Определение № 51 от 29.01.2021, Районен съд - Девня

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Девня , 29.01.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20213120100078 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени искове от "Теленор България" ЕАД, ЕИК 130460283, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, срещу Г. Д. М., ЕГН **********, за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д № 866/2020г. по описа на ДРС.

След като се запозна с материалите по ч.гр. д. №866/2020г. на ДРС съдът намира настоящия процес за недопустим, тъй като не са налице предпоставките за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК. В хипотезата на чл.422 ГПК специалните положителни предпоставки за допустимост на установителния иск са: 1. Издадена заповед за изпълнение;

2. Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по чл.414 ГПК или връчване на издадената заповед на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК; 3.

Спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415,ал.1 от ГПК. Правният интерес от установяване вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. Дадените от съда, пред който е висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.415,ал.1 от ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по чл.422 от ГПК, от задължението му да провери процесуалните предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от констатацията на съда в заповедното производство, а е длъжен да провери допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК – така мотиви към т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 866/2020 г. по описа на ДРС в конкретния случай процесуалните изисквания на чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като липсва подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, но и същата не е надлежно връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 от ГПК, приложими по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК и при връчването на заповедта за изпълнение, когато ответникът/длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността 1 ответникът/длъжникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира наймалко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че адресатът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от Кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Когато ответникът/длъжникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния му адрес по реда на ал. 1 и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанската му дейност, които също проучва по свой почин. В заповедното производство са известни два различни адреса на длъжника – посочения от заявителя в *** и постоянен и настоящ адрес на длъжника ***, според справка НДБН – л.56 от материалите по дело №1008/2020г. на РС Нови Пазар.

Съобщение е изпратено единствено на адрес в ***, а не според последователността посочена в чл. 38 ГПК, не е направен опит за връчване на посочения от заявителя адрес на длъжника / който адрес е посочен и в издадените фактури и договори за мобилни услуги/. За да бъде прието за редовно връчването по чл.47, ал.5 ГПК, длъжникът следва да е търсен на всички посочени от заявителя и установени при извършената служебна справка адреси. Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени, тъй като ищецът още не разполага с правен интерес от търсената с тях защита и като такива са недопустими - в този смисъл и съдебната практика - определение по гр.дело № 13793 по описа на ВРС за 2018г.

Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 78/2021г. по описа на ДРС, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за постановяването му от ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________

2