Протокол № 33 от 03.04.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 33 гр. Бургас, 03.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. А.ова

Сложи за разглеждане докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20252001000095 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Въззивникът С. Е. И., редовно призован, се явява лично и с адв. К. Д., с пълномощно по делото.

За дружеството въззиваем „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД, редовно призовано, се явяват адв. Д. и адв. С., с пълномощни по делото.

Съдът докладва постъпило становище на 23.03.2026 г. от „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД, чрез пълномощниците му, както и постъпило на 31.03.2026 г. становище от С. Е. И..

Постъпило е и на 01.04.2026 г. становище от С. Е. И., като не е намерен електронен подпис, поради което съдът покани страната да подпише, ако поддържа становището.

Становището беше подписано в съдебно заседание от страната.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 44 от 09.03.2026 г., с което се допълва определението, с което делото е докладвано от 12.08.2025 г., като днес се докладва частната жалба на ответника С. Е. И. против Определение № 1037 от 25.11.2025 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по търговско дело № 20232100900442/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, като са изпълнени указанията за подписване на частната жалба.

Във връзка със становището на въззивника С. Е. И. и посоченият в същото нов адрес за призоваване на страната, съдът ПОСТАНОВИ в списъка на лицата за призоваване да се отрази нов адрес за получаване на съобщения по настоящото дело за въззивника С. И., а именно: гр. Р., ул. „А. Р.“ **.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, по доклада нямам възражения, след като вече присъединихте и разглеждане на частната жалба и след като Бургаски окръжен съд допълни решението си. Доказателствени искания няма да правим. Не сочим нови доказателства за събиране. Ако счетете делото за изяснено, Ви моля да го обявите за решаване.

АДВ. Д.: Тъй като в последния момент бяха депозирани двете становища на въззивника – на 31.03.2026 г. и на 01.04.2026 г., в становището от 31.03.2026 г. има приложени множество документи, 56 страници, част от тях са приобщени като доказателства по делото и са приети в първа инстанция. Но между този сбор документи има нови писмени доказателства, които не са депозирани по делото в преклузивния срок по ГПК. В тази насока, 2 ако ще се разглежда такова искане за приемане на доказателства, ние възразяваме, макар че те са несъотносими към делото по принцип.

Също така, тъй като не можахме да подготвим някакъв отговор и становище по тези изложения на въззивника, бихме искали сега да вземем отношение.

АДВ. С.: Присъединявам се изцяло към становището на колегата, че не следва да се приемат приложените към първото становище на въззивника писмени документи, тъй като голяма част от тях не са приети по надлежния ред, а е настъпила преклузия за приемането им сега.

Тъй като в по-голямата си част в самото становище се препраща към приети доказателства, мисля, че не е необходимо „за улеснение на съда“, както сочи въззивникът, да се приемат каквито и да е било нови писмени доказателства. Моля да се приеме само първото становище, без приложените към него писмени доказателства.

По основните въпроси, които са повдигнати в жалбата, сме изложили вече писмена защита, която сме представили. Искам да взема кратко отношение по един-единствен аргумент в първото становище на въззивника, където той счита, че основният договор на страните е нищожен, поради накърняване на добрите нрави, вследствие на недобросъвестност на страната.

Кога има нарушение на добрите нрави има константна практика на Върховния съд и бих посочила последното решение на Върховния съд, което е Решение № 77/05.02.2026 г., където съдът е цитирал други десет решения в подкрепа на становището, които за сетен път излагат. Добрите нрави се нарушават само и единствено когато има нееквивалентност на престациите и то не всяка нееквивалентност, дори и тази, която е значителна и явна, не води до нарушаване на добрите нрави, а само когато на практика насрещната престация е сведена до нула. Само и единствено в този случай имаме накърняване на добрите нрави. Тъй като се касае за най-тежкия порок нищожност, няма как разширително да се тълкува кога се нарушават добрите нрави. ВКС използва обективния критерий нееквивалентност, и по-точно липса на насрещна престация. Сега въззивникът се опитва да ни убеди, че, видите ли, и всяка недобросъвестност на страната води до нарушаване на добрите нрави. В тази връзка адв. Д. е представен като злият гений и се 3 измества центърът на предмета на това дело – има ли или няма неизпълнение на облигационни задължения. Така че дори и страната да е крайно недобросъвестна, след като няма нарушение на нееквивалентността до степен нула, ВКС счита, че не се нарушават добрите нрави.

Но тук си позволявам да отворя малка скоба и да кажа дали изобщо е недобросъвестно дружеството, което представлявам или в случая е станало, както народът е измислил поговорката „крадецът вика: дръжте крадеца“.

Считам, че недобросъвестната страна в случая е въззивникът, който първо, със своето първо становище се опитва да въведе в заблуждение самия съд, като му пробутва писмени доказателства, които не са надлежно приети от съда и си позволява да ги обсъжда и да гради тезата си въз основа на тях. Имам предвид няколко имейла, част от исковата молба по гр.д. № 2190/2022 г. на БОС, писмо от Областна дирекция „Земеделие“. Всички тези доказателства не са приети по делото. Уж да улесни съда, за да не ги търси в тези два тома доказателства, които са събрани до тук, най-чистосърдечно бих казала, че въззивникът се опитва да измами съда.

Освен че е недобросъвестен към съда с представянето на неприети доказателства, на второ място въззивникът се опитва да въведе в заблуждение съда, че видите ли, след като са прекратени договорните отношения между страните, нашето дружество за последваща стопанска година било получило само 1317 лв. от средни рентни плащания за т.нар. бели петна. Само че обръщам внимание на съда, тази сума е платена от С. Х. – 1317 лв. само за грубо 200 дка земя, даже по-малко. А пък процесният казус става въпрос за един комасиран терен, който е от 2700 дка. За тази комасирана площ се претендира и плащане по неизпълнени между страните договорни отношения.

