Решение № 3222 от 27.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3222 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100506248 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител юрк. Надежда Панкова срещу решение № 1918/03.02.2024 г. на СРС, 59 състав, постановено по гр.д. 40 360/2021 г., с което са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по реда на чл. 79 ал.1 от ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД срещу Н. Й. Й. за сумата от 210, 33 лв.

– главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 07.2017 г. – м.04.2019 г., за сумата от 38, 48 лв. – мораторна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. – 31.05.2021 г., за сумата от 3, 68 лв. – главница, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода м. 07.2018 г. – м. 04.2019 г. и за сумата от 0,88 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.08.2018 г. – 31.05.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането.

В жалбата са наведени възражения, че решението е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и 1 съществени процесуални правила. Заявени са твърдения, че са ангажирани безспорни доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и в този смисъл е клиент на топлинна енергия. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което решението на СРС да бъде отменено, а заявените искове бъдат изцяло уважени. Претендират се съдебни разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор на 28.05.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство Н. Й. Й., чрез особен представител адв. П. К.. В същия са наведени твърдения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството съдебни разноски.

След извършена служебна справка по реда на Наредба 14/2009 г. е констатиран факта на смъртта на Н. Й. Й., настъпила на 09.05.2023 г. и с определение 13209/29.08.2024 г. по реда на чл. 227 от ГПК е конституиран неговия наследник по закон Ж. К. Я.. Същата е депозирала писмен отговор, в който са наведени твърдения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение и е заявено искане то да бъде потвърдено.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Атакуваното решение е валидно, но недопустимо като постановено по отношение на починала страна.

Видно от данните по делото ответникът Н. Й. Й. е починал на 09.05.2023 г.

В открито съдебно заседание от 24.11.2023 г. на СРС, 59 състав е даден ход на устните състезания в първоинстанционното производство т.е. шест месеца и половина след смъртта на ответника в производството.

С оглед факта на смъртта на ответника по делото преди даване ход на устните състезания в първоинстанционното производство, постановеното по делото съдебно решение от СРС, 59 състав е недопустимо. Фактът на смъртта лишава страната от процесуална правоспособност, поради което липсва произнасяне спрямо надлежната страна – правоприемник, която е следвало да бъде конституирана по реда на чл. 227 от ГПК. Процесуалната 2 правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на постановен съдебен акт, за която съдът следи служебно. Липсата й съставлява процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници (в този смисъл е и константната съдебна практика, установена с решение 118/15.05.2012 г. по гр.д. 588/2011 г. на Трето ГО на ВКС, решение 241/23.10.2013 г. по гр.д. 3194/2013 г. на Първо ГО на ВКС, решение 108/16.05.2011 г. по гр.д. 1814/2009 г. на Четвърто ГО на ВКС, решение 14/02.03.2022 г. по гр.д. 997/21 г. на Трето ГО на ВКС, решение 50003/28.05.2024 г. по гр.д. 3827/2021 г. на Трето ГО на ВКС и др.).

Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение следва да бъде обезсилено като постановено по отношение на неправосубектна страна, а делото - върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, като при новото разглеждане следва да се повторят всички процесуални действия, извършени след 09.05.2023 г. с участието на правоприемника на починалия ответник вкл. произнасяне по заявеното искане за конституиране на трето лице помагач на страната на ищеца.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

О Б Е З С И Л ВА решение № 1918/03.02.2024 г. на СРС, 59 състав, постановено по гр.д. 40 360/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4