдът е длъжен да следи както за зачитане на СПН, формирана по отношение на обектите на делбата, така и по отношение на специфичните изисквания на разпоредбите на ЗУТ – чл. 40, който въвежда изисквания към обекти, характеризиращи се като жилищни, както и налице ли са предпоставките на чл. 203 ЗУТ по отношение на необходимите преустройства и изискванията за пристъпването към обособяване на самостоятелни дялове, включващи жилищни обекти по характеристика, свързаните с това неудобства и наличието на инвестиционен проект. С посочване в решението по допускане на делбата, че един обект е жилищен, не се формира СПН по отношение на характеристиката му като такъв, като контрола за наличието на предпоставките за определяне на обекта като жилищен следва да се осъществи при извършването на делбата предвид специфичните изисквания на разпоредбите на чл. 40 и чл.

203 ЗУТ. СПН, формирана с решението по допускане на делбата, се простира до обектите като площ, етажност, вид на строителството и конструкцията, индивидуализация, но преценката за това дали отговарят на изискванията за жилище, въведени със ЗУТ и обособяване на дялове, включващи жилищни обекти, следва да се извърши от съда при постановяване на решението по извършването на делбата. На основата на тази преценка на съда следва да се извърши и преценката относно това, възможно ли е и удобно ли е извършването на делбата чрез разпределяне на имотите чрез жребий или по реда на чл. 352 ГПК или чрез друг от предвидените в закона способи за извършване на делбата.

В процесният случай не са правени и не са приети за съвместно разглеждане възлагателни претенции по реда на чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което, съдът намира, че не следва да коментира този способ за прекратяване на съсобствеността.

Имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни, а когато са по-малко, но в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, делбата следва да се извърши по колена, без да е необходимо за прилагането на този способ съгласието на всички съделители. Съгласно чл.69 ЗН всеки наследник може да поиска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти. Публичната продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем – вж. Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.

4

№534/2009г. на І ГО на ВКС. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество, като такова право съсобственикът има както по отношение на всеки един имот (при наличие на възможност за реалното му поделяне), така и по отношение на всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Съдът дължи извършване на делбата по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако броят на допуснатите до делба имоти (или на обособените дялове) е равен или по-голям от броя на съделителите – в този смисъл Решение №140/24.03.2011г. по гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС; Решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г. на Второ ГО на ВКС; Решение №29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на Второ ГО на ВКС; Решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на Второ ГО на ВКС.

На следващо място, съдът намира, че в случая извършването на делбата чрез обявяването на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл. 352 ГПК не може да се извърши. За да извърши делбата чрез тегленето на жребий следва да са налице следните материални предпоставки: 1) от допуснатите с решението по първа фаза имоти са налице толкова, че всеки от съделителите да може да получи реален дял (арг. чл. 69, ал. 2 ЗН); 2) квотите на съделителите, съобразно решението по чл. 344 ГПК, трябва да са равни; 3) или броя на имотите да е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите с решението по допускане на делбата; 4) да не са налице обстоятелства, които правят невъзможно извършването на делбата чрез този способ или да правят извършването на делбата посредством теглене на жребие много неудобно.

В случая следва да се отбележи формалният аргумент, че при съобразяването на решението по първа фаза на делбеното производство (чл. 344 ГПК), настоящият съдебен състав констатира, че квотите на страните във връзка с допуснати до делба имоти не са равни, което прави невъзможно тегленето на жребие. В този смисъл трябва да се спомене принципната постановка за делбата, че ако дяловете на страните от допуснатите до делба имоти са различни е невъзможно да се тегли жребий, освен ако съотношението между квотите на съделителите и броя на имотите позволява извършването на делба чрез изтегляне при жребия на повече от един дял - Решение №140/28.05.2014г. по гр.д.№7627/2013г. на І ГО на ВКС. В тази насока трябва да се посочи, че дори когато допуснатите до делба имоти съществено се различават по площ, обем и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез разпределение по реда на чл.353 ГПК, освен ако не е налице неудобство по смисъла на закона и т.5, буква “б” ППВС №7/1973 г. В случая обаче с оглед твърденията на страните, вкл. с оглед фактическото ползване на имотите, може да се направи извод, че е налице и неудобство, доколкото ще се предизвикат множество допълнителни облигационни вземания, респ. претенции между страните.