По всичко останало препращам към изложеното вече в нашето становище относно това дали договорът е нищожен или не и в писмената ни защита, както и в писмения отговор на частната жалба.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

4

НЕ ПРИЕМА приложените към становището на въззивника И. нови писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.

ДАВА ход на устните състезания.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, нашите оплаквания срещу решението на БОС са най-вече, че той не се произнесе по всички направени от нас възражения срещу валидността, действителността на сключените анекси между страните. По отношение на нашето възражение за противоречие на добрите нрави, БОС смеси понятията, като въобще липсваше произнасяне в тази част по отношение на противоречие с добрите нрави и налице ли е драстично разминаване с еквивалентността. Бургаски окръжен съд това въобще не го обсъжда в мотивите си, като препраща към института на унищожаване поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Ние такова възражение не сме правили в исковата си молба. Но държа определено да подчертая, че добросъвестността се разглежда и от Върховния касационен съд, наред с тази на еквивалентност. Въобще не става въпрос тук за нулева престация. Да, някаква престация има, доколкото тя е съизмерима с тази за отдаване на земята под наем, но престацията, която е получила насрещната страна е драстично много по-голяма. Това, което е получила за всяка една година, и за процесните години по отношение на исковата молба, и за насрещните искове. Тази драстична нееквивалентност се допълва с поведението на управителя на ответното дружество. Г-н А. Д. сам признава многократно, че той е измислил анекса, той го е съчинил. Въобще неговото отношение към останалите съсобственици също е много показателно. Ако това не е ясен знак за неговата недобросъвестност, аз не знам кое е.

Насрещната страна притежава 30% от общия имот и през годините не е плащала абсолютно нищо на останалите, които притежават 70% от останалия дял. Ние с едно евентуално осъдително решение стигаме до неоснователно обогатяване на насрещната страна, която се налага един от тези съсобственици да води иск срещу нея. Ние сме представили исковата молба, може да я видите. Там сме цитирали изявления на съсобствениците на „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД, заедно със съсобствениците в земята. И те казват, че сме 5 имали пълно доверие, че той отдава земята под наем и т.н. Това негово поведение като управител трябва да бъде обследвано, поне да кажете това добросъвестно ли е, вие като съдии, защото аз лично не съм виждал такъв хибриден договор. От една страна за пред всички институции той е договор за наем, в отношенията с останалите съсобственици той е договор за наем, те дори и не знаят, че той е договор за наем.

Не са един и два примерите, в които договори се обявяват за нищожни поради противоречие на добрите нрави и заради няколко пъти разминавания в цената му се гледа въведена ли е другата страна в заблуждение. На страната й е казано следното: или сключваме договор по начина, по който аз предлагам, или такъв няма да има. Това е казал г-н Д. и той го признава многократно.

Впрочем на някои от въпросите и не успя да отговори. Той самият казва в отговора на исковата молба: тази земя, единственото нейно предназначение, с което може да се печели от нея, е субсидии. Той не гледа на земята като източник, плод от договор за наем. Затова засягаме добросъвестността и затова според мен беше редно Окръжният съд точно да обсъди имаме ли добросъвестност между страните и в какво се изразява тя.

За съотношението какво е получила „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД и какво е следвало да получи по договор за наем ние пространно сме изложили и сме сравнили в годините какво е получила. И единственият потърпевш от всичко това е земеделският стопанин. На него му е казано: или работиш тази земя по начина, по който аз казвам, или няма да я работиш. И той избира средния вариант - да я работи. Само че половината от това, което получава и то несъмнено е субсидии, се дава на „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД. „БГ Асетс Мениджмънт“ ООД работи като земеделски стопанин, това е несъмнено като факт. А обяснението, че те влизат в една сметка и като излязат те вече не били субсидии, казвам „субсидии“ жаргонно, тези помощи имат конкретна целева насоченост, те не могат да бъдат давани на лица, които не са земеделски стопани. Аз разбирам това, което те получават по договора да не е обвързано със стопанската година, с начина на обработка, с проверките, които се правят от компетентните институции, но всичко това е обвързано и те несъмнено получават скрити, прикрити помощи. Те са прикрити земеделски стопани. И, под регистрацията на С. И., получават половината от субсидиите, което е прецедент вече. В смисъл такъв, такава практика няма и вещото лице, което 6 каза, че е работила немалко такива дела, тя каза: „аз не съм виждала такова разпределение“. То никой не е виждал такова разпределение, ако щеше да бъде и в друго съотношение, не 50 на 50. Ако е нула, ще е нула, ако е голяма сума, половината.

Понеже аз знам, ние не за първи път се виждаме в залата, насрещната страна знам какво ще каже: ама той доброволно се е подписал. Да, подписан е договорът, изпълняван е договорът, то няма съмнение. Ние за да стигнем до тук и въобще да се стигне в производство по оспорване действителността на един договор, то очевидно е сключен. Така че тези доводи, които ще бъдат „N“ на брой, ето вижте имейлите, вижте кореспонденцията, така е, сключван е, плащано е по този договор. Но сега съдът трябва да каже, този договор не е само между страните, съобразно правния порядък на страната ни, действителен ли е този договор? Ние ще търпим ли подобни договори да бъдат сключвани? Защото, пак казвам, това е прецедент, който касае и европейските институции. Ние може да отидем и да кажем в европейските институции, каквото пише в националното и европейското законодателство ние го прескачаме с едни земеделски стопани, каквото се явява дружеството на г-н Д.. Той се крие зад реалния земеделски стопанин, който носи рисковете от цялата тази работа, защото институциите него търсят, те не търсят г-н Д..